Прекъсване на временна неработоспособност
Нели Вангелова – началник на отдел „Болест и майчинство" в ЦУ на НО
Скрит текст :
Трудово право
В сп. „Труд и право”, бр. 11/2010 г. Нели Вангелова – началник на отдел „Болест и майчинство" в ЦУ на НОИ, отговаря на въпроса кога е налице прекъсване на временната неработоспособност и кои дни са за сметка на работодателя в случаите на прекъсване.
Прекъсване на временната неработоспособност е налице, когато между два първични болнични листа лицето е било работоспособно и е упражнявало трудова дейност. В тези случаи от средствата на осигурителя се изплаща 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение и за първия, втория и третия работен ден от първичния болничен лист, издаден за периода след прекъсването.
Почивните и празничните дни, както и законоустановените платени и други видове отпуски не прекъсват временната неработоспособност, но само с оглед компетентността на здравните органи относно законосъобразното и правомерно издаване на болничните листове.
Пример № 1: Ако лицето е болно от остра вирусна инфекция и има издаден еднолично болничен лист от понеделник до петък на едната седмица и от следващата седмица отново от понеделник до петък еднолично му е издаден още един болничен лист за бронхопневмония, то в случая почивните дни - събота и неделя, не прекъсват временната неработоспособност.
Това е така, тъй като заболяването по втория болничен лист е в причинна връзка със заболяването по първия лист и освен това е издаден неправилно. Вторият болничен лист е следвало да се издаде считано от събота и може да бъде издаден еднолично - от личния или лекуващия лекар на лицето, за разликата до 14 календарни дни.
В този случай след коригиране на втория болничен лист не е налице прекъсване на временната неработоспособност и за сметка на работодателя се дължи 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за първия, втория и третия работен ден само от първия болничен лист.
Когато временната неработоспособност по последващ болничен лист, отпускът по който започва непосредствено след почивни или празнични дни или след законоустановен отпуск, е издаден правомерно като „първичен" съобразно компетентността на здравните органи, т.е. с друга причина или с друга диагноза, която не е във връзка със заболяването по предходния болничен лист, отпускът, който изтича непосредствено преди почивните или празничните дни или законоустановения отпуск, е налице прекъсване на временната неработоспособност. В този случай работодателят дължи и за първия, втория и третия работен ден от първичния болничен лист, издаден за периода след почивните или празничните дни или законоустановения отпуск, 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение на лицето.
Пример № 2: Ако лицето е било с бъбречна криза и има издаден еднолично болничен лист от понеделник до петък на едната седмица и от следващата седмица отново от понеделник му е издаден още един болничен лист, еднолично, за битова злополука за 14 календарни дни, то в случая почивните дни - събота и неделя, не прекъсват временната неработоспособност, но само с оглед правилното издаване на втория болничен лист. Вторият болничен лист е издаден с друга причина и не е във връзка със заболяването по първия болничен лист, но е издаден неправилно - еднолично, за 14 работни дни. Тъй като събрани дните по двата болнични листа (5+14 дни) са повече от 14 календарни дни, в случая вторият болничен лист е следвало да се издаде считано от понеделник от лекарска консултативна комисия (ЛКК) или еднолично - от личния лекар на лицето за 9 дни, а за останалите дни от ЛКК. В този случай след коригиране на втория болничен лист, е налице прекъсване на временната неработоспособност, тъй като вторият болничен лист е издаден с друга причина и с друга диагноза, която не е във връзка със заболяването по първия болничен лист и за сметка на работодателя се дължи 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за първия, втория и третия работен ден и от двата болнични листа.
Осигурителят не дължи възнаграждение за първия работен ден, а считано от 01.07.2010 г. - за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност, в следните случаи:
1. когато временната неработоспособност е настъпила след прекъсване в осигуряването - след самоотлъчки или след изтичане на 30-те работни дни неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж;
2. когато болничният лист е анулиран или отменен от органите на медицинската експертиза;
3. когато се обжалва болничен лист, издаден в нарушение на разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза, докато не се потвърди от по-горестояща инстанция.