Признават ли се дневните разходи командировка на собственик на ЕООД, полагащ личен труд във фирмата. Нещо съвсем се обърках.
ОТНОСНО: Признаване за данъчни цели на разходи за пътуване и престой на лице в качеството му на работещ собственик на ЕООД
С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № …./26.08.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на дружеството е разносна търговия и обслужване на място в областта на офистехника. Във връзка с дейността едноличният собственик на дружеството пътува до различни населени места. Едноличният собственик е единственото лице, което извършва дейността на дружеството.
Въпросът, които се поставя е:
Ще бъдат ли признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой на едноличния собственик на дружеството?
Въпросът е поставен при неизяснена фактическа обстановка, поради което съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното принципно становище:
Физическото лице (собственик на капитала) и юридическото лице (еднолично дружество) са два самостоятелни данъчни субекта. За осъществяване на стопанската им дейност те могат да встъпват в различни по вид правоотношения.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона да корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
За да бъдат признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой на едноличния собственик е необходимо същите да са извършени във връзка с дейността на дружеството. В тази връзка дружеството следва да наеме физическото лице /в конкретния случай едноличния собственик/ да извърши определени действия и изпълни задачи за постигане на определен резултат във връзка с предмета на дейност на предприятието. Взаимоотношенията между дружеството и собственика могат да бъдат уредени по различен начин. Например с договор за управление по реда на ТЗ между едноличният собственик на капитала, който е управител и дружеството или друг вид договор на основанието, на който лицето /собственик и управител/ работи в дружеството с личен труд за реализиране на предмета на дейност, с което се изпълнява едно от изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. От съдържанието, изпълнението и отчитането на възникналото правно отношение ще бъде преценено дали пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството.
Разходите за пътуване и престой във връзка с дейността следва да бъдат документално доказани в съответствие с изискванията за документална обоснованост, регламентирани в чл. 10 от ЗКПО. Доказателства в тази посока са договорите за възлагане от страна на клиентите, фактури, заявки от клиентите, протоколи за извършената работа, билети, пътни листове и други документи в зависимост от спецификата на извършваната дейност. Едновременно с това, за да бъдат данъчно признати, същите следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната. Нарушението на изискванията за документална обоснованост на разходите за пътуване и престой по реда на чл. 10 от ЗКПО е основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от материалния закон.
Разходите за пътуване и престой, когато са изпълнени посочените по-горе условия за целите на ЗКПО, са данъчно признати по техния действителен размер. Тук обаче следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, че не се облагат с данък върху дохода получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения. При надхвърляне на посочения двукратен размер дневните пари се считат за доход за облагане на физическото лице по реда на ЗДДФЛ.
Ако физическото лице пътува и престоява, без връзка с дейността на дружеството, счетоводните разходи в тази връзка не са признати за данъчни цели, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.
Фактът, че притежавате решение за намалена трудоспособност има значение за облагането Ви като физически лице и не е относим към прилагане на разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО, с която са регламентирани условията за признаване за данъчни цели на коментираните по-горе разходи.