В общия случай не би трябвало да има проблем.
ДДФЛ трябва да се начисли и внесе нормално върху цялата сума в срок по закон- след края на тримесечието.
Осигуровките - трябва да се прочете дали се внасят авансово, не помня, а Декларации 1 и 6 - месец за месец, като цялата сума се раздели на броя на месеците.
Проблем възниква ако през тези 7 месеца се промени осигурителния статус на лицето и от там се променят размерите на осигуровките.
Например в случая в който месечната сума е по-малка от 1 МРЗ и лицето не работи другаде, защото тогава не се начисляват осигуровки за ДОО.
Лицето декларира осигурителният си статус пред възложителя, но как ще декларира нещо за месеци напред, което не се знае какво ще е? Може ли да гарантира, че няма да започне работа през целият срок?
Ако на третият месец то започне работа, ще трябва да му се начисляват осигуровки лични и за работодател, но личните няма откъде да се вземат, те трябва да се приспаднат от сумата за получаване. Тоест изпълнителят трябва да върне пари.
Или ако сме му сложили пълни осигуровки, пък лицето започне работа на макс.доход. Трудовите доходи се облагат преди извънтрудовите, тоест то няма да дължи осигуровки по гражданския договор.
А когато се променят осигуровките се променя и размера на данъка върху дохода.
Тук решението зависи от конкретната ситуация. И според мен отговорността е на възложителя защото такива договори не бива да се сключват - които разчитат на несигурни бъдещи събития.