Граждански договор
В много случаи, при трудово-правни отношения, работодател и изпълнител избират да регламентират отношенията си с граждански договор, вместо с постоянен трудов договор, поради предимствата му в няколко важни аспекта. В най-общи линии, работодателят е облагодетелстван от това, че заплаща за свършена работа, вместо за престои, а за служителя удобството е, че не се ангажира дългосрочно и може да изпълнява различни поръчки при различни работодатели, няма фиксирано работно време и фиксирано работно място.
Основни характеристики на Гражданския договор
Гражданският договор (ГД) служи за регламентиране на трудово-правни взаимоотношения в случаи на непълна трудова заетост.
ГД дава права за здравно и социално осигуряване.
ГД се признава за осигурителен стаж, но не и за трудов стаж.
Продължителността на договора може да бъде произволна, съобразно желанието на двете страни.
ГД не дава права за ползване на болничен или платен отпуск от служителя за сметка на работодателя.
Данъчното облагане по ГД се регламентира със Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Правата и задълженията на страните в ГД се уреждат Закона за задълженията и договорите и Търговския закон и не се влияят от разпоредбите в Кодекса на труда.
Задължителни реквизити на Гражданския договор
Гражданският договор трябва да описва вида на услугата, за която се сключва
Размер на заплащането и срок за заплащане
Срок за изпълнение на услугата
Права и задължения на изпълнителя
Права и задължения на възложителя
Видове граждански договори
Възможните видове граждански договори са регламентирани в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ). Според тези два закона, възможните видове ГД са следните:
Договор за изработка
Договор за поръчка
Комисионен договор
Договор с търговски управител
Договор с търговски пълномощник
Недостатъци на Гражданския договор
Периода на ГД не се счита за трудов стаж
В случай, че изпълнителя по ГД има сключен едновременно и Трудов договор с друг работодател, това дава предпоставки за нарушения на Кодекса на труда, напр. превишаване на допустимото работно време, неспазване на изискванията за почивка, което води до рискове за възложителя.