ДДС при цесия

№ 53-02-386 от 08. 07. 2008 г.  относно данъчно третиране по ЗДДС на цесия на парично вземане

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ “ОУИ” – СОФИЯ


В запитването е посочено, че представляваното от Вас дружество има вземане от друго търговско дружество ( длъжник), произтичащо от неизпълнено задължение за плащане на продажната цена по договор за покупко-продажба на стока. За това вземане е издаден изпълнителен лист в полза на дружеството, което представлявате. С договор за цесия, вземането е прехвърлено на друго дружество – цесионер.
В тази връзка са зададени следните въпроси:
1. Облагаема или освободена доставка е цесията по смисъла на ЗДДС, т.е. следва ли да се начислява ДДС върху цената уговорена в договора за цесия и ако доставката е освободена, коя е приложимата законова разпоредба?
2. Ако доставката се третира като освободена по смисъла на ЗДДС - какъв документ следва да издаде представляваното от Вас дружеството в качеството му на цедент на цесионера за дължимата и платена цена по този договор?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка  и относимата към въпросите нормативна уредба изразяваме следното становище:
Цесията на парично вземане, съобразно терминологията на чл. 46, т. 3 ЗДДС, е доставка на парично вземане, която е освободена. Цесията или прехвърлянето на право на парично вземане е специфична, нетипична търговска сделка от финансов характер. Нормативната уредба се намира в чл. 99 и 100 от Закона за задълженията и договорите. В цесията “участват” три лица - цедент, цесионер и цедиран длъжник.
Цедентът е лицето, което е първият кредитор на вземането. Той е продавачът на това вземане. За целите на ЗДДС  цедентът е доставчик. Цесионерът е лицето, което придобива вземането, т.е. неговият купувач. За целите на ЗДДС цесионерът е получател по смисъла  на ЗДДС. Цедираният длъжник е лицето, което дължи прехвърляното вземане. За него това е дълг. В резултат на цесията, цедираният длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. В самата сделка цедираният длъжник не участва като страна, а само бива уведомяван за нейното сключване, за да знае, че трябва да плати на друго лице. Следователно, цедираният длъжник не е нито доставчик, нито получател по смисъла на ЗДДС. Предвид обстоятелството, че паричното вземане има финансов характер, то и “доставката” по неговото прехвърляне има характера на финансова услуга.
Предвид горното  относно прилагането на чл. 46, ал. 1 ЗДДС, а именно – третирането на договора за прехвърляне на вземане като доставка на финансова услуга, представляваното от Вас дружество, в качеството му на цедент  е  доставчик на финансови услуги по смисъла на чл. 46 ЗДДС, а като получател на услугата е цесионерът по договора за прехвърляне на вземане.
По отношение на документирането на извършената доставка с предмет – парично вземане, предвид разпоредбата на  чл.113, ал.3, т.2 от ЗДДС фактура може да не се издава. В този случай, съгласно чл 119 от ЗДДС следва да се състави отчет за извършените продажби, чието съдържание е регламентирано в чл.112 от правилника за прилагане на ЗДДС.