Становища на НАП

Определя се режимът за здравно осигуряване на лице в неплатен отпуск по чл. 160 КТ, което пребивава в друга държава членка на ЕС. НАП приема, че при неплатен отпуск по желание вноските са за сметка на лицето и се внасят чрез работодателя, а ако лицето подлежи на осигуряване в друга държава по чл. 33, ал. 2 ЗЗО, не се осигурява в НЗОК.

Определя се режимът за данък при източника върху лихви по кредит от ЕБВР към местно дружество. По общо правило лихвите към чуждестранни лица са облагаеми по чл.12, ал.5, т.1 и чл.195 от ЗКПО. Поради приоритета на Споразумението за създаване на ЕБВР по чл.13 от ЗКПО, лихвите по кредит, попадащ в официалната дейност на ЕБВР, са освободени от данък при източника.

Определя се режимът за здравно осигуряване на българска студентка редовно обучение под 26 г., която за 6 месеца работи по временен трудов договор в Германия. НАП приема, че по чл. 11, т. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) 883/2004 за този период е приложимо германското законодателство и здравноосигурителните вноски се дължат в Германия, а не в НЗОК.

Разгледан е въпросът за здравноосигурителния статус на български гражданин - стажант в Европейския парламент. НАП приема, че стажантите нямат статут на длъжностни лица/служители на ЕС, не са обхванати от автономната схема на ЕС и не могат да ползват чл. 40б ЗЗО. Ако не са осигурени на друго основание, дължат вноски по чл. 40, ал. 5 ЗЗО за своя сметка.

Определя се режимът за минимален осигурителен доход на самоосигуряващо се лице - ЕТ, регистриран земеделски производител, което извършва само земеделска дейност. НАП приема, че при определяне на минималния доход за 2013 г. не се взема предвид облагаемият доход за 2011 г., ако е само от земеделска продукция, и вноските се дължат поне върху 240 лв. месечно.

Разгледан е въпросът за мястото на изпълнение при покупко-продажба на машини между държави членки, без стоката да минава през България. Определя се, че мястото на изпълнение е в държавите, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността/начало на транспорта, т.е. извън България, и тези доставки не формират облагаем оборот за регистрация по чл.96 ЗДДС.

Определя се режимът за ваучери за подарък, закупени от оператор и предоставяни безвъзмездно на клиенти. Ваучерите се третират като платежно средство - при покупката им не се начислява ДДС и не се издава фактура за номинала, а само за услугата по издаване/разпространение. Разходът за ваучерите не е рекламен, представлява дарение извън чл. 31 ЗКПО и е данъчно непризнат по чл. 26, т. 7 ЗКПО.

Определя се режимът за продажба на стоки от българско дружество, регистрирано по ЗДДС, към ДЗЛ от Великобритания, когато стоките се изнасят от България за трета страна. Не е налице ВОД по чл. 7 ЗДДС. Доставката е с място на изпълнение в България и може да се облага с нулева ставка като износ по чл. 28 ЗДДС при изпълнение на условията и наличие на документите по чл. 21, ал. 1 ППЗДДС.

Определя се режимът за облагане по ЗДДФЛ на възнаграждение на испанска гражданка по договор по ЗЗД за работа по проект на община. НАП подчертава, че първо следва да се установи дали лицето е местно или чуждестранно и видът на дохода. Ако е чуждестранно и услугите са "технически услуги" по § 1, т. 8 ДР на ЗДДФЛ, общината удържа 10% окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 7, при съобразяване на СИДДО с Испания.

Определя се режимът за ДДС при покупка и продажба на предплатени комуникационни услуги (ваучери) на чуждестранни клиенти. НАП приема, че продажбата на ваучерите е облагаема доставка и дава право на данъчен кредит по чл. 69 ЗДДС. Мястото на изпълнение при клиенти в Сърбия е извън страната по чл. 21 ЗДДС и не се начислява ДДС, като се издава фактура с основание за неначисляване.