Разход за лихви и слаба капитализация

Дружество начислява разход за лихва по повод получен заем от физическо местно лице, свързано с дружеството, която към 31.12. не е изплатена, следователно посочваме в увеличение на ФР съгласно чл.42 от ЗКПО. Същите лихви обаче, попадат под регулация на слаба капитализация, заедно с други разходи за лихви. Проблемът ми е, че се чудя дали правилно съм определила да посоча в увеличение разхода за лихва към физическото местно лице на база чл.42 от ЗКПО, имайки предвид чл.43, ал.3 т.3. Кое е определящото  за избора на член, по който да не призная за данъчни цели този разход - дали последователността в закона или мога да реша да не се позова на чл.42, а да ги вкарам в чл.43 - там може да се получи след смятане по формулите, че се признават...

Да, именно това имах предвид с чл.43, ал.3, т.3. Значи правилно съм посочила в увеличение. Идеята ми беше, че не бях сигурна дали е правилно.
Благодаря 

Всъщност това е невъзможно да стане, защото чл.43 изобщо ги изключва от разходите за лихви  след като по чл.42 са данъчно непризнати.

Може би не се изказах правилно. Мислех, че ако не ги посоча в увеличение на основание чл.42, а ги вкарам в чл.43 (не бях сигурна имам ли право да избирам по кой от двата члена), би могло да се получи като резултат, че са признати за данъчни цели и всъщност това ме накара да взема решение, че е по-добре следвайки логиката на данъчните  да ги сложа съгласно чл.42, за да ми е мирна главата, така да се каже. Фиска си търси своето - този принцип следвах и се оказа правилно...