Становища на НАП

Определя се режимът по ЗКПО и ЗДДС при участие на българско дружество в консорциум по договор за безвъзмездно финансиране по Седма рамкова програма. НАП приема, че местното ЮЛ се облага за световната си печалба, включително от място на стопанска дейност в чужбина, а за ДДС могат да възникнат паралелни изисквания за фактуриране по ЗДДС и по чуждото законодателство.

Разгледан е въпросът за корекция на здравноосигурителния статус на български докторант в държава от ЕС. НАП приема, че лицето не попада в чл.40, ал.3, т.2 от ЗЗО без доказателство за обучение по държавна поръчка. При осигуряване в друга държава членка по чл.33, ал.2 от ЗЗО статусът се коригира въз основа на Е-формуляр или здравна карта, а не с общи студентски удостоверения.

Разгледан е въпросът за облагане по ЗКПО на печалбата на полско дружество с нает склад в България и ползване на СИДДО с Полша. Потвърждава се, че печалбите от място на стопанска дейност в България се облагат тук, при приоритетно прилагане на СИДДО. Не се дава конкретен извод за наличие на място на стопанска дейност. Уточнява се редът по ДОПК за издаване на удостоверения за платени данъци.

Определя се режимът за доказване статута на получател на транспортни услуги, установен извън ЕС, по чл. 21, ал. 2 и чл. 22 ЗДДС с оглед Регламент (ЕС) № 282/2011. НАП посочва допустимите доказателства по чл. 18, ал. 3 от регламента и подчертава, че конкретната преценка за документите е на орган по приходите, а доставчикът е длъжен да положи обичайните търговски мерки за проверка.

Определя се режимът за отчитане на продажби на собствена непреработена селскостопанска продукция от физическо лице - земеделски производител, което не е търговец и не е регистрирано по ЗДДС. При продажби извън борси, тържища и закрити помещения не се изисква ФУ, но се издава документ с реквизитите по чл.7, ал.1 ЗСч, а при доставка - фактура без ДДС по чл.113, ал.9 ЗДДС.

Определя се режимът за осигуряване на български гражданин - собственик на ЕООД, получаващ пенсия от Унгария. При дейност само в България лицето подлежи на задължително осигуряване по българското законодателство. Чл. 4, ал. 6 КСО му дава право на избор за ДОО като самоосигуряващо се, но не освобождава от здравноосигурителни вноски по ЗЗО.

Разгледан е въпросът за заличаване на декларация Окд 5 за прекъсване на дейност на самоосигуряващо се лице. НАП приема, че ако дейността не е прекъсвана, няма основание за подаване на декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ. Лицето не е пенсионер по чл.4, ал.6 КСО и при упражняване на дейност подлежи на задължително осигуряване. Обстоятелствата се установяват по чл.110 ДОПК.

Разгледан е въпросът за неправилно внесен авансов данък по ЗДДФЛ - по ЕГН на съдружник вместо по БУЛСТАТ на ДЗЗД. НАП приема, че е допустимо прехвърляне между различни данъчно-осигурителни сметки въз основа на заявление и протокол от орган по приходите. Ако данъкът е внесен в срок в републиканския бюджет, не се дължат лихви, въпреки грешната сметка.

Определя се режимът по Наредба № Н-18/2006 г. при продажба на автобусни билети по чл. 39 ЗАвП. Уточнява се, че при продажби на листови билети, отпечатани по НУРОКЦК с номинал и защитни елементи, не се изисква фискално устройство, а се води регистър по чл. 39а от Наредба № Н-18, като се изяснява необходимостта от точна фактическа обстановка за прилагането на режима.

Определя се режимът за ДДС при разходи за цесия и магазинаж при митническо освобождаване. Уточнява се, че нулева ставка по чл. 30 от ЗДДС се прилага за международен транспорт и приравнените по чл. 36, ал. 8 от ППЗДДС спедиторски, куриерски и пощенски услуги, ако са налице изискуемите документи. Законосъобразността на начисляването на ДДС се установява само в ревизионно производство по ДОПК.