Становища на НАП

Определя се понятието "допълнителни доходи от трудова дейност" по чл. 7, ал. 2 КСО като допълнителни трудови възнаграждения по чл. 6 НСОРЗ, включително за резултати и извънреден труд. Уточнява се, че за 2013 г. осигуровките върху основното възнаграждение се декларират с код 5 в т. 8 на обр. 6, а върху допълнителните възнаграждения - с код 6, при просрочие се дължат лихви.

Определя се режимът за осигуряване на съдружник - управител. При упражняване на дейност по управление и контрол и наличие на договорено възнаграждение лицето подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, независимо от осигуряването му като самоосигуряващо се. Личният труд на съдружник с над 5% дялово участие се приравнява на трудово правоотношение по § 1, т. 26, б. "и" ЗДДФЛ.

Разгледан е въпросът дали общо писмено пълномощно, с което чуждестранни лица упълномощават представители на ЕООД да ги представляват пред НАП и други органи, е допустимо по ДОПК. НАП приема, че при липса на специални изисквания в ДОПК и извън хипотезата на чл.87, ал.7, такова пълномощно е валидно и не е необходимо изготвяне на ново.

Определя се режимът за облагане по ЗКПО на приходи на държавно висше училище от възнаграждение за образователен франчайз по договор с чуждестранен университет. НАП приема, че тези приходи са облагаеми с 3% данък върху приходите по чл. 248 ЗКПО и че е налице право на преотстъпване на 50% от данъка по чл. 251, ал. 1 ЗКПО като пряко свързана/помощна дейност.

Определя се режимът за данъчно третиране по ЗКПО на плащания към чуждестранни лица за софтуер и рекламни услуги. Ползването на софтуер само като краен потребител, без права за търговско използване, не е "авторско и лицензионно възнаграждение" и не се облага с данък при източника. Рекламните услуги също не се облагат. Доказването се извършва по общия ред на ДОПК.

Определя се режимът по ЗМДТ и СК при данъка върху МПС, придобито по време на брак от лице с ТЕЛК. НАП приема, че при съпружеска имуществена общност освобождаването по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ се прилага само за идеалната част на инвалида, а за останалата част данък се дължи и платеният от неинвалидния съпруг данък не подлежи на възстановяване. Въпросите за собствеността не са в компетентността на НАП.

Определя се осигурителният режим на съдружници и управители в ООД. НАП приема, че задължение за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО възниква само при определено възнаграждение за управление, а вписването в ТР само по себе си не го поражда. При липса на възнаграждение съдружниците-управители се осигуряват като самоосигуряващи се по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО за целия личен труд в дружеството.

Разгледан е въпросът за данъчното третиране на ваучери за храна по чл. 204, т. 2, б. "б" и чл. 209, ал. 1 ЗКПО и чл. 24 ЗДДФЛ. НАП приема, че всеки работодател самостоятелно прилага лимита от 60 лв. месечно и липсва ограничение едно лице да получава ваучери от повече от един работодател; при спазване на условията облагането е при работодателя, а не при физическото лице.

Определя се режимът по ЗКПО за активи, придобити със средства от преотстъпен данък по чл. 189б и с финансиране от ДФ "Земеделие". НАП приема, че преотстъпеният данък не е дарение по чл. 53, ал. 1 ЗКПО и данъчната амортизируема стойност на активите е тяхната историческа цена. Чл. 68 ЗКПО се прилага само когато историческата цена е намалена с дарение, свързано с актива.

Определя се режимът за подаване на декларация обр.4001 по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 ЗКПО при плащане на наем. Декларация по чл.201 ЗКПО се подава само ако наемодателят е чуждестранно юридическо лице, а по чл.55 ЗДДФЛ - само при доходи на физически лица. Неправомерно подадени декларации и недължимо внесен данък се коригират чрез процедура по възстановяване по чл.128-130 ДОПК.