Становища на НАП

Разгледан е въпросът за данъчното третиране по ЗДДФЛ и ЗДДС при прехвърляне на част от апартаменти, получени като обезщетение срещу право на строеж, срещу довършителни СМР. НАП приема, че по ЗДДФЛ възниква облагаем непаричен доход, определен по пазарни цени и деклариран по чл. 50. По ЗДДС сделките не са независима икономическа дейност и не пораждат задължение за регистрация.

Определя се режимът за данъчно признаване на разходи по фирмен юбилей. Обядът за всички работници може да се третира като социален разход в натура по чл. 204, т. 2 ЗКПО, ако отговаря на изискванията и е документално обоснован, иначе е разход, несвързан с дейността. Разходите за програма, томбола и автомобил са несвързани с дейността, а при свързани лица - скрито разпределение на печалба.

Определя се режимът за осигуряване и облагане на възнаграждения на италиански лектори за еднократни лекции в България без трудов договор. До удостоверяване с формуляр А1, че са подчинени на законодателството на друга държава членка, те подлежат на задължително обществено и здравно осигуряване в България и доходите им се третират като от източник в страната по ЗДДФЛ.

Определя се режимът по чл. 118 ЗДДС и § 59 ПЗР на Наредба Н-18 при липса на мобилно покритие за дистанционна връзка на ФУ с НАП. При доказана постоянна липса на покритие, удостоверена писмено от всички мобилни оператори, може да се ползват стари модели ФУ по досегашния ред, без смяна до осигуряване на покритие, като се препоръчва периодично обновяване на удостоверенията.

Определя се режимът за облагане на ЕТ, който произвежда и продава собствена продукция и едновременно търгува с закупени стоки. Производствената дейност се облага по общия ред на чл.26 ЗДДФЛ по реда на ЗКПО, а търговията на дребно в обект до 100 кв.м. - с патентен данък по чл.61з ЗМДТ. Резултатите от патентната дейност се изключват по чл.26, ал.2, т.2 ЗДДФЛ и се декларират по чл.50 ЗДДФЛ.

Определя се режимът по ЗДДС на възнаграждение на физическо лице - едноличен собственик на капитала, по договор за управление на ЕООД. НАП приема, че тази дейност по управление и контрол, уредена в закон, не е независима икономическа дейност по чл.3, ал.3, т.2 ЗДДС и полученото възнаграждение не формира облагаем оборот за регистрация по чл.96 ЗДДС.

Определя се режимът по ЗДДС при присъдени от ЕСПЧ "разходи и разноски" за процесуален представител. НАП приема, че цялата сума, включително съпътстващите разходи, е възнаграждение за облагаема услуга и формира данъчната основа по чл. 26 ЗДДС, като ДДС се дължи отделно "плюс" присъдените 2000 евро. Фактура се издава към клиента, а държавата само възмездява разноски и не е получател по доставка.

Определя се режимът по ЗКПО за община като бюджетно предприятие. НАП приема, че постъпленията от 50% от наемите на общинските дружества по § 19, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г. не са облагаеми по чл. 248 ЗКПО, тъй като не са стопанска дейност на общината. Замяната на общинско имущество е облагаема по чл. 248 ЗКПО върху цялата договорена стойност, отчетена като приход, с данък 2% по чл. 250, ал. 2 ЗКПО.

Уточнява се прилагането на чл. 33 и чл. 40а ЗЗО за чужд гражданин с постоянно пребиваване. НАП приема, че такива лица са задължително здравно осигурени в НЗОК и не могат да ползват освобождаването по чл. 40а, което важи само за български граждани. Освобождаване е възможно само ако за периода е приложимо законодателството на друга държава членка на ЕС, удостоверено с съответните европейски формуляри.

Определя се режимът за данъка по чл. 244 и чл. 245 ЗКПО при хазартна дейност с хазартни съоръжения. НАП възприема съдебната практика, че данък се дължи само за действително експлоатирани съоръжения, като по чл. 245 ЗКПО се прилага тримесечен, а не пропорционален дневен подход, включително при спиране и възобновяване на дейността по действащия и отменения ЗХ.