НАП: Прилагане на ограниченията за плащания в брой при свързани плащания под 10 000 лв. и картови плащания по ЗОПБ

Във веригата магазини на "................." ЕООД се извършва продажба на стоки на дребно. Клиентите сами избират стоката и я заплащат на касите в съответния обект. При желание за покупка на по-голямо количество от дадена стока е създадена възможност желаното количество да се заяви в конкретен магазин. Няма практика да се сключват договори - рамкови или с конкретно договорени количество и/или стойност на стоки, както и да се правят периодични заявки и съответно доставки на конкретен вид стоки.

Организацията и редът за издаване на първични счетоводни документи е следният: всеки клиент може да поиска издаване на фактура на рецепцията на всеки магазин от веригата или сам да си издаде фактура (на самообслужване) чрез устройства, обозначени и разположени на видно място във всеки обект, като сканира касовия бон, който му е издаден. Издаването на фактура е възможно в срок до пет дни от датата на касовия бон.

От счетоводния отдел на "............" ЕООД е установено, че на .............. представители на две дружества - "............" ЕООД и "............" ЕООД - чрез устройство за самообслужване са си издали фактури за продажба на различни артикули в голямо количество. Всяко от плащанията за отделен артикул е в размер значително под 10 000 лв. и е извършено с банкова карта, но общата сума, платена от всяко от дружествата в този ден, надхвърля 10 000 лв. Извършените плащания с банкова карта са посочени в приложената към запитването справка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Попада ли в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ осъществяването на многобройни доставки на дребно на стоки, чиято обща стойност надвишава 10 000 лв., към едно и също лице, с което няма сключен договор за доставка (устен или писмен), или плащането на всяка отделна доставка може да се разглежда като самостоятелно плащане с различно основание, което не надвишава определения законов лимит по чл. 3 от ЗОПБ?

Въпрос 2: Разясненията, дадени в Указание с изх. № УК-3 от 04.04.2011 г. относно прилагането на Закона за ограничаване плащанията в брой, издадено от министъра на финансите, в Раздел ІІІ "Материален обхват на ЗОПБ", т. 2, актуални ли са към настоящия момент?

Въпрос 3: Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, която задължава плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна или надвишаваща 10 000 лв., разгледана във връзка и имайки предвид разпоредбата на чл. 4, т. 3, б. "б" от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), която определя като платежни услуги изпълнението на платежни операции по прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги чрез платежни карти или други подобни инструменти, дава ли основание да се считат извършените картови плащания на доставките с банкови платежни карти превод или внасяне по платежна сметка по смисъла на разпоредбата на ЗОПБ, или картовите плащания могат да бъдат приравнени на плащане в брой, независимо че ЗПУПС определя картовите плащания като вид платежна услуга?

Правна уредба и общи принципи

Със Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) е въведен праг за плащанията в брой за целия граждански и стопански оборот в страната. Извън неговия обхват остават само посочените в чл. 2 изключения, които касаят изрично изброените видове плащания и категории лица, а именно:

• тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки или в такива на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;
• сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;
• операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;
• замяната от банки на повредени български банкноти и монети;
• изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда;
• изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ всички плащания, извършвани на територията на страната, чиято стойност е равна или надвишава 10 000 лв., следва да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗОПБ ограничението е валидно и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв., като равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

С обнародването на ЗОПБ през 2011 г. (ДВ, бр. 16 от 22 февруари 2011 г.) влиза в сила закон за регулиране на плащанията на територията на страната, чиято цел е свързана с ограничаване на сивия сектор в икономиката на страната чрез насърчаване отчитането на реалните обороти от стопанската дейност и стимулиране използването на пълния потенциал на банковата система.

С оглед историческото тълкуване на правната норма на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ се посочва, че с ДВ, бр. 94 от 2019 г. (в сила от 29.11.2019 г.) текстът на разпоредбата е променен. Преди изменението изискването е било плащането да е част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. В настоящия си вид разпоредбата предвижда, че съставомерни са всички плащания на стойност под 10 000 лв., които могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

С тази редакция законодателят е разширил приложното поле на нормата, като изрично е включил всички плащания, които са извършени на едно и също основание, без да се ограничава с изискване за характера на това основание.

По понятието "свързани помежду си платежни операции"

Относно тълкуването на израза "свързани помежду си платежни операции" се приема, че то следва да е в смисъла, който отговаря на другите разпоредби в закона и да съответства на неговата цел. В този смисъл "свързани помежду си платежни операции" следва да бъдат възприемани като частични плащания с общо основание, при което релевантна за преценката е тяхната обща стойност, а не отделното плащане.

Ако общата стойност на тези свързани плащания е равна или надвишава 10 000 лв., всяко от плащанията следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка.

В конкретния случай, доколкото липсват данни за наличието на договорно правоотношение, ако се приеме наличие на свързаност между плащанията поради наличието на предварителна заявка с цел осигуряване на необходимите наличности от съответния артикул в конкретния търговски обект, и ако тяхната обща стойност е равна или надвишава 10 000 лв., всяко от плащанията следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Извод: Многобройни доставки на дребно към едно и също лице, при които отделните плащания са под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като свързани помежду си платежни операции на едно и също основание с обща стойност равна или надвишаваща 10 000 лв., попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ и всяко от тези плащания трябва да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Относно плащанията с платежни карти

Плащания, извършени с дебитна/кредитна карта, не могат да бъдат приравнени на плащания в брой. Аргументите за това са свързани с понятието "платежна сметка", използвано в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ.

Съгласно § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС "платежна сметка" е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции. Платежните операции се изпълняват от банки и други платежни институции.

Съгласно чл. 4, т. 3, б. "б" от ЗПУПС като платежни услуги се определя изпълнението на платежни операции по прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги чрез платежни карти или други подобни инструменти.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, платежните операции се изпълняват по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, включително при използване на платежни инструменти.

От тези разпоредби следва, че при плащане с дебитна или кредитна карта се извършва платежна операция по прехвърляне на средства по платежна сметка чрез платежен инструмент, като средствата се движат по платежни сметки при доставчици на платежни услуги.

Извод: Плащанията, извършени с банкови платежни карти, представляват изпълнение на платежни операции по прехвърляне на средства по платежна сметка по смисъла на ЗПУПС и Наредба № 3 и не могат да бъдат приравнени на плащания в брой по смисъла на ЗОПБ.

Относно актуалността на Указание № УК-3 от 04.04.2011 г.

В запитването се поставя въпрос относно актуалността на разясненията, дадени в Указание с изх. № УК-3 от 04.04.2011 г. на министъра на финансите, в Раздел ІІІ "Материален обхват на ЗОПБ", т. 2, с оглед настъпилите изменения в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ.

С оглед на това, че с ДВ, бр. 94 от 2019 г. (в сила от 29.11.2019 г.) е изменен текстът на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, като е разширен обхватът на нормата и вече се включват всички плащания, които могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна или надвишава 10 000 лв., разясненията в посоченото указание следва да се съобразяват с действащата редакция на закона.

Извод: Разясненията в Указание № УК-3 от 04.04.2011 г. относно материалния обхват на ЗОПБ подлежат на прилагане, доколкото не противоречат на изменената редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, в сила от 29.11.2019 г., която разширява приложното поле на нормата чрез включване на свързани помежду си платежни операции на едно и също основание.

Обобщение по поставените въпроси

По Въпрос 1, относно многобройни доставки на дребно към едно и също лице без договор, при които общата стойност надвишава 10 000 лв., но отделните плащания са под 10 000 лв., се приема, че при наличие на свързаност между плащанията (например при предварителна заявка за осигуряване на необходимите количества от стоката) и обща стойност равна или надвишаваща 10 000 лв., тези плащания представляват свързани помежду си платежни операции на едно и също основание и попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ. В такъв случай всяко от плащанията следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Извод: При наличие на свързаност и общо основание, многобройните доставки на дребно с обща стойност над 10 000 лв. към едно и също лице попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ и не могат да се третират като напълно самостоятелни плащания под законовия лимит.

По Въпрос 2, относно актуалността на Указание № УК-3 от 04.04.2011 г., се отчита, че след изменението на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ през 2019 г. разясненията в указанието следва да се прилагат, доколкото са съвместими с действащата редакция на закона, която вече обхваща свързани помежду си платежни операции на едно и също основание.

Извод: Указание № УК-3 от 04.04.2011 г. е относимо, но при тълкуване и прилагане следва да се държи сметка за изменената разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ.

По Въпрос 3, относно правната природа на плащанията с банкови карти, се приема, че съгласно чл. 4, т. 3, б. "б" от ЗПУПС, § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС и чл. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г., плащанията с платежни карти представляват изпълнение на платежни операции по прехвърляне на средства по платежна сметка чрез платежен инструмент и не са плащания в брой.

Извод: Картовите плащания следва да се третират като плащания чрез превод по платежна сметка по смисъла на чл. 3 от ЗОПБ, а не като плащания в брой, независимо че се извършват на място в търговския обект.