Привет, колеги,

тъй като в декларацията има възможност да се попълнят данните на упълномощено лице и да се подаде от него.
Искам да попитам дали сте срещали проблеми с подобно подаване на декларация по чл. 50?
Налице е и пълномощно, от ДЗЛ към счетоводителя,  но не е нотариално, тъй като лицето в момента не е в добро здравословно състояние и няма възможност да се организира със заверка.
Възможно ли е НАП да не я приемат или откажат в последствие?
Знам за възможността по пощата, но предпочитам да съм там когато въвеждат данните за декларацията и да съдействам при въпроси.

Привет, колеги,

искам да се допитам до колегите имали сходен случай, налице е майка, която в идните месеци ще излезне по майчиство, тя е в трудово правоотношение с дружеството.
Паралелно с това тя ще закупи част от дяловете в това дружество и ще стане съдружник.
Преглеждайки детайлно анализите, заключението е че съдружник и трудов договор (стига да не е и управител едновременно, а в случая тя не е) няма проблем.
Единствено се притеснявам според НОИ дали това може да е някакъв казус?

Всъщност като чета повече, ние може да си фактурираме на клиента от ЕС, и да на основание на чл. 17, ал. 2 то мястото на изпълнение е тук и трябва да начислим ДДС, но тъй като ще имаме митническа декларация в която ще сме посочени като износител към трета страна, то изпълняваме условията на чл. 28 и на тази основа не начисляваме ДДС към клиента от ЕС.
Не знам дали правилно разбрах.
А какво ви е мнението за видовете доставка?

Това е и моето притеснение, че от недомисляне ще влезнем в тази хипотеза.
Реално клиента дава свои данни от ЕС, но иска да ги изнесе за трета страна и то нито правим ВОД, нито реално износ?
А клиента как ще мине митница от тук, не съм сигурен че са го помислили въобще
Не съм сигурен, каква е практиката, тъй като с износа на стоки нямам особено голям опит.

Привет,

малко съм объркан от една сделка на клиент и ако някой колега може да ме насочи към коя част от закона да търся тълкувание ще съм благодарен.
Българско юридическо лице, регистирано по ЗДДС издава фактура към Клиент от Европейския съюз.
Стоката обаче клиента сам щял да си организира транспорта и реално да я изнесе за трета страна - Индонезия.
Реално ние ВОД нямаме, защото дефакто транспорт до друга страна в ЕС няма, но дали не крие риск да се приеме че предаваме стоката тук и съответно трябва да начислим ДДС?

То това е че е насрещна, ама си е проверка за укрити приходи (онлайн магазините), регулярно си ни правят такива.
Но това за пчелите е добро и найстина може да е минало

Колеги,

някой дали е случай от НАП да не си спазят срокове и дали следва нещо от това?
Моето притеснение е чисто и просто да не си измислят нещо, само и само да замажат това закъснение, понеже не им даваме голям зор.
Искането за предоставяне на документи ни беше изпратени Ноември 2019.... очаквано данъчната през цялото време ми обяснява колко е заета и няма време да гледа нашата проверка.
Декември 2020 каза че я е минала, но е дала протокола на ръководството да го чете и одобри... та това ръководство вече почти 4 месеца го чете и одобрява този протокол.
Някой имал ли е подобен случай и може ли да се очакват подводни камъни?

ПП: Наясно съм че за проверки срокове нямат.. или то и да имаше 1 г., то нямаше някакви последствие ако не се спази, което го прави почти равно на това да нямат срок. Но не знам какво толкова гледат година и половина.

Благодаря за тълкуванието, то потвърждава че аванса е актив и имам право да използвам ДК след регистрацията в първия данъчен период.
Благодаря.

Аванса като вземане, не е ли също актив?

Привет колеги,

може ли да помогнете с малко напътствия относно платени аванси за строителни услуги и закупуване на материали (желязо) преди регистрацията по ДДС.
Сумите са големи и плащанията са извършени преди самата регистрация и съответно фактурите от доставчиците са преди датата на регистрация.
Малко се обърках в тълкуванието на това какво е "актив" за целите на ЗДДС и дали аванса би се счел за вид актив и има ли право дружеството да ползва ДК на тези покупки.

Здравейте колеги,

малко забих с едни документи.
Получавам фактура от Италия с основания за не начисляване N41, N.I.41 c.1, което мисля че успях да намеря че е ВОД за тях.
Но самата сделка е производство.
Имам една фактура за производство на материал (като аз съм изпратил малка част от основната съставка), другото го правят те.
И една фактура за опаковането от друг доставчик.
След това транспортна фирма докарва до БГ готовия продукт - произведен и опакован.
И малко забих дали и двете сделки са си ВОП за нас или услуга?


пп: Другото което ме притеснява е че фактурата за производство е от преди 3 месеца, а реално сега ми изпращат готовия продукт и не знам при такъв случай в кой момента е реално сделката.

Колеги,

моля някой да сподели насоки, ако се сблъсквал с подобен казус.
Две физически лица сключват суперфикция.
1. Собственика на имота учредява право на строеж на другото лице срещу това че ще получи малка къща.
2. Получателя на правото на строеж построява две къщи върху имота като дава едната на собственика на земята, а другата остава за него.
Налице бартерна сделка - право на строеж срещу смр.
Относно собственика на земята - за неговото задължения да декларира доходите си има много информация и там е чисто.
Но стигаме до лицето (физическо лице) което ще извърши СМР-то и ще придобие имот.
Тук не успявам да намеря казуси и въпроси и отговори в нап за подобен случай, защото обикновено става въпрос за фирма и малко забих и се обърках.
Като тук чуденето ми е - лицето със сигурност трябва да декларира че има приходи от СМР, но въпросите са:
1. Тъй като е еднократна сделка и не говорим за жилищен блок или нещо което ще се препродава, дали това СМР ще формира облагаем оборот по ДДС на физическото лице.
2. Какви разходи има право да приспадне при определяне на данъчната си основа. Със сигурност строителите разходи може да си ги признае, но не би ли трябвало да си признае като разход и част от правото на строеж което е придобил или всъщност той право придобива за неговата къща, т.е не би трябвало?

Здравейте колеги,

служител на една от фирмите ме помоли да му помогна.
Опитва се да си оправи прекъснатото здравно, от което излезнаха толкова неща, че направо не знам.
През 2015 г. са го регистрирали като СОЛ, подавани саму декларации 1 само до септември 2015 г., но не е прекъснал като СОЛ, след което февруари 2017 г. му е подадена ОКД5. с прекъсване от февруари месец 2017.
Декември 2016 г. има граждански договор за 40 лв, на който са му удържали здравни. Поискахме тази фирма да коригира декларациите за декември, за да не го осигурява върху 40 лв, но НАП на фирмата отказва да приеме корекцията от осигурителя за декември 2016 г. и иска от лицето да си подаде декларации 1 за периода от октомври 2015 г. до февруари 2017 г. (това го искат НАП СДО)
На него ще му излезне твърде солено това възстановяване на здравни ако го направи по този начин.
Отидохме в НАП на място по регистрация на лицето и попитахме дали е възможно да искаме корекция на ОКД5, да е със септември 2015 г., вместо февруари 2017 г., те казаха да пробваме, но да оправим и коригираме всички лични декалрации и да проверим да няма нещо деларирано и т.н.
Обаче същевременно НАП СДО на фирмата която го е осигурявала декември 2016 г. му пусна сега и писмено искане да си подаде декларации 1 за периода декември 2015 г. - февруари 2017 г. В 14 дневен срок.
Някой дали може да даде някакъв съвет.
Чудя се дали да не входираме ОКД от 2015 г., ама щом нещо от са се заяли и искат тия 1ци, не знам каква драма ще стане. Не знам и какво ще стане ако не изпълним искането в 14 дневния срок.

Здравейте колеги,

имам едно питане.
Ако фирмата издаде авансова фактура за услуга за еднократна сделка (строителна услуга) - над 50 000 лева - то ддс регистрацията е в 7 дневен срок.
Ако спазиш този срок и се регистрираш дължи ли се ддс веднага на тази сделка или се дължи съгласно чл. 25 след като услугата е предоставена?
Една данъчна г-жа ми твърди че се дължало веднага, но аз нещо не намирам основание за това?

Тя може би ситуацията е малко специфична.
Ще го обясня така, ние имаме мобилно приложение в което може да продаваме реклама. Решаваме че вместо ние да си продаваме рекламата (защото когато говоримза мобилно приложение основната реклама идва от гугъл, а за да печелиш пари продавайки реклама на гугъл ти трябва доста добър опит и да си наясно с нещата), даваме правото на Германската фирма да продава рекламата в нашето приложение, тя отново я продава на гугъл, но тя върши всички необходимо, за да може да се изкарат максимално повече пари от реклама, събира всички приходи от гугъл за реклама, след което ни превежда на нас месечна сума съгласно договор.

А последното ми разсъждение беше следното, че тя събирайки парите от гугъл, не отчита това като приход, ами го намалява с кредитното издадено към нас и за нея като приход остава само тази сума, която задържа, не знам дали е правилно, но ми изглежда че правят така.

Кредитното е за стойността която те ни превеждат - да.
Аз разбирам нещата така - те получават всички приходи от нашето приложение, издават фактури за тях, после си задържат процент и за разликата пускат кредитно известие към нас, на база на което ни превеждат и по този начин си намаляват приходите.
Но аз се обърквам защото така аз ще декларирам услуга към тях във VIES, а те няма да имат покупка от нас.

Здравейте колеги,

сблъсках се с една нова за мен практика от Германия.
Имаме договор с фирма от Германия, която управлява прихидите от реклама на наше мобилно приложение.
Октомври е първия месец от съвместната ни работа.
За приходите които трябва да получим те ни издават кредитно известие и на база на това кредитно известие ни превеждат сумата по банка.
Аз получавайки тази сума трябва да издам фактура, да декларира продажбата в дневник продажби,  да декларирам сумата нормално във VIES към тяхния VAT, нали, няма нещо което да е различно?

Здравейте колеги,

дали сте има подобна ситуация.
На една от фирмите ддс-тото е подадено тази сутрин - след срока.
Абсолютно винаги ли следва наказание - ако да, дали е по-добре сам да отида и да поискам да се установи или да си чакам.

Мерси

Тоест за периода 09.2018 до 09.2019 тя тъй като е била 1 година в отпуска за отглеждане на дете до навършване на 2 г., съгласно 54, ал. 2, ще ги има тези 12 месеца?
Или се обърках тотално?
Бях гледал тази тема: https://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=24173.0
и казуса който сте комуникирали последно и от там се подведох.

Здравейте колеги,

дали някой може да ми помогне с въпроса за борсата след майчинство.
Основно ме интересува изискването 12 месеца от последните 18 да има осигуровки за фонд безработица.
При положението че майката е била от 09.2017- до 09.2018 с парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 1 г. и след това е била от 09,2018 до 09.2019 в платен отпуск за отглеждане на дете до 2 г. възраст. Реално не е работила през последните 2 години.
Ако гледаме и още по назад, макар че може би няма смисъл, защото нали се гледат последните 2 години, преди 09.2017 е била отново една година обезщетение и 1 година отпуска, тъй като  има застъпени две деца едно след друго.
Приемаме че всички други основание, като освобождаване по инициатива на работодателя ще бъдат изпълнени, но това изискване с тези 12 месеца от последните 18 ме обърква?
Ще съм благодарен ако някой може да помогне с инфо.