ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ, ПОСТАНОВЯВАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 16 ОТ 2018 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 56 ОТ 2022 Г.)

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на закона

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Този закон урежда условията и реда за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество, които са издадени в държава - членка на Европейския съюз, както и за постановяване и изпращане от български орган на актове за обезпечаване на имущество, които подлежат на изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз.

Актове за обезпечаване на имущество (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Актове за обезпечаване на имущество са актовете на компетентните органи в друга държава - членка на Европейския съюз, както и актовете на български компетентен орган, постановени в наказателно производство и предназначени да осигурят предотвратяването на унищожаването, трансформирането, преместването, предаването или прехвърлянето на имущество, което може да бъде предмет на отнемане.

Удостоверение

Чл. 3. (1) Актовете по чл. 2 се придружават от удостоверение по образец, издадено от компетентния орган в другата държава - членка на Европейския съюз, постановил акта.

(2) Удостоверението, издадено от компетентния орган на друга държава членка, се придружава с превод на български език.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Съдът по чл. 19 издава удостоверението по образеца в приложението и осигурява превода му на официалния език или един от официалните езици на изпълняващата държава, или на друг официален език на институциите на Европейския съюз, който тя е приела чрез декларация, депозирана при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

Искане за отнемане на обезпеченото имущество (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Чл. 4. (1) Актовете по чл. 2 се придружават с искане за:

1. отнемане на обезпеченото имущество с цел изпълнение на акта на издаващата държава за конфискация или отнемане или за отнемане с цел последващо изпълнение на този акт.

2. (отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

(2) В удостоверението по чл. 3 може да се посочи, че имуществото остава в изпълняващата държава до получаване на искането по ал. 1. В този случай издаващата държава посочва и датата за представянето му.

Глава втора.
ПРОИЗВОДСТВА

Раздел I.
Признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество, постановени в друга държава - членка на Европейския съюз (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Условия за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Актове за обезпечаване на имущество се признават и изпълняват, ако са постановени в наказателни производства за деяния, които съставляват престъпления и по законодателството на Република България, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава.

(2) Не се изисква двойна наказуемост в случаите, когато по законодателството на издаващата държава се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от три години или друго по-тежко наказание за престъпленията:

1. участие в организирана престъпна група;

2. тероризъм;

3. трафик на хора;

4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;

5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;

6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;

7. корупция;

8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;

9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;

10. подправка на парични знаци, включително евро;

11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;

12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;

13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;

14. убийство, тежка телесна повреда;

15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;

16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;

17. расизъм и ксенофобия;

18. организиран или въоръжен грабеж;

19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;

20. мошеничество;

21. рекет и изнудване;

22. подправка и пиратство на изделия;

23. подправка на административни документи и търговия с тях;

24. подправка на платежни инструменти;

25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;

26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;

27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;

28. изнасилване;

29. палеж;

30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;

31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;

32. саботаж.

(3) Не може да бъде отказано изпълнение на акт за обезпечаване при престъпления във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава.

Компетентен орган. Подсъдност

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) (1) Компетентни органи в Република България да признаят акт за обезпечаване на имущество са окръжните съдилища.

(2) Актът за обезпечаване на имущество се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическо лице - по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България.

(3) Актът за обезпечаване на недвижим имот се признава от окръжния съд по местонахождението на имота. Ако в обезпечаването е включен повече от един имот, актът се признава от окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.

(4) Актът за обезпечаване на парична сума се признава от окръжния съд по мястото на източника на дохода.

(5) Когато по отношение на едно и също лице, имот или парична сума са постановени два или повече акта за обезпечаване, които са изпратени едновременно до няколко окръжни съдилища за признаване, компетентен да се произнесе по всички актове е съдът, който пръв е образувал производство.

(6) Ако не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическо лице - седалището, адресът на управление или адресът за кореспонденция на територията на Република България, компетентен да разгледа акта е Софийският градски съд.

Ред за приемане на акта, удостоверението и искането

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Актът за обезпечаване на имущество, удостоверението и искането се приемат по пощата, електронната поща или по факса. Съдът може да поиска оригиналите на получените документи, както и удостоверяването на автентичността им, да се получат с експресна поща.

Производство по признаване на акта за обезпечаване на имущество (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.)

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Съдът по чл. 6 образува производство и насрочва делото незабавно след получаването на акта и удостоверението. Съдът разглежда делото в състав от един съдия в закрито заседание.

(2) Съдът може да изиска от издаващата държава допълнителна информация, като определи срок за получаването ѝ, както и да приема информация, предоставяна от издаващата държава.

(3) Съдът се произнася незабавно с определение, с което:

1. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) признава акта за обезпечаване на имущество и го изпраща в срок от 24 часа на съответния компетентен орган за изпълнение;

2. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) отказва признаване или изпълнение на акта за обезпечаване;

3. признава акта за обезпечаване и отлага изпълнението му.

(4) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за постановеното определение.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) В случаите по ал. 3, т. 3 съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяка друга обезпечителна мярка, предмет на която може да бъде същото имущество.

Основания за отказ да се признае или изпълни актът за обезпечаване

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Съдът по чл. 6 може да откаже признаване или изпълнение на акта за обезпечаване, когато:

1. удостоверението не е представено, представено е непълно удостоверение или то очевидно не съответства на акта за обезпечаване;

2. по българското законодателство лицето, срещу което се води наказателното производство, се ползва с имунитет или привилегия, което прави невъзможно изпълнението на акта за обезпечаване;

3. от данните в удостоверението се установи, че във връзка с изпълнението на искането по чл. 4 за наказателното производство, в което е издаден актът за обезпечаване, е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс;

4. деянието, на което се основава актът за обезпечаване, не съставлява престъпление по българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 5, ал. 2 и 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 съдът може да:

1. определи срок за представяне на удостоверението или за извършване на поправки в него, за предоставяне на допълнителна информация, или

2. приеме друг равностоен документ, или

3. освободи компетентния орган на издаващата държава от представяне на удостоверението, ако прецени, че предоставената информация е достатъчна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Когато не е възможно да се изпълни актът за обезпечаване на основание, че имуществото е било унищожено, не може да се намери на посоченото в удостоверението място или местоположението не е посочено достатъчно точно, дори след консултиране с издаващата държава, съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава незабавно след установяване на обстоятелството.

Основания за отлагане на изпълнението на акта за обезпечаване

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Съдът по чл. 6 може да отложи изпълнението на акта за обезпечаване, когато:

1. неговото изпълнение може да засегне незавършено наказателно производство за друго престъпление - до момента, до който това е необходимо;

2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) имуществото е предмет на друг акт за обезпечаване в наказателно производство - до отмяната на акта;

3. имуществото, което е предмет на акта за обезпечаване с оглед на неговото последващо отнемане, вече е предмет на акт за обезпечаване по друго производство пред български съд - до отмяната на този акт; тази разпоредба се прилага само в случаите, когато актът за обезпечаване, издаден от българския съд в другото производство, би имал предимство пред последващ акт за обезпечаване, постановен от български съд в наказателно производство.

(2) В уведомлението по чл. 8, ал. 4 за отлагане на изпълнението се посочват основанията за отлагане и ако е възможно - очакваната му продължителност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) След отпадане на основанието за отлагане съответният компетентен орган по изпълнението незабавно предприема необходимите мерки за изпълнение на акта за обезпечаване и уведомява чрез съответния съд компетентния орган на издаващата държава.

Изпълнение на акта за обезпечаване на имущество

Чл. 11. Актът за обезпечаване на имущество се изпълнява от съответния компетентен орган по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

Изпълнение на акта за обезпечаване на доказателства

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Действия, които съпътстват изпълнението на акта за обезпечаване

Чл. 13. Когато в Република България за изпълнението на акта за обезпечаване се изисква извършването на действия, които го съпътстват, те се осъществяват по реда, предвиден в българското законодателство.

Уведомяване за извършено изпълнение на обезпечението

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Органът, който е извършил обезпечението, уведомява незабавно съответния съд по чл. 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за извършеното обезпечение.

Срок на обезпечаване

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Обезпечаването има действие до произнасянето по искането за отнемане на имуществото.

(2) След консултиране с компетентния орган на издаващата държава българският съд може в съответствие с българското законодателство и с оглед на обстоятелствата по случая да постави определени ограничителни условия за срока на обезпечаване на имуществото. Ако в съответствие с тези условия се предвижда и отмяна на обезпечението, незабавно се уведомява компетентният орган на издаващата държава.

(3) Когато компетентният орган на издаващата държава уведоми българския съд за отмяната на акта за обезпечаване, българският съд незабавно отменя обезпечението.

Управление на обезпечено имущество

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Имуществото, обезпечено по реда на чл. 8, се управлява и пази по реда на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Производство по разглеждане на искането за отнемане на обезпеченото имущество (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Чл. 16. (1) Искането по чл. 4 се разглежда незабавно след получаването на уведомлението по чл. 14, ал. 1, ако искането е получено до извършване на обезпечаването или незабавно след получаване на искането, ако получаването му следва уведомлението по чл. 14, ал. 1.

(2) Искането за отнемане на обезпеченото имущество се разглежда и се изпълнява по правилата на глава тридесет и шеста, раздел II от Наказателно-процесуалния кодекс и международните договори, по които Република България е страна.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Правни средства за защита

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестното трето лице, може да обжалва определението за признаване и изпълнение на акта за обезпечаване по реда на Гражданския процесуален кодекс в 14-дневен срок от узнаването за постановяването му пред апелативния съд. Обжалването не спира изпълнението на определението.

(2) Жалба срещу издаването на акта за обезпечаване може да се подаде и да се разгледа от съда в издаващата държава в съответствие с националното ѝ законодателство. Основанията за издаване на акта за обезпечаване могат да се обжалват само с жалба пред съда на издаващата държава.

(3) Българският съд уведомява за подадената жалба и основанията за обжалването компетентния орган на издаващата държава по такъв начин, че той да може да предостави аргументите, които смята за необходими. Последният се уведомява и за резултата от производството.

(4) Българският съд предоставя на заинтересованата страна и на третото добросъвестно лице информацията, необходима за осъществяване на правната им защита по ал. 1.

(5) Страните и лицата по ал. 1 могат да обжалват по реда на Гражданския процесуален кодекс и действията по изпълнението на акта за обезпечаване.

Възстановяване на платени суми за претърпени вреди

Чл. 18. Когато Република България според българското право отговаря за причиняване на вреди на някоя от страните по чл. 17 от изпълнението на акта за обезпечаване, издаващата държава възстановява на Република България цялата сума, изплатена за обезщетяване на вредите, освен когато вредата или част от нея се дължи изключително на действията на български компетентен орган.

Раздел II.
Постановяване в Република България на актове за обезпечаване на имущество (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Компетентни органи

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Определения за обезпечаване на имущество, които подлежат на признаване и изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз, се постановяват от съответния първоинстанционен съд по искане на:

1. прокурора - за вземане на мерки за обезпечаване на конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата.

2. (отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Уведомяване на изпълняващата държава

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Когато българското законодателство за обезпечаване на имуществото изисква да се спазят определени формалности или да се приложат определени процедури, българският компетентен орган уведомява изпълняващата държава за тях.

Изпращане на акта за обезпечаване

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Определението за обезпечаване на имущество и искането по чл. 4 се изпращат за признаване и изпълнение пряко на компетентния орган в изпълняващата държава за:

1. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) досъдебната фаза на наказателното производство - от прокурора;

2. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) съдебната фаза на наказателното производство - от съда, който е постановил определението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Определението за обезпечаване на имущество, удостоверението по чл. 3, ал. 3 и искането по чл. 4 се изпращат за признаване и изпълнение на компетентния орган на изпълняващата държава по пощата, електронната поща или по факса. При постъпило искане за оригиналите на документите, както и за удостоверяване на автентичността им, те могат да се изпратят с експресна поща.

(3) Когато възникнат трудности за издаване или изпълнение на акта за обезпечаване, те се разрешават чрез преки контакти между българския компетентен орган и компетентния орган на изпълняващата държава.

Уведомяване за отмяна на определението за обезпечаване

Чл. 22. Когато българският орган отмени акта за обезпечаване, той уведомява незабавно за това компетентния орган на изпълняващата държава с указание за незабавна отмяна на обезпечението.

Правни средства за защита

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестното трето лице, може да обжалва в 14-дневен срок от узнаване за постановяването му пред съответния по-горен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс определението за обезпечаване на имущество. Обжалването не спира изпълнението на определението за обезпечаване.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

(3) Когато има подадена жалба в съда на изпълняващата държава срещу изпълнението на акта за обезпечаване и българският орган, който го е постановил, е информиран за нея и за основанията ѝ, той може да изложи аргументи и да представи доказателства.

(4) Българският компетентен орган предоставя на заинтересованата страна и на третото добросъвестно лице информацията, необходима за осъществяване на правната им защита.

Глава трета.
ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ, ПОСТАНОВЯВАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1805 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 14 НОЕМВРИ 2018 Г. ОТНОСНО ВЗАИМНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ И КОНФИСКАЦИЯ (ОВ, L 303/1 ОТ 28 НОЕМВРИ 2018 Г.), НАРИЧАН ПО-НАТАТЪК "РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1805" (НОВА - ДВ, БР. 56 ОТ 2022 Г.)

Компетентен орган и производство по признаване на акт за обезпечаване по

Чл. 24. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) (1) Актът за обезпечаване на имущество се признава от съда по чл. 6.

(2) Съдът образува производство и насрочва делото незабавно след получаване на акта и удостоверението по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2018/1805. Съдът разглежда делото в състав от един съдия в закрито заседание.

(3) Съдът се произнася с определение, с което:

1. признава акта за обезпечаване на имущество и го изпраща на съответния компетентен орган за изпълнение;

2. отказва признаване или изпълнение на акта за обезпечаване;

3. признава акта за обезпечаване и отлага изпълнението му;

4. прекратява производството в случаите по чл. 13, параграф 3, букви "а" и "в" от Регламент (ЕС) 2018/1805;

5. спира производството в случаите по чл. 13, параграф 3, букви "б", "г" и "д" от Регламент (ЕС) 2018/1805.

(4) Спряното производство по ал. 3, т. 5 се възобновява в случаите по чл. 13, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1805.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) В случаите по чл. 29 от Регламент (ЕС) 2018/1805 с определението по ал. 3 съдът се произнася по въпроса относно връщането на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление и начина на връщане и изпраща определението за изпълнение в тази му част на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Изпълнение на акта за обезпечаване, уведомяване и управление на обезпечено имущество

Чл. 25. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) (1) Актът за обезпечаване на имущество се изпълнява по реда на чл. 11.

(2) Органът, извършил обезпечаването, уведомява незабавно съда по чл. 6.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Имуществото, обезпечено по реда на чл. 24, се управлява и пази по реда на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Правни средства за защита

Чл. 26. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) (1) Всяка заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице, може да обжалва определението за признаване на акта за обезпечаване на имущество пред апелативния съд по реда на Гражданския процесуален кодекс в 14-дневен срок от узнаването за постановяването му. Обжалването не спира изпълнението.

(2) Лицата по ал. 1 може да обжалват по реда на Гражданския процесуален кодекс и действията по изпълнението на акта за обезпечаване в 14-дневен срок от узнаването.

Определение и удостоверение за обезпечаване

Чл. 27. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) (1) Определението за обезпечаване на имущество, което подлежи на признаване и изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз, се постановява от съда по реда на чл. 19.

(2) Удостоверението за обезпечаване по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2018/1805 се издава от съда, постановил определението за обезпечаване.

Изпращане на акта за обезпечаване по Регламент (ЕС) 2018/1805

Чл. 28. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Удостоверението по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2018/1805 и определението за обезпечаване на имущество в случаите, когато е приложимо, се изпращат за признаване и изпълнение пряко на компетентния орган в изпълняващата държава или на посочен от нея централен орган за:

1. досъдебната фаза на наказателното производство - от прокурора;

2. съдебната фаза на наказателното производство - от съда, който е постановил определението.

Приложимост

Чл. 29. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат за държавите - членки на Европейския съюз, с изключение на Дания и Ирландия.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) По смисъла на глави първа и втора:

1. (доп. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) "Издаваща държава" е държавата - членка на Европейския съюз, в която компетентен орган по смисъла на националното ѝ законодателство е постановил акт за обезпечаване по наказателно производство, обявил го е за законно или го е потвърдил по друг начин, както и Република България.

2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) "Изпълняваща държава" е държавата - членка на Европейския съюз, на чиято територия се намира имуществото, както и Република България.

3. "Имущество" са всички права с веществен и невеществен характер, движими или недвижими вещи, както и правни актове или документи, които доказват права върху вещите, за които компетентният орган на издаващата държава приема, че са:

а) облага от престъпление по чл. 5 или равностойността, която изцяло или частично отговаря на стойността на тази облага, или

б) средството или предметът на престъплението.

4. (отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г., нова - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) "Държава - членка на Европейския съюз" са Дания и Ирландия.

5. "Отнемане" е конфискацията на имуществото или отнемането му в полза на държавата във връзка с извършено престъпление по чл. 5.

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Националният статистически институт събира от компетентните органи и предоставя на Европейската комисия статистическите данни относно актовете за обезпечаване съгласно чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805.

§ 1б. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Този закон предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация.

Заключителни разпоредби

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Разноските по изпълнението на акт за обезпечаване, издаден в Дания и Ирландия на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.

§ 3. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

-------------------------

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 7 юли 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 16 ОТ 2018 Г.)

§ 4. В Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства (ДВ, бр. 59 от 2006 г.) се правят следните изменения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

9. В останалите текстове на закона думите "или доказателства", "или доказателствата", "или предаването на доказателствата" и "или доказателството" се заличават.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 6. Образуваните до влизането в сила на този закон производства с цел обезпечаване на доказателства по реда на Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства се разглеждат и довършват по досегашния ред.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОСТАНОВЯВАНЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО

(ОБН. - ДВ, БР. 56 ОТ 2022 Г.)

§ 16. (1) Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по актове за обезпечаване, образувани до 19 декември 2020 г., се довършват по досегашния ред.

(2) Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по актове за обезпечаване, образувани след 20 декември 2020 г., се разглеждат и решават от Софийския градски съд.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 18. (1) Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по решения за конфискация, образувани до 19 декември 2020 г., се довършват по досегашния ред.

(2) Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по решения или актове за конфискация, образувани след 20 декември 2020 г., се разглеждат от съда, който ги е образувал.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 84 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 06.10.2023 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 79. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г.

Приложение към чл. 3

(Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Релевантни актове от Европейското законодателство

Директиви:

ДИРЕКТИВА 2014/41/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси

Регламенти:

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1805 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 ноември 2018 година относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация