Валутни разлики при внос на стоки

Отчитане на курсова разлика при получаване на стока от китайски доставчик

Въпрос: Въвеждаме покупна цена на стока, която получаваме от китайски доставчик с митническа декларация по следния начин:
- въвеждане на платен аванс при плащане на издадена проформа - инвойс преди доставката - банково плащане - Д-т 4020/ К-т 503;
- при получаването на стоката - митническа декларация - Д-т 4531/ К-т 457 разчети с митница;
- заприхождаване на стоката - получения инвойс с дата на митническата декларация, тя е датата на прехвърляне на собствеността. Отчетната стойност на стоката, изчисляваме по курса на БНБ в деня на получаване на собствеността;
- отчитане на курсова разлика, като се закрива платеният аванс.
 Дали е коректно отчитането на курсовата разлика, отразена по този начин?

Отговор от експерт Христо Досев, д.е.с.:

schet-i-danatsi.jpgПризнаването на закупената стока не е правилно. Платеният аванс не е парична позиция по смисъла на точка 2 от СС 21, поради което за аванса не се отчитат курсови разлики по смисъла на точки 4.1 и 4.2 от СС 21.

Това означава, че първоначалната оценка на закупената стока признатата като стоково-материален запас, следва да съответства на оценката на направеното авансово плащане.

Съставя се записването:
Дт с-ка 304 Стоки/ Кт с-ка 402 Аванси.

Валутният курс към датата на издаване на фактурата и прехвърляне правото на собственост върху стоката не се взема предвид при първоначалната оценка на признатите стоки като стоково-материален запас. Ето защо не възниква и курсова разлика по реда на СС 21.

Благодаря ви! Прочетах подобна статия на отговора на  Olyna и това породи съмнения в мен. До сега никога не сме завеждали  стоки от внос по проформа фактура и авансово плащане, а по инвойса придружаващ стоката и МД. И курсовите разлики възникват    между дата на плащане по проформа инвойс по курса на долара на банката и курса на долара обявен от БНБ на дата на реалния инвойс   и стойноста на плащането не се преоценява по курса на долара на БНБ за деня на преввода.
Само останал практика с която не съм много съгласана, но  така е останало във фирмата, е че плащането по проформата се осчетоводява   4010/503, а не 402/503.

Открих и тази статия

Заприхождаване на вносни стоки по стойности от проформа инвойси

Въпрос:
➤ Във връзка със заприхождаването на стоки, внос от Китай бихме искали да уточним следното: При формиране на данъчната основа при внос на стоките включваме:
- Инвойс за доставка на стоките с курс, обявен от БНБ за съответната дата на инвойса;
- Външно вносни и вътрешно вносни транспортни разходи за доставка на стоките до територията на страната;
-Начислени мита и такси.
При разплащане на задълженията в чужда валута се формират и ценови разлики, които отнасяме като финансов разход или приход. Самото разплащане към доставчиците е на базата на издадена проформа фактура. След което се издава инвойс, който се прилага към митническата декларация. Счетоводно заприходяваме инвойса, а не проформа инвойса, по който е направено плащането, които понякога са с няколко месеца разлика на издаване. Така понякога се получава голяма разлика между стойността на самото плащане и заприхождаване на стоката и отчитаме големи разходи за валутни операции. Възможно ли е да се заприходи стоката по стойността, заплатена в проформа инвойса, а не на база на сумата на инвойса, посочена в митническата декларация?

Отговор:
Съгласно т. 3.1. от НСС 21 „Ефекти от промените във валутните курсове" сделките в чуждестранна валута, с изключение на тези за покупка и продажба на валута, се вписват в левове при първоначалното счетоводно отразяване, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс към датата на сделката.

В случая става въпрос за покупка на стоки и датата на сделката и съответно датата, на която дружеството би следвало да ги заприходи като стоково-материален запас в счетоводството си, е датата, от която купувачът понася всички рискове и изгоди от собствеността. Ако условията на доставка по сделката са договорени по Инкотермс, съответните франкировки дефинират конкретно момента, в който рискът от погиване на стоката преминава от продавача върху купувача и съответно това е и датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. Това би следвало да е и датата, към която сделката в чуждестранна валута да се отчете в лева за счетоводни цели. Ако преди тази дата е извършено плащане, то би следвало да се третира като аванс, до момента, до който предприятието не разполага със стоката като собственик.