Становища на НАП

Определя се режимът за продажба на придобити през 2006 г. офиси и паркоместа, отчитани като инвестиционни имоти с ползван данъчен кредит. Продажбата на "стари" сгради е освободена по чл.45, ал.3 от ЗДДС, но може да се избере облагане по ал.7. При освободена доставка се дължи корекция на данъчния кредит по чл.79, ал.6 ЗДДС, извършвана с протокол по чл.66, ал.1 ППЗДДС.

Определя се режимът за здравни услуги, извършвани от нерегистриран по ЗДДС ЕТ - лечебно заведение, към физически лица от ЕС и трети държави. НАП приема, че мястото на изпълнение е на територията на страната по чл.21, ал.1 ЗДДС, услугите са освободени по чл.39, т.1 ЗДДС и не формират облагаем оборот за задължителна регистрация по чл.96 ЗДДС.

Определя се режимът за ДДС при услуги по преглед, обновяване и заверка на проекти за част "Сигнализация" на ЖП гари, предоставяни на испанско данъчно задължено лице. НАП приема, че услугите са свързани с недвижим имот, мястото на изпълнение е в България по чл.21, ал.4, т.1 ЗДДС и ЕТ следва да начисли ДДС и да го посочи във фактурата по чл.82, ал.1 и чл.114, ал.1, т.13 ЗДДС.

Определя се режимът по чл. 12, ал. 9, т. 1 ЗКПО за възнаграждения към чуждестранно лице от юрисдикция с преференциален данъчен режим (напр. Лихтенщайн). Когато услугите/правата не са реално предоставени, доходът се облага с данък при източника и разходът не се признава. При реално предоставяне се прилага общият ред, а доказването става по правилата на ДОПК.

Разгледан е въпросът дали покупки и разходи за нает офис и автомобил в Белгия, фактурирани с белгийски ДДС на българско дружество, са вътреобщностно придобиване. НАП приема, че мястото на изпълнение е в Белгия, не е налице ВОП, не се самоначислява български ДДС и не се издава протокол по чл.117 ЗДДС, а чуждите фактури не се включват в дневника за покупки и СД.

Определя се режимът за осигурителния доход при изплащане през 12.2010 г. на възнаграждение за труд през учебната 2009-2010 г. НАП приема, че доходът се разпределя по месеците 09.2009-08.2010 г. и се подават коригиращи декларации образец 1 за тези месеци (при спазване на срока по чл.3, ал.5 от Наредба Н-8) и декларация образец 6 с увеличените вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ.

Разгледан е въпросът кой следва да плати задължението по ЗДДС на починал земеделски производител. НАП приема, че при смърт настъпва дерегистрация по ДОПК и ЗДДС, а непогасените данъчни задължения преминават върху наследниците, приели наследството. Те отговарят лично, съразмерно на наследствения си дял, и внасят дължимия данък по сметка на компетентната ТД на НАП.

Определя се режимът за регистрация по ЗДДС на чуждестранно лице, придобиващо строителен обект в България. Ако е установено в страната (напр. "В..." ЕООД) - прилага се общият ред по глава девета. Ако не е установено, но е от държава членка (Великобритания) - регистрацията е по общия ред по чл. 133 и не е задължително посочване на акредитиран представител.

Определя се режимът за ДДС при финансиране на софтуерен проект от чуждестранна организация с идеална цел. НАП приема, че получените суми представляват финансиране на разходи по § 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗДДС, не са насрещна престация за доставка и не са пряко свързани с цена по чл. 26, ал. 3, т. 2 ЗДДС, поради което не участват в данъчната основа и не се облагат с ДДС.

Определя се режимът за деклариране на доходи при наследяване на предприятие на ЕТ. НАП приема, че наследниците не подават ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от името на починалия ЕТ. Наследникът, който продължава дейността, е данъчно задължено лице по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ и декларира всички реализирани доходи (преди и след вписването като ЕТ) в приложение 2 на ГДД за съответната година.