Директива 2006/112/ЕО, чл. 167 казва, че правото на данъчен кредит възниква, когато ДДС стане дължим.
Обаче , не са предвидили , че в БГ идиоти пишат законите.
Чл. 71, т. 3 от ЗДДС (България) обаче изисква фирмата действително да получи стоката в България, за да има право на кредит.
Тъй като стоката не пристига веднага в България, НАП може да откаже незабавно право на ДДС кредит, докато фирмата не докаже, че стоката наистина е внесена в България след преработката.
За да няма проблем с НАП, ако: 1. Документирате движението на стоката – транспортни документи, складови документи, фактури за преработка.
2. Докажете, че стоката в крайна сметка пристига в България – чрез приемо-предавателен протокол, фактура от логистичната компания.
3. Изчакате пристигането на стоката, преди да ползва данъчния кредит – т.е. осчетоводява Протокола по чл. 117, но отлага ползването на ДДС кредит, докато стоката не бъде физически в България.
Ако искаш всичко да е чисто има втори вариант:
втори вариант. ключовото при ВОП е кога се придобива собственост.
Ако собствеността преминава след преработката и транспортирането до България (Испания → България)
Ако фирма А придобива правото на собственост след като стоката е преработена в Испания, тогава ВОП може да се счита за настъпил при транспортирането от Испания в България.
В този случай, вместо да има ВОП от Италия, фирма А трябва да отчете ВОП от Испания към България.
Риск 1: НАП може да поиска доказателства, че ВОП трябва да се отчете от Испания, а не от Италия.
Решение: Фирма А трябва да разполага с:
Договор, в който е посочено, че правото на собственост преминава след преработката.
Транспортни документи (ЧМР, инвойси), доказващи движението на стоката.
Документи за преработка (приемо-предавателни протоколи, фактури за услуги).
Риск 2: Ако НАП прецени, че ВОП е възникнал още при фактурата от Италия, може да наложи корекция.
Решение: Да се предоставят ясни доказателства, че сделката не е завършена в Италия, а в Испания.