Казусът е интересен и то най-вече с това, че е съвсем реален, а законът е писан сякаш не за нормалните случаи.
Дали не можем да го подведем под следния текст:
чл. 127. (1) Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите.
(2) В случаите по ал. 1 са налице три доставки:
1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон;
2. доставка между комитента/доверителя и комисионера/довереника на стоките или услугите - предмет на доставката по т. 1; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1;
3. доставка на услуга между комисионера/довереника и комитента/доверителя; данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера/довереника, която включва и обезщетението за извършените от него разхо-ди във връзка с доставката, ако това е уговорено; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се опре-деля по общите правила на този закон.
(3) Когато комисионерът/довереникът е нерегистрирано по този закон лице, при определяне на данъчната основа за доставката по ал. 2, т. 2 се смята, че договорената цена за доставката по ал. 2, т. 1 включва данъка.
(4) Когато данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4 се различава от данъчната основа по ал. 2, т. 1, на датата на възникване на данъчното събитие на доставката по ал. 2, т. 1 възниква основание за изменение на данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4.