Ние не сме рег. по ЗДДС , но намерих това ,според което трябва да издадем фактура с цялата сума на плащането до 5 дни - 30 000 лева и вече при отделните доставки да се документира с приемо-предавателен протокол ? Така ли ?
До влизането в сила на новата разпоредба на ал. 8 от чл. 79 на ЗДДС този ред за документиране е прилаган от представителя на концерна и у нас. При нейното действие обаче, той изпитва колебания относно документирането на доставките си, като посочва следния пример:
* получаваме авансово плащане за 3000 лв., преведени по банков път, а доставките се извършват в рамките на следващите три месеца, като всеки месец се доставя стока за 1000 лв. В тази връзка представителят се интересува как да документира всяко едно от прехвърляне на собствеността на стоката - дали при действието на новата разпоредба може да продължи да издава фактура за всяка доставка по 1000 лв., в която да приспада аванса и оставащата сума за плащане да е 0, или прехвърлянето да се прави само с приемателно-предавателен протокол.
Според нас предвид наличието на разпоредбата на чл. 79, ал. 8 от ППЗДДС, представителят на концерна у нас следва да промени начина за документиране на доставките си. В съответствие с чл. 25 , ал. 6 от ЗДДС данъкът за сумата от 3000 лв. става изискуем от него при плащането, а не при извършването на доставката, било тя пълна или частична. По-особената схема за извършване на плащанията по доставките, възприета в търговската политика на концерна, чийто представител е той, не променя този ред.
На практика новата разпоредба на правилника уточнява, че в случаите, при които са извършени авансови плащания за цялата стойност на дадена доставка, при настъпването на данъчното й събитие нова фактура не се издава. В резултат на това за дадения от лицето цифров пример, при който му е преведена сумата от 3000 лв., той следва да издаде на клиента си данъчна фактура за цялото плащане и да начисли в нея ДДС за цялата получена сума. При това в съответствие с чл. 79, ал. 8 от закона при предаването на стоката, т.е. при възникването на данъчното събитие за отделните части от доставката, която е заплатена изцяло, той не следва да издава други междинни или окончателни данъчни документи за целите на ЗДДС.
Що се отнася до документирането на доставките му за счетоводни цели, то може да се извърши с издаването на:
* приемателно-предавателни протоколи за всяка частична доставка, съдържащи необходимите реквизити за цялостно индивидуализиране на доставяните стоки по вид, количество и стойност; или
* междинни фактури за предадените количества, които не са фактури за целите на облагането, т.е. не са данъчни фактури по смисъла на ЗДДС.
Този начин на документиране не противоречи на нормативните разпоредби - нито на ЗСч, нито на ЗДДС, тъй като отчита факта, че поначало реквизитите на документа с името "фактура", използван за целите на облагането, са различни от тези, посочени в чл. 7 от ЗСч. Задължителните реквизити на документа за тези цели са определени в чл.114, ал.1 от ЗДДС, а начинът за неговото използване, номериране и съхраняване са регламентирани изчерпателно в чл. 78 и чл. 79 от ППЗДДС. Сравнението между изискванията към реквизитите на фактурата в чл. 7, ал. 1 от ЗСч и тези на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС показва, че документът, използван от лицата, регистрирани по ДДС, следва да притежава самостоятелни задължителни реквизити, а не само тези, изисквани за първичния счетоводен документ със същото име.
По-особеното в случая е това, че междинните фактури следва да притежават реквизитите, изброени в чл. 7, ал. 1 от ЗСч, и върху тях да бъде изрично отбелязано примерно "Фактура по чл. 7, ал. 1 от ЗСч.", т.е. издадените междинни фактури за частичните доставки да не са данъчни фактури за целите на облагането с ДДС, а такива за счетоводни цели (заприходяване и отчитане на доставените количества). /