Становища на НАП

Определя се режимът за облагане по ЗДДФЛ на доход от наем на недвижим имот в България, получен от полски гражданин - чуждестранно физическо лице. Доходът е от източник в България и се облага с окончателен данък 10% по чл.37, ал.1, т.4 и ал.2 и чл.46 ЗДДФЛ. Данъкът и декларацията по чл.55 се дължат от наемодателя, независимо от липсата на пълни данни за наемателите.

Разгледан е въпросът за здравноосигурителните вноски на пенсионер с доходи от наем. НАП приема, че пенсионерите по държавното обществено осигуряване се осигуряват по чл. 40, ал.1, т.4 от ЗЗО върху пенсията за сметка на бюджета, не попадат в хипотезата на чл. 40, ал.5 от ЗЗО и не дължат годишно изравняване на здравноосигурителния доход върху доходите от наем.

Определя се режимът за местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ - критерии за местно лице по чл.4 (вкл. център на жизнени интереси), последици за обхвата на облагаемите доходи (чл.6 и 7), прилагане на спогодби за избягване на двойно данъчно облагане и данъчен кредит, както и задълженията за подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ.

Определя се режимът за облагане на доходите на физически лица - земеделски производители по чл. 29, т. 1 ЗДДФЛ: за непреработени селскостопански продукти (без декоративна растителност) се признават 60% нормативни разходи и не се изискват документи. Уточнява се, че те не са търговци по ТЗ и чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ не се прилага. Националните и европейските доплащания се третират като доход от дейността.

Определя се режимът за облагане на субсидии, получени от физическо лице - регистриран земеделски производител. Когато субсидията се използва за селскостопанска дейност, тя е доход от стопанска дейност по чл. 29, т. 1 ЗДДФЛ с 60% нормативни разходи. Ако се ползва за лични нужди - облага се като доход от друг източник по чл. 35, т. 6. Доходът се декларира с годишна декларация по чл. 50, ал. 1.

Определя се режимът за здравно осигуряване на чужденец - гражданин на Израел с постоянно пребиваване. НАП приема, че задължението за здравноосигурителни вноски възниква от датата на разрешението за постоянно пребиваване, а за предходния период лицето не е задължено. За корекция на здравноосигурителния статус в НАП се подава искане с документ от МВР за датата на разрешението.

Определя се режимът за ДДС при услуги по организиране на конференции и семинари по чл.21, ал.4, т.3 ЗДДС. Мястото на изпълнение е там, където фактически се извършва услугата. Дейностите в България са облагаеми доставки с начисляване на ДДС и фактура след регистрацията по ЗДДС, а дейностите в Италия са с място на изпълнение извън страната и не са облагаеми по чл.12 ЗДДС.

Определя се режимът за осигуряване на съдружници - управител по договор за управление и съдружник по трудов договор. НАП приема, че когато управителят се осигурява по чл.4, ал.1, т.7 КСО и не полага личен труд като самоосигуряващо се лице, не се осигурява по чл.4, ал.3, т.2. Съдружникът по трудов договор също не се осигурява по чл.4, ал.3, т.2, ако не полага личен труд като самоосигуряващо се лице.

Определя се режимът по чл.155, ал.4 и ал.5 ДОПК при повторна ревизия: решението по чл.155, ал.4 не започва ново производство, а възстановява висящността от момента на незаконосъобразното действие, като срокът по чл.109 се преценява към първата ЗВР (освен за нови периоди/данъци). Давността не се прилага служебно, а само по възражение; при възражение погасените вземания се установяват в РА с изрични констатации.

Определя се режимът по ЗДДС за услуга по разтоварване на стоки в пристанище Варна при международен морски транспорт. НАП приема, че мястото на изпълнение е в България и услугата е облагаема с нулева ставка по чл.31, т.6, б."a" при наличие на изискуемите документи. Относно понятието "обслужване на транспорт" не се дава общо тълкуване, а само при конкретна фактическа обстановка.