Изх. № М-24-39-2
Дата: 09. 02. 2023 год.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАдв адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. Във връзка с тази разпоредба и разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ лицата, които упражняват професията адвокат, са лица, упражняващи свободна професия, тъй като подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт. Следователно, за времето, през което упражняват трудова дейност в това качество, адвокатите са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.
На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена в компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
В качеството му на собственик на едноличното адвокатско дружество адвокатът не подава декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице (образец ОКд-5) по реда на наредбата, тъй като същият подава тази декларация само в качеството му на упражняващ свободна професия - адвокат. В случай че в изпълнение на сключените от дружеството договори за правна помощ адвокатът полага труд в дружеството, за който е предвидено изплащане на възнаграждение, от гледна точка на осигуряването този доход се разглежда като доход от полагане на труд без трудово правоотношение по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО.
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО се прилага разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението по договора. Тези лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Независимо, че за целите на данъчното облагане тези доходи се определят като доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ и се декларират в Приложение № 1, при определяне на окончателния размер на осигурителния доход следва да бъдат посочени в колона 5 на Таблица № 1 и Таблица № 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО, за този и подобни случаи в указанията на попълване на Справката и е посочено, че когато лицата са декларирали доходи от трудова дейност в съответните приложения от годишната данъчна декларация, които подлежат на годишно изравняване, но изрично не са посочени в указанията, тези доходи се вземат предвид при формиране на годишния осигурителен доход, върху който се довнасят осигурителни вноски.