Третиране по реда на ЗДДФЛ и КСО при авансово плащане при граждански договор

През м. януари е сключен граждански договор, по който изпълнител е лице, което не се самоосигурява (безработно е).Предвидено е 100 % авансово плащане по договора, което ще се извърши през м. януари 2026г., а срокът за изпълнение на възложената задача е до края на м.юли 2026г.
За кой месец следва да се отнесе получения осигурителен доход и кога следва да се начислят и платят дължимите осигуровки и данъци, предвид това че дължимостта на осигуровките и данъка е обвързано с плащането на възнаграждението?
 

Аз лично ще си го отнеса по подотчетни лица или някакви разчети. Когато работата бъде свършена, ще си направя нужните изчисления, ОД ще е за месеците, в които е вършена работата, на база срока на договора и предадените протоколи. Тогава ще удържа и данъка. И да, знам какво казва законът по отношение на данъците, обаче няма да правя удържа сега и после корекции и преизчисляване. НАП сигурно имат някаква практика по тези въпроси, можете да проверите въпросите и оттоворите.

Благодаря, но в договора е вписано 100 авансово плащане в срок от 5 дни от подписване на договора, така че няма как да си го отнеса по някакъв разчет, тъй като данъкът си е дължим първо тримесечие

Знам кога се дължи данъка. Казвам аз какво правя в тази ситуация - имах я точно такава миналия месец с едни умни клиенти. Законът не може да обхване всички опции от обективната действителност, една от които е 100% плащане на физическо лице месеци, преди да свърши работата...

В общия случай не би трябвало да има проблем.
ДДФЛ трябва да се начисли и внесе нормално върху цялата сума в срок по закон- след края на тримесечието.
Осигуровките - трябва да се прочете дали се внасят авансово, не помня, а Декларации 1 и 6 - месец за месец, като цялата сума се раздели на броя на месеците.

Проблем възниква ако през тези 7 месеца се промени осигурителния статус на лицето и от там се променят размерите на осигуровките.

Например в случая в който месечната сума е по-малка от 1 МРЗ и лицето не работи другаде, защото тогава не се начисляват осигуровки  за ДОО.

Лицето декларира осигурителният си статус пред възложителя, но как ще декларира нещо за месеци напред, което не се знае какво ще е? Може ли да гарантира, че няма да започне работа през целият срок?
Ако на третият месец то започне работа, ще трябва да му се начисляват осигуровки лични и за работодател, но личните няма откъде да се вземат, те трябва да се приспаднат от сумата за получаване. Тоест изпълнителят трябва да върне пари.

Или ако сме му сложили пълни осигуровки, пък лицето започне работа на макс.доход. Трудовите доходи се облагат преди извънтрудовите, тоест то няма да дължи осигуровки по гражданския договор.
А когато се променят осигуровките се променя и размера на данъка върху дохода.

Тук решението зависи от конкретната ситуация. И според мен отговорността е на възложителя защото такива договори не бива да се сключват - които разчитат на несигурни бъдещи събития.