Здравейте,

и аз стигнах до казуса с тези карти, ще обобщя моето мнение, ще се радвам ако го дискутираме.
Вариант 1: Картата се поема от работодателя изцяло - предлага се на всички служители, но я получават реално само тези които са пожелали - другите, мое мнение, разписват една декларация че се отказват да я ползват.
В този вариант имаме налице - социален разход, начисляваме 10% съгласно чл. 204.
Вариант 2: Съфинансиране - картата се поема в някакъв процент от работодателя, остатъка се поема от служителя - тук твърдо влизаме в хипотезата, че това е част от възнаграждението и трябва да се плащат осигуровки, като остава отворен въпроса - върху цялата сума или само върху частта, която се поема от работодателя се дължат осигуровките.
Вариант 3: Картата се поема изцяло от служителите - тук имаме един разчет, няма данъци, не е разход това, удържа се от заплатата.

Ще се радвам ако споделите и вашия опит.
Реших да пусна нова тема, защото тези карти така и така станаха много популярни.

Поздрави

Здравейте колеги,

за пръв път ми се случва подобен казус и се двоумя - как да процедирам чисто в счетоводното отразяване на ситуацията.
Една от фирмите при мен и едно физическо лице са била поръчител по кредит на друга фирма.
Съответно другата фирма не си е платила кредита.
Банката завежда дело, осъжда, стига се до поръчителите и съответно ЧСИ запорира и дърпа всички пари от сметката на нашето дружество.
Още повече в момента в банкирането сметката е с отрицателна сума от 10 хил лева, тъй като не е имало налични достатъчно средства да покрият цялото задължение.
Не знам как да отразя счетоводно тези дръпнати пари за това дело  - освен като данъчно непризнати разходи в 609?
Другото което се чудя този минус на сметката от 10 хил лв дали трябва ли да го заведа като някакво задължение, но тук има и друго нещо - все пак този кредит е с двама поръчители и по някое време може да вземат пари и от физическото лице поръчител и тази сума да намалее, което ще доведе до некоректно отразяване на задължение за 10 хил. лв. при мен.

Малко объркано го написах, дано ме разберете

Прочетох, благодаря много за насоката.
Начи е възможно.
Най-вероятно ще ги събираме и на няколко месеца ще ги прошнуроваме и така...
Няма да е постоянно - да ме прощават

Здравейте колеги,

въпроса ми е малко странен, но честно казано опита с апаратите не ми е голям.
Има ли някакви ограничения сторно бележките да се водят на компютър?
За да се избегне това досадно писане на данните на всяка бележка. Самите бележки да се водят през програма (ако има такива) или на файлове, за да е по-лесно?

Благодаря предварително.

И аз съм не по-малко объркан от това което съм написал и си мисля
Няма да им издавам фактура, не желаят, т.е аз ще получа сума като обещетение, което за мен се явява приход, което води до логичното сторниране на бележката, тъй като тези пари за тази доставка не са събрани.
Сега водя борбата да си получа касовия бон, тъй като спедитора го държи или не знае къде е
И явно остава за мен честта да бракувам стоката, добре че говорим за малка сума

Здравей,

не се пише сторно касова бележка, защото както си написала нямаме излезнали пари от касата.
Аз си правя един протокол, той ми започвам с 3000000001, тъй като връщаме рекламации всеки месец, в протокола описам по номер на коя поръчка е възстановена сумата, протокола е с минусова стойност,
Аналогично физически лица могат да си плащат директно по банка, за което имам два отчета продажби всеки месец - един е този от касовия апарат - другия ми е отчет продажби, който си създавам аз като документ с обща сума на платените ми проъчки от физ лица (без фактура) по банка.

Здравейте колеги,

имам едно питане
Наша фирма продава стоки, като стоките се разнасят от куриерска фирма.
Пратката е била застрахована. Настъпва събитие и куриерската фирма уврежда пратката.
На база на това че е била застраховка са ни пратили да попълним искане за обещетение към техния застраховател, тъй като те застраховат, не ние.
И искам от нас фактура.
Аз към куриера издавам фактура с ДДС, тъй като реално приемам че все едно продавам на тях тази стока. За закупуване и ползвам данъчен кредит и с това приключвам случая? Или бъркам?
Или въобще не издавам фактура, очаквам да си получа обещетението, което да заведа като друг приход, но тогава на каква база да ползвам данъчен кредит, не би трябвало да ползвам данъчен кредит, не, първия вариант е май по-логичен?

Здравей,

Имам следния казус.
Продаден е недвижим имот на дружеството, който е над 5 г., и е избрано имота да бъде продаден като освободена доставка (съответно е направена кореция на данъчен кредит и т.н.).
Съгласно нотариалния договор всички такси са за сметка на купувача, основната такса е местния данък, най-голямата сума.
Въпроса ми е по някакъв начин дължи ли се ддс върху тези такси, тъй като малко се обърках от начина по който се определя данъчната основа, а и още повече че при нас е и освободена доставка.

Благодаря предварително ако може да дадете малко светлина 

Стандартно всяка година - с приемане на отчетите ги освобождаваме от отговорност за дейността им през предходната година.

Здравей,

Благодаря ти много за отговорите. С риск да стана нахален, какво е твоето мнение за дружество без дейност, в протокола от общо събрание трябва ли да се гласува освобождаване на управителите от отговорност, знам че е юридически въпроса, но ако някой се е сблъсквал в практиката

Здравейте, колеги,

дали може да дадете мнение за ситуацията в която съм с едно дружество.
Дружеството е без дейност за 2016 г.
Относно отчетите ще съставя баланс, нулево опр, ск, опп, приложения, доклад на ръководството, знам че това не се изисква тъй като е микро предприятие без дейност, но ги карам подред.
Въпроса ми е за съставителя - съдружниците са 3-ма, избирам си един и го пиша за съставител - нали така?
И вече най-притесняващия ме въпрос е Протокола за приемане на отчета от общото събрание - какви точки трябва да се гласуват? - Приема доклада на ръководството, приема отчета, освобождава управителите (дали трябва да има точка при положение че е нямало дейност?) и без точка за финансовия резултат (покриване на загуби, разпределения на печалби и т,н.)?

Трудно ми е да направя разлика между данъчен пасив и актив.
Тълкувам данъците за слабата капитализация и данъчната загуба като актив, не се сещам за пример с пасив, за да мога ясно да ги разгранича.

Очакванията са данъчните печалби да са по-големи, затова и тръгнах да начислявам, но се обърках дали не трябва и да начисля за слабата капитализация и стигнах до извод, че трябва.

Странно ти е че начислявам данък или че е такава операцията.
Начислявам данъка на база на очакваната прогноза да приспадна данъчната загуба през 2017 г., което приспадане ще доведе до неначисляване на дължим данък върху печалбата.

Здравейте колеги,

дали може някой да даде мнение относно моите размисли относно отсрочените данъци.
Става въпрос за дружество което през 2015 г. е на загуба, има получени заеми от нефинансови предприятели, в данъчната декларация има временна разлика за лихвите – слаба капитализация.
През 2016 г. – отново сме на загуба, относо временна разлика, отново слаба капитазация, но прогнозата и изгледите са че през 2017 г. ще излезнем на сериозна печалба.
На база на това и стандарт 12 – е редно да начисля актив по отсрочени данъци, за 2015 г., това не е правено, но да приемем че не е имало сигурност, че дружеството ще излезне на печалба – прав съм до тук нали?
Счетоводната загуба е 300 хил. лв, но данъчната е 200 хил. лв, заради лихвите и слабата капитализация (примерни цифри).
Начислявам данък за данъчната загуба, която ще ползваме догодина – 497/123 – 20 хил. лв.
Отделно временната разлика за 2016 г. за лихвите от 100 хил. лв, отново начислявам актив – 497/123 – 10 хил. лв. Общата сума на отсрочените данъци става 30 хил. лв.
В ОПР-то тези суми са ми с положителен знак като разходи за данъци – което намалява загубата.
В баланса са като актив – но тук се чудя дали като дълготраен или краткосрочен, навсякъде гледам че са посочени в частта на дългострочните, но реално аз ще го ползвам догодина.
Търсих бая в интернет, но честно казано не успях да направя разлика межди пасив по отсрочени данъци и актив по отсрочени данъци.
Ще съм благодарен ако ми дадете малки насоки – ако някъде съм се оплел много.

В такъв случай в другата фирма, понеже е при мен, ще ползвам данъчен кредит нали така, там съм и на възстановяване, ще е интересно

Здравейте, колеги,

имам малък казус като за последния ден за ДДС-то.
Нашата фирма фактурира програмни услуги на наш български клиент, тези програмни услуги се предоставят от нашия клиент на техен клиент от страна от ЕС (Германия).
Във връзка с предоставянето на програмните услуги на крайния клиент от Германия, служители от нашата фирма се командироват за 2-3 дена в месеца до Германия за уточняване на подробности по програмите и тестване.
Получаваме фактури за нощувки и самолетни билети с нулева ставка, които фактури трябва да префактурирам на нашия клиент (българската фирма).
Мисля да издавам по две фактури - едната за програмните услуги, другата за самолетните билети и настаняванията, въпроса е втората фактура за самолетни блети и настаняване дали има начислен ддс или не - аз съм на мнение че не би трябвало да има, но гледах някакви тълкувания че ако е един вид съпътстваща доставка, то трябва да е с начислен ДДС.
Ще съм благодарен ако може да помогнете

И аз така мисля за 10 лева говорим..
Благодаря много за отговора

Здравейте,

малко може би ми е глупав въпроса, ама нещо тотално съм изпушил
Имаме изплатен хонорар на адвокат, за платения хонорар сме получли малките летящи Договорчера от адвоката.
Изплатената сума я посочваме в код 306 нали?, само ако сме сключили граждански договор с юриста (а ние не сме), тогава го посочваме в 3074.
И да попитам за нотариус които булстата му не е егн-то, но ддс номера му е с егн - тълкувам си го стандартно и го включвам в 73?, пак по код 306.

Благодаря предварително.

Направих го стана, не разбирам защо едното трябва да се изчисли така, дргото по другия начин, като крайната сума е една и съща.. това ме мъчи )
Благодаря ти.