Становища на НАП

Определя се режимът за доставка на мрежово оборудване от българско регистрирано по ЗДДС дружество до Мисията на РБ към ЕО в Брюксел. НАП приема, че не е налице вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 ЗДДС, мястото на изпълнение е на територията на страната по чл. 17, ал. 2 и доставката е облагаема с 20% ДДС, изискуем от доставчика по чл. 82, ал. 1 ЗДДС.

Определя се режимът по ЗДДС при рента за земеделска земя. При уговорена рента в зърно е налице бартер по чл. 130 ЗДДС - отдаването под аренда е освободена доставка по чл. 45, ал. 1, а прехвърлянето на зърното от арендатора е облагаема доставка по чл. 12, ал. 1, като при регистрация по ЗДДС се начислява данък. При рента, уговорена и платима в пари, чл. 130 не се прилага и ДДС не се дължи.

Определя се режимът по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при зареждане на горива чрез цистерна. Дружество, което зарежда с горива собствени и чужди автомобили чрез средство за измерване на разход, е длъжно да монтира ЕСФП на цистерната и да издава фискални бонове за всяка продажба, включително при безкасово плащане. Зареждане без ЕСФП е нарушение и се санкционира по чл. 185-187 ЗДДС.

Определя се режимът за задължително осигуряване и данъчно третиране на възнагражденията на прокурист за 2004-2010 г. Уточнява се, че при трудов договор прокуристът се осигурява като наето лице по чл. 4, ал. 1 КСО, а при договор по ЗЗД - до 01.01.2007 г. като лице без трудово правоотношение, а от 01.01.2007 г. - като изпълнител по договор за управление и контрол по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.

Определя се режимът за здравно осигуряване на сръбски и хърватски граждани - служители с продължително пребиваване в България. Въпреки че по ЗЗО задължително се осигуряват само при дългосрочно/постоянно пребиваване, по силата на действащите международни договори те подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК.

Определя се режимът за бонуси, изплащани на физически лица - клиенти в система за пазаруване с отстъпки по мрежов маркетинг. НАП приема, че тези бонуси са "доходи от други източници" по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, облагат се в годишната данъчна основа, не се удържа авансов данък, платецът издава служебна бележка по чл. 45, ал. 7 и подава справка по чл. 73 ЗДДФЛ.

Определя се режимът по чл. 48, ал. 1, т. 4 ЗМДТ - освобождаване от данък върху даренията за ЮЛНЦ, получаващи субсидии от централния бюджет, включително политически партии, синдикални организации и др., както и ЮЛНЦ в обществена полза, вписани в Централния регистър. Преференцията важи и за сходни субекти от ЕС/ЕИП при условията на чл. 48, ал. 3, а при несвързано прехвърляне данъкът става дължим.

Определя се режимът за осигуряване и облагане на съдебните заседатели. За ДОО те се третират като лица на изборни длъжности по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, а здравните вноски - по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО. За целите на ЗДДФЛ правоотношенията им се приравняват на трудови по § 1, т. 26, б. "д" ДР на ЗДДФЛ и не се считат за свободна професия.

Определя се режимът за суми, изплатени еднократно като компенсация за намален размер на платения годишен отпуск по КТД. НАП приема, че тези суми не са обезщетение по чл. 224 КТ, а допълнително трудово възнаграждение по чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и върху тях се дължат осигурителни вноски като върху брутно трудово възнаграждение.

Определя се режимът по Наредба № Н-18/2006 г. за отчитане на парични отстъпки при следваща покупка срещу представен фискален бон. НАП приема, че фискалната касова бележка не е ценна книга по НУРОКЦК. При ползване на отстъпката на новия бон се посочва пълната стойност на продажбата, а отстъпката се отпечатва отделно и задължително се регистрира чрез фискалното устройство.