приход от услуга, за частта от присъденото според съда "възнаграждение по договор" (сумата е с включен ДДС по проформата), за самото ДДС - друг приход, съответно за неустойката и присъдените адвокатски разноски - по стандартния им ред
представям си го така:
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) С изключение на случаите по чл. 25, ал. 3, 4 и 5 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
(2) Когато по договор за доставка на услуга същата е свързана с изпълнението на отделни етапи, които се приемат от получателя по доставката, за всеки етап на завършеност на услугата възниква данъчно събитие, данъкът за което става изискуем на датата на приемане на съответния етап, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя.
имам такъв протокол с датата от 2009, приемам нея за дата на данъчното събитие по смисъла на ЗДДС, не е начислен данък в срока по чл.86 ЗДДС, съответно за това има санкция по чл.180 ЗДДС, която обаче е неприложима поради изтичане на срока по чл.34 ЗАНН, а самото невнесено ДДС като главници и лихва е изтекла давността по чл.171 от ДОПК, така че не ми изглежда икономически обосновано да се начислява и плаща погасено по давност задължение
самото възникване на данъчно събитие тогава, не означава, че са възникнали и условията за признаване на приход, тъй като съгласно т.7.2 от СС 18 - Приходи, трябва да са изпълнени едновременно 4 условия, а етапът на завършеност е само едно от тях, съответно се базирам и на следния текст от стандарта
- Когато резултатът от сделката за извършване на услуги не може да бъде надеждно оценен и е вероятно направените разходи да не бъдат възстановени, приход не се признава, а направените разходи се признават за текущи разходи. Когато вече не съществуват неясноти относно резултата от сделката за извършване на услуги, приходът се признава.
ето сега съдът отсъжда в наша полза, и задължава длъжника да плати, въпреки отлагателното условие, което не е изпълнил виновно, и мога да приема, че е налице т.7.2, буква "б" -
б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката;
и да призная прихода от извършване на сделката, в текущата година, даже всичкото това смятам да го направя чак когато/ако длъжникът почне да плаща, тъй като сме свидетели на много съдебни решения, които не се изпълняват
та ми се искаше и страничен поглед върху разсъжденията, защото е възможно да пропускам нещо и да има пробойни в логиката ми