ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ

Глава първа.
ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ НА ЗАКОНА

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с надеждното функциониране на системата за гарантиране на влоговете в банките и защитата на вложителите, както и устройството, целите, функциите и дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, наричан по-нататък "фонда".

(2) Този закон се прилага за всички банки, които са получили по реда на Закона за кредитните институции лиценз за публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и за техните клонове в други държави членки.

(3) Този закон се прилага и за клоновете на банка със седалище в трета държава, която е получила лиценз от Българската народна банка да осъществява дейност в Република България, когато:

1. в държавата по седалището на банката няма действаща система за гарантиране на влоговете или такава система съществува, но тя не обхваща клоновете на банката в чужбина, или

2. размерът или обхватът на гаранцията, осигурявана от съществуващата в държавата по седалището на банката система за гарантиране на влоговете, е по-малък от размера или обхвата на защитата на влоговете, предвидена в този закон; в този случай гаранцията, осигурявана от фонда, е за разликата, надвишаваща гаранцията, осигурявана от системата за гарантиране на влоговете по седалището на банката.

(4) Лицата по ал. 2 и 3 са длъжни да правят парични вноски във фонда по реда, определен в този закон.

(5) Управителният съвет на фонда установява, след събиране на съответните доказателства, спрямо кои клонове на банки в страната са налице условията по ал. 3.

(6) В случаите по ал. 3 фондът си сътрудничи с органите на съответната система за гарантиране на влоговете.

Глава втора.
ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ

Раздел I.
Статут на фонда

Чл. 2. (1) Фондът е юридическо лице със седалище София.

(2) Фондът се преобразува, прекратява и ликвидира със закон.

(3) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.

(4) Фондът се освобождава от заплащането на държавни и местни данъци и такси само по операциите по гарантиране на влоговете и по финансиране на действия по преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

(5) При ликвидация на фонда след изплащането на задълженията му остатъкът от неговото имущество се разпределя между банките пропорционално на вноските, платени от тях, с изключение на тези банки, чиито задължения към вложителите са изплатени от фонда.

(6) Финансирането на разходите за издръжка на фонда се определя с наредба на Българската народна банка по предложение на управителния съвет на фонда.

Раздел II.
Цели и функции на фонда

Чл. 3. (1) Целта на фонда е да допринася за стабилността и доверието във финансовата система на Република България, като:

1. осигурява защита на влоговете и изплащане на гарантираните влогове;

2. съдейства за ефективно протичане на процеса по преструктуриране на кредитни институции при условията и по реда на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници;

3. осигурява оптимална защита на интересите на кредиторите в процеса на банковата несъстоятелност.

(2) Фондът:

1. определя и събира годишни и извънредни премийни вноски от банките;

2. инвестира средствата си при условията и по реда на чл. 23;

3. изплаща гарантираните размери на влоговете;

4. осъществява функциите и правомощията, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност;

5. участва във финансиране на преструктурирането на кредитни институции, като поема загубите вместо гарантираните вложители в процеса на преструктуриране, при условията и по реда на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

Раздел III.
Управление на фонда. Представителство

Чл. 4. (1) Фондът се управлява от управителен съвет.

(2) Управителният съвет се състои от 5 членове, включително председател и заместник-председател, които се определят, както следва:

1. председателят - от Министерския съвет;

2. заместник-председателят - от управителния съвет на Българската народна банка;

3. един член - от съсловната организация на банките; в случай на повече от една съсловна организация управителният съвет на Българската народна банка определя процедура за номинация и избор на член от съсловните организации на банките;

4. двама членове - съвместно от председателя и заместник-председателя на управителния съвет на фонда.

(3) Членовете на управителния съвет трябва да имат висше икономическо или юридическо образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и професионален стаж не по-малко от 5 години в областите на банковото дело, търговията с ценни книжа, счетоводството или финансите.

(4) Мандатът на управителния съвет е 4 години. Членовете на управителния съвет могат да бъдат преизбирани без ограничение. Членовете на управителния съвет с изтекъл мандат продължават изпълнението на правомощията си до определянето на нови членове.

(5) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на три месеца. Заседанията са редовни, ако присъстват поне трима негови членове. За всяко заседание се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове.

(6) Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от всички негови членове, а решенията по чл. 7, т. 5 и 12 се приемат с мнозинство от 4 гласа.

(7) Управителният съвет приема правила за организацията и дейността на фонда, които включват вътрешни правила за управление, организационна структура и процедури за определяне, управление, наблюдение и докладване на рисковете, на които може да бъде изложена дейността на фонда.

(8) Председателят на управителния съвет организира и ръководи дейността на фонда и представлява фонда в страната и в чужбина, като взема всички решения, свързани с управлението на фонда, с изключение на решенията по чл. 7. Председателят може да оправомощава други лица с отделни свои правомощия.

(9) Председателят на управителния съвет назначава и освобождава административния персонал на фонда. Организацията на дейността на администрацията на фонда и общата численост на персонала се определят с правилата по ал. 7.

(10) Управителният съвет сключва договор от името на фонда с председателя на управителния съвет, в който се определя възнаграждението му и се конкретизират правата и задълженията във връзка с упражняване на правомощията му по ал. 8 и 9.

(11) При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от заместник-председателя или от друг член, определен от управителния съвет на фонда.

(12) Управителният съвет може да привлича отделни специалисти и да създава комисии, които да подпомагат осъществяването на неговите правомощия.

(13) Фондът, неговите органи, оправомощените от тях лица и неговите служители не носят отговорност за вреди, причинени при упражняване на техните правомощия, освен ако са действали умишлено.

Чл. 5. (1) Не може да бъде член на управителния съвет на фонда лице, което:

1. през последните две години преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, което е прекратено поради несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори;

2. през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, е било член на неин управителен или контролен орган;

3. е съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права или по съребрена линия до втора степен включително на друг член на управителния съвет на фонда;

4. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

5. през последните две години е лишавано по съответния ред от правото да заема определена длъжност или да упражнява определена професия.

(2) Председателят на управителния съвет не може да извършва друга платена дейност освен научноизследователска и преподавателска.

(3) Членовете на управителния съвет не могат да работят за банки и за финансови институции по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции.

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 се установяват служебно от фонда.

Чл. 6. (1) Правомощията на член на управителния съвет се прекратяват предсрочно:

1. по негово искане;

2. при несъвместимост по чл. 5;

3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

4. когато е извършил съществено нарушение на служебните си задължения;

5. когато с дейността си уврежда интересите на фонда;

6. когато не участва без основателна причина в три последователни заседания на управителния съвет;

7. когато е нарушен чл. 42, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност;

8. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) при влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията;

9. при смърт.

(2) Правомощията по ал. 1 на член на управителния съвет се прекратяват с решение на съответния орган по чл. 4, ал. 2.

(3) При предсрочно прекратяване на правомощията на член на управителния съвет на негово място се определя друго лице, което започва нов мандат.

Чл. 7. Управителният съвет:

1. определя годишните и извънредните премийни вноски от банките;

2. инвестира средствата на фонда при спазване на изискванията за сигурност и за постоянна ликвидност, като може да сключва финансови сделки с цел намаляване на рисковете или осигуряване на ликвидност;

3. организира изплащането на гарантираните размери на влогове при условията и по реда на този закон;

4. приема правила за условията и реда за ползване на заеми от страна на фонда, включително за емисия на дългови ценни книжа;

5. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г. (*)) организира предоставянето на средства за финансиране на преструктурирането по реда на чл. 144 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници;

6. взема решение за участие на фонда в международни организации;

7. одобрява споразумения за сътрудничество на фонда с държавни институции и обществени организации;

8. назначава регистриран одитор за извършване на независим финансов одит на годишния финансов отчет на фонда;

9. взема решения за получаване на дарения и помощи от местни и чуждестранни лица;

10. приема правила относно реда за осъществяване на вътрешния контрол върху дейността на фонда;

11. разглежда и решава всички въпроси от негова компетентност, свързани с правомощията на фонда по Закона за банковата несъстоятелност;

12. разглежда и решава всички въпроси от негова компетентност по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници;

13. приема годишен отчет за дейността на фонда и го представя на Министерския съвет, на Българската народна банка и на Сметната палата;

14. ежегодно приема и обнародва в "Държавен вестник" до 31 март отчет за резултата от дейността на фонда и отчет за финансовото състояние за предходната година;

15. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 06.03.2018 г.) приема годишен бюджет за административните разходи на фонда и отчет за изпълнението му и в 30-дневен срок от приемането им ги представя на Сметната палата;

16. разработва проекти на наредби, предвидени в този закон, и ги представя на Българската народна банка за обсъждане и приемане;

17. взема решение за отпускане на заеми на други схеми за гарантиране на влоговете в рамките на Европейския съюз при условията на чл. 24;

18. определя размера и реда за събиране на годишна такса от банките за покриване на административните разходи на фонда; размерът на годишната такса от банките се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи на фонда, предвидени в годишния бюджет на фонда;

19. издава указания за съдържанието и формата, в които банките предоставят информация на фонда за целите на изплащане на гарантираните влогове и тестване на системата за гарантиране на влоговете;

20. разглежда и решава други въпроси, свързани с дейността на фонда.

Глава трета.
ГАРАНТИРАНИ ВЛОГОВЕ

Раздел I.
Размер и обхват на гаранцията

Чл. 8. Гарантират се влоговете в левове и в чуждестранна валута.

Чл. 9. (1) Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2022 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1.

Чл. 10. (1) Следните влогове са гарантирани в размер до 250 000 лв. за срок три месеца от момента, в който сумата е кредитирана по сметка на вложителя, или от момента, в който вложителят е придобил правото да се разпорежда със сумата на влога:

1. влогове на физически лица, възникнали в резултат на сделки с недвижими имоти за жилищни нужди;

2. влогове на физически лица, които възникват в резултат на изплатени суми по повод на сключване или прекратяване на брак, прекратяване на трудово или служебно правоотношение, инвалидност или смърт;

3. влогове, които възникват в резултат на застрахователни или осигурителни плащания или на изплащането на обезщетение за вреди от престъпления или от отменена присъда.

(2) Влоговете по ал. 1 не участват в изчисляването на общия размер на задължението на банката към един вложител по чл. 12 в рамките на срока по ал. 1.

Раздел II.
Изключения

Чл. 11. (1) Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на:

1. други банки, когато са направени от тяхно име и за тяхна сметка;

2. финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции;

3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) застрахователи и презастрахователи по чл. 12 от Кодекса за застраховането;

4. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г.) пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания;

5. инвестиционни посредници;

6. колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове, алтернативни инвестиционни фондове и дружества със специална инвестиционна цел;

7. бюджетни организации по § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси;

8. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Фонда за компенсиране на инвеститорите, Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането.

(2) Не се предоставя гаранция по влогове, възникнали или свързани със сделки или действия, представляващи изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, установени с влязла в сила присъда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2018 г.) Не се изплащат влогове, чийто титуляр не е бил идентифициран съгласно глава втора, раздел V от Закона за мерките срещу изпирането на пари към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1.

(4) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 и 2, се установяват към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1.

Раздел III.
Изчисляване на гарантирания размер на влога

Чл. 12. (1) Общият размер на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях лихви до датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1, се събират. При събирането влоговете в чуждестранна валута участват с левовата си равностойност, определена по курса на Българската народна банка към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1.

(2) При съвместен влог частта на всяко лице се взема предвид при установяване на общия размер на влоговете му в банката. Ако в договора за влог не е указано друго, приема се, че частите на вложителите са равни.

(3) В случаите, когато вложителят няма изключително право върху сумите по сметката, право да получи плащане от фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът, освен ако договорът предвижда друго и при условие, че това лице е идентифицирано или може да бъде идентифицирано преди датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. В случай че влогът е направен в полза на повече лица, се прилагат правилата за съвместния влог.

(4) При преобразуване на две или повече банки чрез сливане или вливане влоговете в тези банки преди преобразуването се изчисляват за целите на покритието по гаранцията за всяка банка поотделно до изтичането на 6-месечния срок по чл. 263к, ал. 1 от Търговския закон.

(5) Влог, по който има наложени тежести или който служи за обезпечение, се включва при събирането по реда на ал. 1, като съответната припадаща се за влога част от гаранцията не се изплаща на вложителя - титуляр на влога, до вдигане на тежестта или обезпечението. Ако за влоговете по изречение първо има влязъл в сила акт на орган на съдебната власт, фондът изплаща дължимата относно влога гаранция на лицето, посочено в акта като имащо право да получи сумата по влога.

Глава четвърта.
ФИНАНСИРАНЕ НА ФОНДА

Раздел I.
Източници за набиране на средства

Чл. 13. (1) Източници за набиране на средствата във фонда са:

1. годишни и извънредни премийни вноски от банките;

2. доходите от инвестиране на набраните във фонда средства;

3. получените от фонда суми от имуществото на банката в случаите на суброгация;

4. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) други източници (заеми, включително за случаи извън чл. 18, ал. 2, дарения, чуждестранна помощ и други).

(2) Българската народна банка е депозитар на средствата на фонда.

Чл. 14. (1) (В сила от 01.01.2016 г.) До 1 май на текущата година фондът определя годишната премийна вноска за всяка банка, като отчита рисковия ѝ профил и сумата на гарантираните влогове в банката за предходната година, изчислена като средна стойност от размера на гарантираните влогове към края на всяко тримесечие.

(2) (В сила от 01.01.2016 г.) Гарантирани са всички влогове до размера на гаранцията по чл. 9, ал. 1, с изключение на влоговете по чл. 11, ал. 1 и 2.

(3) (В сила от 01.01.2016 г.) При определяне на гарантираните влогове за целите на ал. 1 влоговете в чуждестранна валута на банките се преизчисляват в левове по курса на Българската народна банка за съответния ден.

(4) (В сила от 01.01.2016 г. (*)) Начинът за изчисляване на размера на вноските по ал. 1 се определя с наредба на Българската народна банка по предложение на управителния съвет на фонда.

(5) Банките, включително клоновете на чуждестранните банки, превеждат годишната премийна вноска в срок до 31 май на текущата година.

(6) Годишните премийни вноски на банките се отчитат като счетоводни разходи за текущата година.

Чл. 15. Направените от банките вноски не подлежат на възстановяване, включително и при прекратяване на банката.

Чл. 16. (1) При неплащане на вноска в определения срок фондът начислява за срока на забавата лихва върху дължимата сума в размер на законната лихва.

(2) В случай че банка не плати изискуема вноска в срок, фондът уведомява незабавно Българската народна банка за предприемане на надзорни мерки по Закона за кредитните институции.

(3) Ако предприетите мерки по ал. 2 не осигурят спазване на задължението за плащане на изискуеми вноски, фондът с изричното съгласие на Българската народна банка може да даде едномесечно предизвестие за изключване на банката от членство в системата за гарантиране на влоговете в Република България.

(4) Фондът изключва банката от системата за гарантиране на влоговете в Република България, ако след изтичането на срока по ал. 3 банката не е изпълнила задължението си.

(5) Влоговете, налични към датата на изключване на банката от членство в системата за гарантиране на влоговете в Република България, продължават да са гарантирани от фонда.

(6) Българската народна банка издава наредба за прилагането на този член по предложение на управителния съвет на фонда.

Чл. 17. (1) Когато наличните средства във фонда надхвърлят едно на сто от общия размер на гарантираните влогове в банките, управителният съвет може да вземе решение годишните премийни вноски да се плащат в намален размер или да не се плащат за определен период.

(2) Плащането на годишни премийни вноски се възобновява, когато средствата във фонда спаднат под посочения в ал. 1 размер.

(3) Редът и начинът за изчисляване на годишните премийни вноски в намален размер се определят с наредбата по чл. 14, ал. 4.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато са използвани средства от фонда по чл. 19, плащането на вноски по ал. 2 се определя така, че посоченият в ал. 1 размер да бъде достигнат за период до 6 години.

Раздел II.
Покриване на недостига от средства на фонда

Чл. 18. (1) Ако наличните средства във фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му по чл. 20, когато влоговете са станали неналични, по решение на управителния съвет на фонда банките превеждат извънредни премийни вноски в размер до 0,5 на сто от гарантираните влогове за една календарна година, изчислени към последното тримесечие, предхождащо датата на превеждане на вноските. Фондът с изричното съгласие на Българската народна банка може да изиска и по-големи вноски при извънредни обстоятелства.

(2) За покриване на остатъчния недостиг от средствата на фонда с решение на управителния съвет фондът може да ползва заеми:

1. включително чрез емитиране на дългови ценни книжа при условия и по ред, определени от управителния съвет на фонда;

2. от държавния бюджет след решение на Министерския съвет.

(3) Ползваните от фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от Министерския съвет от името и за сметка на държавата, или с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда.

(4) В случаите, когато банка има ликвидни затруднения, Българската народна банка може да отложи изцяло или частично плащането на вноските по ал. 1 за срок не по-дълъг от 6 месеца. Отлагането на плащането на вноските по ал. 1 може да бъде подновявано по искане на банката.

(5) Вноските по ал. 1, чието плащане е отложено, се плащат, когато Българската народна банка установи, че плащането им не застрашава ликвидността и платежоспособността на банката.

(6) Вноските по ал. 1:

1. не се приспадат от вноските по чл. 14, ал. 1;

2. се изчисляват по реда на наредбата по чл. 14, ал. 4.

Глава пета.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СРЕДСТВАТА НА ФОНДА

Раздел I.
Общи положения

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Средствата на фонда се използват за изплащане на суми по влогове до гарантираните размери в предвидените в този закон случаи, както и за изплащане на главницата и лихвите по взетите от фонда заеми.

(2) Средствата от фонда се използват и за финансиране на действия по преструктуриране при условията и по реда на чл. 144 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

Раздел II.
Условия и ред за изплащане на суми по гарантираните влогове

Чл. 20. (1) Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, в случай че е налице:

1. решение на Българската народна банка за отнемане на лиценза за банкова дейност;

2. решение на Българската народна банка за установяване, че влоговете са неналични и че по нейна преценка към този момент банката изглежда неспособна - по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива; решението се взема не по-късно от 5 работни дни от узнаването, че банката не е изплатила влогове, които са изискуеми и дължими, или

3. акт на съдебен орган, с който по причини, пряко свързани с финансовото състояние на банката, се препятства предявяването на вземанията на вложителите срещу банката.

(2) Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете чрез една или повече банки, определени от управителния съвет.

(3) В срок до два работни дни от датата на издаване на акт по ал. 1 назначеният квестор, временен или извънреден управител, ликвидатор, временен синдик или синдик е длъжен да представи на фонда информация за влоговете в банката.

(4) В срок не по-късно от два работни дни преди започване изплащането на суми от фонда управителният съвет на фонда е длъжен да оповести в най-малко два централни ежедневника и на своята интернет страница деня, от който вложителите на банката могат да получават плащания от фонда, както и банката или банките, чрез които ще се извършват тези плащания. Кореспонденцията между фонда и вложителите се води на български език.

(5) Фондът осигурява достъп на вложителите на банката до подлежащите на изплащане суми по гарантираните влогове не по-късно от 7 работни дни от датата на издаване на акт по ал. 1.

(6) Срокът за изплащане може да бъде удължен, когато:

1. е налице хипотезата на чл. 12, ал. 3, но с не повече от три месеца от датата на издаване на акт по ал. 1;

2. не е установено дали дадено лице има законно право да получи гарантирания размер на влога или когато влогът е предмет на правен спор; в тези случаи влогът се изплаща в срок до 7 работни дни от датата на уведомяване на фонда за разрешаване на спора или установяване на законното право;

3. влогът е обект на ограничителни мерки, наложени от правителството или международни организации; в тези случаи влогът се изплаща в срок до 7 работни дни от датата на уведомяване на фонда за прекратяване действието на ограничителните мерки;

4. сумата, която следва да бъде изплатена, е част от временно високо салдо по сметката съгласно условията на чл. 10, но с не повече от три месеца от датата на издаване на акт по ал. 1;

5. фондът изплаща гарантираните влогове на клон на българска банка в друга държава членка, но с не повече от 20 работни дни от датата на издаване на акт по ал. 1.

(7) Независимо от срока по ал. 5, когато вложител или друго лице, което има права върху или интерес във връзка със сумите по сметка, е привлечено като обвиняем за деяние, произтичащо от или свързано с изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, фондът може временно да спре всякакви плащания, засягащи вложителя/лицето, до влизането в сила на съдебен акт.

(8) Не се изплащат сумите по сметки, по които не е имало операции по нареждане на вложителя в последните 24 месеца преди датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1 и салдото по всяка от тях е по-малко от 20 лв.

(9) С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответната банка към вложителите.

(10) Фондът уведомява периодично квестора, временния или извънредния управител, ликвидатора, временния синдик или синдика за размера на платените на всеки вложител суми.

(11) За вземанията си над полученото от фонда вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката в съответствие с действащото законодателство.

(12) Българската народна банка издава наредба за прилагането на този член по предложение на управителния съвет на фонда.

Чл. 21. (1) Лице, което претендира, че е вложител, но му е отказано изплащане на суми по влога в размера по чл. 9 и 10 в сроковете по чл. 20, ал. 5 или 6, или което не е съгласно с размера на изплатената му сума, може да предяви писмените си възражения в срок до три месеца от началния ден на изплащане на гарантираните влогове пред квестора, временния или извънредния управител, ликвидатора, временния синдик или синдика на банката.

(2) Квесторът, временният или извънредният управител, ликвидаторът, временният синдик или синдикът се произнася по възраженията по ал. 1 в 7-дневен срок от получаването им. В случай че възражението по ал. 1 не бъде уважено, лицето може да предяви правата си по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 22. (1) От началната дата на изплащане по чл. 20 фондът встъпва в правата на вложителите към банката до размера на гарантираните суми независимо от размера и датата, на която вложителят се е разпоредил с гарантираната сума.

(2) Фондът не дължи лихви по гарантираните суми.

Глава шеста.
ИНВЕСТИРАНЕ НА СРЕДСТВАТА НА ФОНДА

Чл. 23. Средствата на фонда се инвестират във:

1. депозити в Българската народна банка;

2. високоликвидни дългови ценни книжа:

а) издадени или гарантирани от българската държава;

б) издадени от други държави членки, които имат кредитен рейтинг една от двете най-високи оценки, присъден от две агенции за кредитен рейтинг, регистрирани или сертифицирани съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ, L 302/1 от 17 ноември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1060/2009";

в) издадени от трети държави, които имат кредитен рейтинг една от двете най-високи оценки, присъден от две агенции за кредитен рейтинг, регистрирани или сертифицирани съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009;

г) издадени от Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие или други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, включително наднационални организации на държавите членки, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки, присъдени от две агенции за кредитен рейтинг, регистрирани или сертифицирани съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009.

Глава седма.
СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪС СХЕМИ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Раздел I.
Заемане на средства между схеми за гарантиране на влоговете

Чл. 24. (1) Фондът може да отпуска заеми на схеми за гарантиране на влоговете от други държави членки при следните условия:

1. схемата заемополучател не може да изпълни задълженията си за изплащане на гарантираните влогове поради липса на средства;

2. схемата заемополучател е използвала възможностите за набиране на извънредни вноски от банките;

3. схемата заемополучател ще използва заетите средства само за изплащане на гарантираните влогове;

4. схемата заемополучател няма задължение за погасяване на заем от друга схема;

5. схемата заемополучател е посочила сумата, която иска да заеме;

6. общият размер на заема не може да надвиша 0,5 на сто от гарантираните влогове на схемата заемополучател;

7. схемата заемополучател е информирала Европейския банков орган за искането си, като гарантира, че е изпълнила условията по т. 1 - 5 и посочва размера на поискания заем;

8. схемата заемополучател се ангажира да изплати заема в срок до 5 години; изплащането може да се извършва на годишни вноски, като лихвата е дължима към момента на пълното погасяване на главницата;

9. размерът на лихвата е не по-малък от лихвения процент по пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка през кредитния период.

(2) Фондът уведомява Европейския банков орган за първоначалния лихвен процент, както и за срока на заема.

Раздел II.
Изплащане на гарантираните размери на влоговете в клонове на банки от други държави членки

Чл. 25. (1) Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете на вложители в клонове в Република България на банки от други държави членки от името и за сметка на схемата за гарантиране на влоговете в държавата членка по произход.

(2) Фондът изплаща сумите по ал. 1 в съответствие с указанията на схемата за гарантиране на влоговете в държавата членка по произход. В тези случаи фондът не носи отговорност за определяне на сумите, подлежащи на изплащане.

(3) Схемата за гарантиране на влоговете в държавата членка по произход предоставя необходимите финансови средства преди изплащането на сумите и възстановява на Фонда всички направени разходи.

(4) Фондът информира заинтересованите вложители от името на схемата за гарантиране на влоговете в държавата членка по произход и може да получава кореспонденцията от съответните вложители от името на схемата в държавата членка по произход.

Чл. 26. (1) Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете на вложители в клонове на български банки в други държави членки чрез схемата за гарантиране на влоговете на приемащата държава членка.

(2) Сумите се изплащат на вложителите от схемата за гарантиране на влоговете на приемащата държава членка в съответствие с указанията по чл. 7, т. 19.

(3) За целите на ал. 1 банките поддържат и предоставят на фонда информация за гарантираните влогове в клоновете на български банки в други държави членки. Банките предоставят информация на фонда в обхват и формат в съответствие с указанията по чл. 7, т. 19.

Раздел III.
Преминаване към друга схема за гарантиране на влоговете в друга държава членка

Чл. 27. (1) Ако банка прекрати членството си във фонда и се присъедини към друга схема за гарантиране на влоговете, последно платената годишна премийна вноска по чл. 14, ал. 1 преди прекратяването на членството се прехвърля на другата схема за гарантиране на влоговете. Това не важи, ако членството на банката бъде прекратено поради изключване от фонда по реда на чл. 16.

(2) Ако някои от дейностите на банка бъдат прехвърлени в друга държава членка и вследствие на това преминат към друга схема за гарантиране на влоговете, част от последно платената годишна премийна вноска по чл. 14, ал. 1 на тази банка се прехвърля на другата схема за гарантиране на влоговете пропорционално на размера на прехвърлените гарантирани влогове.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 банката изпраща предизвестие за намерението си до фонда най-малко 6 месеца преди това. През този период банката дължи годишни и извънредни премийни вноски в своята първоначална схема за гарантиране на влоговете.

Раздел IV.
Споразумения за сътрудничество и обмен на информация

Чл. 28. (1) За целите на чл. 24, 25 и 26 фондът сключва споразумения за сътрудничество, обменя информацията, получена по реда на чл. 30, ал. 2, 3 и 5, и си сътрудничи със схемите за гарантиране на влоговете в други държави членки. Фондът информира Европейския банков орган за сключените споразумения. При невъзможност за постигане на споразумение със схема за гарантиране на влоговете в друга държава членка или спор относно тълкуването на споразуменията фондът може да отнесе въпроса до Европейския банков орган.

(2) Липсата на споразумение по ал. 1 не засяга правата на вложителите в клонове в Република България на банки на други държави членки и на клонове на български банки в други държави членки за вземанията им от схемата за гарантиране на влоговете на държавата членка по произход, както и интересите на банки в случаите по чл. 27.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Във връзка с обмяната на информация за вложителите в клонове на български банки в други държави членки и за клонове на банки от други държави членки в Република България се прилагат изискванията за поверителност и защита на данните за сметките на вложители съгласно изискванията за защита на личните данни.

Глава осма.
ТЕСТВАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ

Чл. 29. (1) Фондът извършва регулярно стрес тестове на системата за гарантиране на влоговете, както и при наличие на информация от Българската народна банка за проблеми в банка, които биха могли да доведат до задействане на системата за гарантиране на влоговете.

(2) Стрес тестове се извършват най-малко веднъж на три години.

(3) Управителният съвет и служителите на фонда могат да използват информацията, необходима за тестване на системата за гарантиране на влоговете, само за извършване на тестовете. Фондът няма право да пази получената информация по-дълго от необходимото за провеждане на тестовете време.

Глава девета.
ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

Чл. 30. (1) Банките предоставят на фонда необходимата информация за изчисляване на дължимите премийни вноски във фонда.

(2) Банките са длъжни да представят на фонда необходимата информация за целите на регулярното тестване на системата за гарантиране на влоговете или за да се подготви изплащането на гарантираните влогове по всяко време и при поискване от фонда във вид и формат, определени в указанията по чл. 7, т. 19.

(3) Фондът има право да поиска по всяко време от банката информация за отговарящите на условията влогове на всеки вложител и за маркирането им по реда на чл. 57, ал. 3 от Закона за кредитните институции.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка незабавно информира фонда, в случай че в дадена банка бъдат открити проблеми, които има вероятност да предизвикат задействане на системата за гарантиране на влоговете, както и за приложени спрямо банките надзорни мерки по чл. 103, ал. 2, т. 4 - 9, 13 - 15, 17 - 22, 24 и 25 от Закона за кредитните институции, като предоставя на фонда копие от акта за прилагане на съответната мярка.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка уведомява незабавно фонда, в случай че е установено настъпването на условията по чл. 36, ал. 1, 2 и 3 от Закона за кредитните институции.

(6) По искане на фонда подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор" на Българската народна банка, извършва целеви проверки на банки и представя резултатите от тях на фонда.

(7) Управителният съвет може да публикува информация за дейността на фонда, която не съдържа данни, представляващи банкова или търговска тайна.

(8) В случаите по ал. 6 ограниченията по чл. 62 и 63 от Закона за кредитните институции относно достъпа до банкова и професионална тайна не се прилагат.

(9) Информацията, която фондът придобива или създава при осъществяване на функциите си по този закон и чието разгласяване би увредило търговския интерес или престижа на банка, нейни акционери или клиенти, е професионална тайна. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

(10) Не е професионална тайна информацията, която подлежи на публикуване или оповестяване съгласно закон.

(11) Членовете на управителния съвет, служителите, външните одитори, експертите и другите лица, работещи за фонда, са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след прекратяване на отношенията им с фонда.

(12) Лицата по ал. 11 могат да използват информацията, представляваща професионална тайна, единствено за целите и при изпълнение на служебните си задължения. Тази информация не може да се разгласява или предоставя на други лица или органи освен в посочените в ал. 14 случаи.

(13) Ограниченията по ал. 12 не се прилагат, ако информацията се предоставя в обобщен вид, така че да не могат да бъдат идентифицирани банката или лицата, за които се отнася. Информацията, получена от банка или от друго задължено лице по този закон, може да им се предостави обратно без ограничение.

(14) Лицата по ал. 11 могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на следните органи и организации във връзка с изпълнението на техните функции или задължения:

1. съда:

а) в случаите на образувано наказателно производство;

б) във връзка със съдебно дело, засягащо извършени действия по този закон и/или по Закона за банковата несъстоятелност;

2. други органи, когато това е изрично предвидено в специален закон;

3. схемата за гарантиране на влоговете в държавата членка по произход за целите на чл. 25, ал. 1.

(15) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Всяка година най-късно до 31 март управителният съвет на фонда информира Европейския банков орган за общия размер на гарантираните влогове в страната, както и за размера на наличните средства във фонда към 31 декември на предходната година.

Чл. 31. Когато банка не изпълнява задълженията си по чл. 30, фондът уведомява незабавно Българската народна банка за предприемане на надзорни мерки по Закона за кредитните институции.

Чл. 32. Банките, обхванати в системата за гарантиране на влоговете, не могат да използват за рекламни цели размера на гаранцията по този закон, както и да рекламират гарантиране на влоговете в размери над установените в този закон.

Чл. 33. Ако банка преустанови членството си във Фонда или бъде изключена от него, тя е длъжна в срок до един месец от датата на прекратяване на членството да уведоми вложителите за това.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Влог" е кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия, с изключение на кредитно салдо, за което е изпълнено някое от следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) съществуването му може да се докаже само с финансов инструмент по смисъла на чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти, освен ако е спестовен продукт, удостоверен с депозитен сертификат, издаден на поименно посочено лице и съществуващ към 2 юли 2014 г.;

б) главницата му не подлежи на изплащане по номинална стойност;

в) главницата му подлежи на изплащане по номинална стойност само по силата на специална гаранция от или на споразумение с кредитната институция или трето лице;

г) не е собствен капитал по смисъла на определението в чл. 4, параграф 1, т. 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 575/2013", или дългови ценни книжа, издадени от банка, и задължения, възникнали от запис на заповед или в резултат на писмено съгласие на банка платец да приеме нареждането на издателя на менителница.

2. "Неналичен влог" е влог, който е изискуем и дължим, но не е бил платен от банката съгласно законовите или договорните условия, приложими към него.

3. "Съвместен влог" са парични средства по сметка, открита на името на две или повече лица, или по сметка, върху която две или повече лица имат права, упражнявани с подписа на едно или повече от тези лица.

4. "Налични средства" са парични средства в брой, влогове и нискорискови активи, които могат да бъдат осребрени в срок, ненадхвърлящ срока по чл. 20, ал. 5.

5. "Отговарящи на условията влогове" са влогове, които не са изключени от обхвата на защитата по чл. 11, ал. 1 и 2.

6. "Вложител" е титулярят или в случаите на съвместен влог - всеки от титулярите на влога.

7. "Държава членка" е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

8. "Трета държава" е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 7.

9. "Нискорискови активи" са инструменти, попадащи в първа или втора категория по таблица 1 в чл. 336 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или други активи, за които Българската народна банка или фондът смята, че са също толкова сигурни и ликвидни.

10. "Схеми за гарантиране на влоговете" са:

а) законоустановени схеми за гарантиране на влогове;

б) схеми за гарантиране на влогове, които са официално признати за схеми за гарантиране на влогове;

в) институционални защитни схеми, които са официално признати за схеми за гарантиране на влогове.

11. "Държава членка по произход" е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 43 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

12. "Приемаща държава членка" е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 44 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

13. "Клон" е понятие по смисъла на § 1, ал. 1, т. 22 от допълнителните разпоредби от Закона за кредитните институции.

§ 2. Този закон въвежда изискванията на Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173/1 от 12 юни 2014 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Този закон отменя Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 49 от 1998 г.; изм., бр. 73, 153 и 155 от 1998 г., бр. 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 92 и 118 от 2002 г., бр. 31 и 39 от 2005 г., бр. 59, 64 и 86 от 2006 г., бр. 67 и 98 от 2008 г., бр. 42 и 44 от 2009 г., бр. 97 и 101 от 2010 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 22 от 2015 г.).

§ 4. Фондът за гарантиране на влоговете в банките е правоприемник на фонда за гарантиране на влоговете в банките, създаден с отменения Закон за гарантиране на влоговете в банките.

§ 5. За процедурите по изплащане на гарантираните влогове, започнали преди влизането в сила на този закон, се прилагат разпоредбите на отменения Закон за гарантиране на влоговете в банките.

§ 6. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г. и бр. 14, 22 и 50 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 36:

а) в ал. 1 се създава т. 7:

"7. Българската народна банка е взела решение за установяване, че влоговете в банката са неналични, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките.";

б) алинея 2 се изменя така:

"(2) Българската народна банка задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност, когато собственият ѝ капитал е отрицателна величина и не са изпълнени условията за преструктуриране по чл. 51, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници.";

в) в ал. 7 след думата "лиценза" се добавя "по ал. 1".

2. В чл. 37, ал. 2 се създава изречение второ: "Искането се подава не по-късно от два работни дни след отнемането на лиценза."

3. В чл. 56 се създава ал. 5:

"(5) Включването и изключването от информационната система се извършва с акт на подуправителя, ръководещ управление "Банково"."

4. В чл. 57:

а) алинея 3 се изменя така:

"(3) Банката задължително посочва в условията по ал. 2 и в договора дали влогът е гарантиран, или не при условията и по реда на Закона за гарантиране на влоговете в банките, размера на гаранцията и приложимата система за гарантиране на влоговете. Информационният бюлетин съгласно приложението се предоставя на вложителите преди сключване на договора и най-малко веднъж годишно след сключване на договора на езика и по начина, избрани по взаимно съгласие между вложителя и банката при откриването на сметката. Банките задължително маркират влоговете по начин и по ред, определени от БНБ, които позволяват незабавна идентификация на отговарящите на условията влогове по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките.";

б) създава се ал. 6:

"(6) Българската народна банка уведомява вложителите за преобразуване на банка чрез сливане или вливане в друга банка най-малко един месец преди съответното действие да произведе правни последици чрез оповестяване на интернет страницата на БНБ. В срок три месеца от уведомяването вложителите могат да изтеглят или да прехвърлят в друга банка своите отговарящи на условията влогове по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките заедно с натрупаните лихви над размера на гаранцията, без да дължат неустойки или такси за предсрочно прекратяване на договора за влог."

5. В чл. 58:

а) в ал. 3 думите "който не е потребителски" се заличават;

б) създава се ал. 5:

"(5) Този член се прилага за кредити, които не са потребителски."

6. В чл. 62:

а) алинея 1 се изменя така:

"(1) Служителите на банката, членовете на управителните и контролните органи на банката, длъжностните лица в БНБ, служителите и членовете на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, ликвидаторите, временните синдици и синдиците, както и всички други лица, работещи за банката, не могат да разгласяват, както и да ползват за лично или за членовете на семействата си облагодетелстване информация, представляваща банкова тайна.";

б) алинея 5 се изменя така:

"(5) Освен на БНБ и за целите и при условията на чл. 56 банката може да дава сведения по ал. 2 за отделни клиенти само:

1. с тяхно съгласие;

2. по решение на съда, взето по реда на ал. 6 и 7;

3. с определение на съда, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по разглеждано от него дело, или

4. в случаите по ал. 12 при банка в производство по несъстоятелност."

7. В чл. 63, ал. 1, изречение първо думите "и чието разгласяване би увредило търговския интерес или престижа на банка или нейни акционери" се заличават.

8. В чл. 64:

а) в ал. 1:

аа) в т. 2, буква "б" след думата "съдебно" се добавя "или арбитражно";

бб) точка 3 се изменя така:

"3. органите за финансов надзор в Република България, на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и на Държавна агенция "Национална сигурност" - в случаи и по ред, определени в Закона за гарантиране на влоговете в банките или със съвместни инструкции или споразумения;"

б) в ал. 2 се създава изречение второ: "Такова предоставяне на информация може да бъде извършено само когато е необходимо за целите на надзора, превенцията и преструктурирането на кредитните институции."

9. В чл. 67:

а) създава се нова т. 7:

"7. подробна документация за финансовите договори по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници, по които банката е страна;"

б) досегашната т. 7 става т. 8.

10. Член 73г се отменя.

11. В чл. 103:

а) в ал. 1:

аа) точка 7 се изменя така:

"7. неплащане на премийна вноска към Фонда за гарантиране на влоговете в банките или други действия, застрашаващи интересите на вложителите;"

бб) създава се т. 18:

"18. непланиране на промени в дейността в определения от БНБ срок или по преценка на БНБ предложените от банката промени не са подходящи за отстраняването на слабостите и пречките във връзка с изготвяне и приемане на планове за възстановяване по глава втора, раздел I от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници.";

б) в ал. 2:

аа) точка 21 се отменя;

бб) в т. 23 накрая се добавя "в случаите, когато не са налице условията за назначаване на временен управител по чл. 46 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници";

вв) в т. 24 думите "- при опасност от неплатежоспособност" се заличават.

12. В чл. 103а, ал. 2, т. 1 думите "чл. 73г" се заличават.

13. В чл. 105, ал. 2, изречение първо след думата "трябва" се добавя "по преценка на БНБ да притежава квалификация, способности и познания, необходими за изпълнение на възложените функции и задачи, и", а след думите " чл. 11, ал. 1" се добавя "т. 1 и т. 3 - 9".

14. В чл. 115:

а) алинея 1 се изменя така:

"(1) Българската народна банка може да постави банка под специален надзор при следните условия:

1. банката не е изплатила влогове, които са изискуеми и дължими, и БНБ е започнала процедура за произнасяне по чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, и

2. банката не отговаря на условията за преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници.";

б) алинея 2 се отменя;

в) в ал. 3 изречение първо думите "6 месеца" се заменят с "един месец", а изречение второ се заличава;

г) създава се ал. 4:

"(4) В случаите на чл. 107, 109, 110 и чл. 115 - 121 разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа не се прилагат по отношение на банка - публично дружество."

15. В чл. 116:

а) създава се нова ал. 3:

"(3) Мярката по ал. 2, т. 2 не може да предвижда пълно ограничаване на достъпа на вложителите до влоговете за срок, по-дълъг от 5 работни дни.";

б) досегашната ал. 3 става ал. 4.

16. В чл. 118, ал. 1, 2 и 3 се отменят.

17. В чл. 121 думата "едномесечен" се заменя с "10-дневен".

18. В глава единадесета раздел IX с член 121а се отменя.

19. В чл. 125, ал. 3 се изменя така:

"(3) Ако предложението по ал. 1 е основателно, Управителният съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ Управление "Банков надзор", в срок 5 работни дни от предложението по ал. 1 взема решение, с което установява, че банката се намира в състояние на неплатежоспособност, и за отправяне на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност."

20. В чл. 127, ал. 5 се добавя "както и нейните временни или извънредни управители".

21. В чл. 130, ал. 3 се изменя така:

"(3) Ако предложението по ал. 1 е основателно, Управителният съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ Управление "Банков надзор", взема решение, с което установява, че банката се намира в състояние на неплатежоспособност, и за отправяне на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност."

22. В чл. 133:

а) в ал. 1:

аа) думите "и други подобни мерки" се заличават;

бб) създава се изречение второ: "Оздравителните мерки включват прилагане на инструментите за преструктуриране и упражняване на правомощията за преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници или по съответното законодателство на друга държава членка.";

б) създава се ал. 4:

"(4) Мерките по ал. 1 са мерките, прилагани от БНБ и от компетентните органи на друга държава членка в качеството им на надзорни органи и органи за преструктуриране."

23. В чл. 145:

а) в т. 1 думите "или други инструменти" се заменят с "инструменти по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 50, буква "б" от Регламент (ЕС) № 575/2013";

б) в т. 2 накрая се добавя "при спазване на разпоредбите на чл. 100 и 103 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници или съответни разпоредби на законодателство на държава членка";

в) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "при спазване на разпоредбите на чл. 100 и 103 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници или съответни разпоредби на законодателство на държава членка".

24. В чл. 148 думите "или други инструменти" се заменят с "инструменти по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 50, буква "б" от Регламент (ЕС) № 575/2013".

25. В чл. 151, ал. 4 се изменя така:

"(4) В съдебното производство по ал. 3, когато е необходимо извършването на съдебно-счетоводна или съдебно-икономическа експертиза, съдът назначава вещи лица от списък, утвърден от председателя на Върховния административен съд. Българската народна банка предоставя на председателя на Върховния административен съд информация относно специализираните одиторски предприятия, които са проверявали годишните финансови отчети на банка или клон на банка от трета държава по реда на чл. 76 и 78 през последните пет години. Тези предприятия предоставят на председателя на Върховния административен съд списък с най-малко двама дипломирани експерт счетоводители, които са участвали в посочените дейности. Председателят на Върховния административен съд утвърждава списък с вещите лица, който се актуализира най-малко на всеки пет години."

26. В § 2 от допълнителните разпоредби ал. 2 се отменя.

27. Създава се приложение към чл. 57, ал. 3:

"Приложение към чл. 57, ал. 3

§ 7. В Закона за договорите за финансово обезпечение (обн., ДВ, бр. 68 от 2006 г.; изм., бр. 24 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г. и бр. 70 и 109 от 2013 г.) в чл. 3, ал. 1, т. 17 се изменя така:

"17. всяко лице, с изключение на едноличния търговец или дружество, което не е юридическо лице, при условие че другата страна по договора за финансово обезпечение е лице по т. 1 - 16."

§ 8. Наличните средства във фонда трябва да достигнат размер едно на сто от общия размер от гарантираните влогове в банките не по-късно от 3 юли 2024 г.

§ 9. Наредбата по чл. 14, ал. 4 се приема в срок до 31 декември 2015 г.

§ 10. (1) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

(2) Изискването за определяне на премийните вноски пропорционално на степента на риска съгласно чл. 14, ал. 1 - 4 се прилага от 1 януари 2016 г. До 31 декември 2015 г. се прилагат изискванията на чл. 16, ал. 1 - 4 от отменения Закон за гарантиране на влоговете в банките.

-------------------------

Законът е приет от 43-то Народно събрание на 30 юли 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 Г.n

(ОБН. - ДВ, БР. 96 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г.)

§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на § 9 и 10, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

(ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г.)

§ 50. (1) Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила от 1 юли 2016 г.

(2) До 1 юли 2016 г. обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично, като всеки първи работен ден от седмицата:

1. Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят на Информационния център актуалните данни по чл. 574, ал. 3 и 4;

2. Информационният център предоставя на Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" актуалните данни по чл. 574, ал. 5 - 7.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)

§ 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 16.02.2018 Г.)

§ 41. (1) На работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по чл. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон, се гарантират при условията и до размера на чл. 22 от същия закон само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015 г.

(2) Гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.

(3) Гарантирани вземания по ал. 1 се отпускат и ако заявлението-декларация е подадено в периода от 22 декември 2017 г. до влизането в сила на този закон.

§ 42. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. член 222, ал. 1 - 3, които влизат в сила от 3 септември 2019 г.;

2. параграф 13, т. 12, буква "а", която влиза в сила от 1 януари 2018 г.;

3. параграф 13, т. 12, буква "б", която влиза в сила от 21 ноември 2017 г.;

4. параграф 17, т. 37 относно чл. 264а и т. 39 относно чл. 273б, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ

(ОБН. - ДВ, БР. 20 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 06.03.2018 Г.)

§ 28. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. член 47, който влиза в сила, след като Европейската комисия публикува електронната брошура относно правата на потребителите съгласно чл. 106, параграф 2 от Директива 2015/2366/ЕС, и чл. 71, ал. 2, т. 3, чл. 72, ал. 3, т. 4, ал. 4, т. 1, чл. 73, ал. 2, т. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 100, които влизат в сила 18 месеца след влизането в сила на регулаторните технически стандарти, които Европейската комисия приема съгласно чл. 98, параграф 4 от Директива 2015/2366/ЕС; до влизането в сила на чл. 100, ал. 1 - 6 доставчиците на платежни услуги спазват изискванията на Окончателни насоки относно сигурността на плащанията в интернет от 19 декември 2014 г. на Европейския банков орган;

2. член 102, който влиза в сила от 30 април 2018 г., и чл. 103 - 109, които влизат в сила от 31 октомври 2018 г.;

3. параграф 16, т. 2, буква "в" от преходните и заключителните разпоредби относно ал. 8, която влиза в сила от 1 януари 2019 г.;

4. параграф 25 и § 26, т. 1 - 5 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от 1 юли 2018 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ

(ОБН. - ДВ, БР. 37 ОТ 2019 Г.)

§ 64. Законът влиза в сила от деня, в който започва да се прилага решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, с изключение на § 5, т. 1, § 6, § 7, т. 1, § 8, 9, 10, 13, 14, § 16, т. 2, § 17, § 18, т. 1, буква "б", подбуква "аа", § 19, § 20, т. 1, буква "б", подбуква "аа", § 21, т. 1, буква "а", § 24, 25, 26, 27, 29, 30, 31, 33, 34, 35, 36, 38, 53, 54, 59, 60, 61, 62 и 63, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

(ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 12.02.2021 Г.)

§ 81. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 56, т. 1, буква "г" - относно т. 20 и 21, и т. 5 - относно ал. 8, които влизат в сила от 28 юни 2021 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 84 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 06.10.2023 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 79. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г.

Релевантни актове от Европейското законодателство

Директиви:

ДИРЕКТИВА 2014/49/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити

Регламент:

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 575/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 648/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1060/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно агенциите за кредитен рейтинг