той казуса се заплете.
Реално има издадена фактура за авансово плащане и сключен договор.
Има някаква дейност, но приход не е отразен понеже е счетоводно плащане.
Трябва да подам отчети в статистиката, но няма да подавам данъчна декларация?

Здравейте колеги,

регистрирана фирма в края на миналата година, не са имали счетоводители не са подавали нищо в ТР, в нап, в статистиката.
Дали ако сега се подаде декларация без дейност ще е приемливо за нап?

Здравейте,

ако някой има опит в сделките с имоти, дали може да даде едно рамо с разяснение на един от текстовете в ЗДДС.
Прехвърля се право на строеж срещу обещетение  - 3 апартамента. Прехвърлянето го правят физически лица на фирма нерегистрирана по ЗДДС.
Данъчната оценка е значително над 50 000 лв.
Важна част е че към момента на прехвърлянето няма издадено разрешение за строеж, от което следва че тази сделка е неболагаема.
В чл. 45 е записано че тя е необлагаема до момента на издаване на разрешението, това значи ли че в момента на издаването на разрешението сделката трябва да се обложи и ако да как, или при положение че е изповядане въобще преди да бъде издадено разрешението то тя си остава необлагаема.
Не знам до колко тук влиза в сила и разпоредбната на чл. 25, ал. 8?

Здравейте,

за фирма, която през 2018 г. е учредила друго юридическо (дъщерно) лице и е получила доп. парична вноска от своя съдружник, която вноска е предоставило  съответно на новоучреденото си дъщерното  дружеството отново като доп. парична вноска - дали според вас тази дейност влиза като част от определеното в буква в) - осъществяване на инвестиции, което съответно да води до изискване да се публикува гфо и данъчна декларация и т.н, въпреки че за конкретната година дружеството има само разходи за такси към АВ и банкови такси.
ПП: Допълнителните парични вноски не носят лихви.

Моето виждане е че касова белжка се пуска, освен ако няма подписан със спедитора допълнително споразумение за услуга изплащане на наложен платеж чрез пощенски паричен превод - само в този случай магазина е освободен от издаване на касов бон.
Така беше до преди известно време, освен ако в последните месеци е нямало промени.
Ако няма такова споразумение в пратиката се правят две групи на касовия апарат - наложени платежи и в брой и така лесно на края на месеца информацията се разбива.

Но като я включа в клетка 24, не ми генерира VIES, но ме предупреждава че може би трябвало да имам VIES?

Здравейте колеги,

дали някой наскоро е пускал фактура за лихви по договор за заем към юридическо лице от ЕС.
Нашето дружество е предоставило паричен заем на юридическо лице в което има участие от друга държава от ЕС.
Получателя е регистриран също по ДДС.
Въпроса ми е как е коректно да се отрази тази фактура в дневника за продажбите - предполагам не е чл. 21, защото за тази сума не би трябвало да се подава VIES, би трябвало да си се отрази като освободена доставка на финансови услуги?
Ще съм благодарен ако споделите мнение.

Здравейте колеги,

надявам се сред вас да има хора с опит в подобни фирми.
Аз навлизам сега в темата и понеже при мен казуса е че автомобилите ще се внасят от трета страна - се стигна до това че маржа на цената не може да бъде прилаган, понеже след поправка от 2010 г. е изключена опцията за внос.
Тоест ако се внася автомобил от трета страна и има МД - се прилага общия режим.
Но аз имам един уточняващ въпрос:
Ако фирма Х регистрирана в България внася автомобилите и ги продава на фирма У отново регистрирана в България. - Би трябвало да няма проблем за фирма У да реши да прилага маржа, като съответно не ползва данъчен кредит от фирма Х и т.н, или има още нещо специфично което изпускам от чл. 143, ал. 1 и изброените лица от които се закупуват тези стоки втора употреба?

И още един въпрос по темата - срещнах го на няколко места с различни отговори, но ЗДДС ми звучи някак си не особено ясен или съм се объркал от коментарите. - За да се прилага маржа на цената за употебявани автомобили не би трябвало да се изисква регистрация в НАП (каквато от НАП ми казаха че изискват), аз разбирам че тази регистрация или по-точно казано разрешение за прилагане на маржа на цената е само за произведенията на изкуството. Аз лично така разбирам закона.

Благодаря предварително.

Така като гледам обаче, повечео публикуват чл. 13, ал. 4 от съставителя и без чл. 13, ал. 5

Здравейте колеги,

малко се обърках от информацията в интернет, когато публикувате електронно ГФО-тата от съставител с Г2, прилагате чл. 13, ал. 4 разписан от управителя или управителите, когато са двама заедно и декл. 13, ал. 5 от ваше име или може и без нея.
Но чл. 13, ал. 4 е от управителя не от съставителя, поне сега така и ми казаха от ТР по телефона, но казаха да си пусна и чл. 13, ал. 5 за всеки случай.

Здравейте колеги,

дали някой се е сблъсквал с подобна ситуация, българска фирма иска да наема служители за работа в чужбина (държави от европейския съюз).
Тъй като работата е сезонна - за период от 2 месеца ще бъдат наемани на срочен трудов договор, като за срочния трудов договор не съм сигурен дали може едно лице да има 2-3 срочни трудови договора за по 2 месеца в една година, когато те са във връзка с извършване на определена работа.
Другия неясен момент е А1, дали би имало проблем за издаването му и предполагам че като цяло е задължително самото А1, поради факта че работата е за над 30 дни.
Също така за периода на командироване те трябва да бъдат осигурявани в България, но на минималните ставки в Белгия.

Надявам се ако някой може да ми насоки къде мога да получа по-подробна информация или ако знае такава да я сподели

Здравейте,

през текущата година е извършена корекция на позлван данъчен кредит, за което е съставен протокол по чл. 66.
Корекцията е направена във връзка с продаден неджидим имот (стара сграда), при което е избрано продажбата да е необлагаема с ДДС.
Поради това сме направили корекция на ползвания ДК и сме си самоначислили ДДС за внасяне с опреция
609/4532 - 50 000 лева.
Понеже сумата не е никак малка, не успявам да се ориентирам - този разход признат ли е данъчни цели или не  е?
Ще съм благодарен ако можете да ми дадете насока къде да се ровя

Здравейте,

занимавам се с един казус (който може би само за мен е казус), но не успях някак си да намеря категорични отговори.
Имаме ситуация в която ние сме регистрирана фирма по ДДС в България продаваме стоки на физически лица от България.
Стоката идва от държави от ЕС като пътува директно към адреса на клиента в България (ФЛ).
Клиента плаща на нас, ние плащаме на доставчика.
На транспортния документ от държавата от ЕС различна от България се отбелязва че ние сме изпращач (това е може би нещото което ме обърква в цялата работа или не са ми предоставили достатъчна информация).
Доставчика издава фактура на нас, за него той продава стоката на нас, ние от наша страна отчитаме продажва към клиента в България и начисляваме ДДС.
Фактурата която получаваме от доставчика от ЕС би трябвало да е ВОП? Единственото ми притеснение е транспортния документ, ако наистина като изпращач ще бъдем отбелязани ние, а получател клиента, а транспорта започва от страна различна от страната на нашата дейност, дали тук няма да възникне някакъв данъчен казус за място на изпълнение?

Ще разпитам някоя банкова институция утре, но ме увериха че няма да върши работа.
Ще пиша пак Благодаря ти много за отделеното време.

Не се приема като база за отпускане на средства, тъй като не се оформя с договор и няма сигурността на един безсрочен ТД. Това имах предвид, не че реално тези пари няма да са доход

Личния труд се отхвърля, защото не върши работа за доказването на доход.
С което просто положението е до избор на по-малкото зло - дали да се осигурява като управител и да остане въпроса, а кой върши работата във фирмата? Или да има трудов договр, а ДУК-а да е без възнаграждение. Прецених да възприема като водещо - това което реално ще извършва човека, а то със сигурност не е управление на фирма, та каква фирма, какво управление
Ако в една малка фирма единствения управител/служител трябва да почне да се осигурява, за работата която върши фирмата, за управлението, за чистенето на офиса, за поръчката на консумативи, за шофьорските услуги между обектите, то мисля че накрая ще стане така че най-малкия бизнес е притиснат най-много.

Може би разсъждението ми не е най-правилното, аз самия го виждам, но в крайна сметка трябва да има по-разнообразни и адекватни решения за най-малките фирми, за да са адаптивни и конкурентни.

пп: Мисля европейски - за намаляване на административната тежест на най-малките )))

Бих добавил и още нещо - моето наблюдение е че практиката на НАП е по-всякакъв начин да се опита да докаже че дадена сделка не е действителна, защото няма кадрова обезпеченост във фирмата предоставяща конкретна услуга.
С оглед на това - виждам като по-важно човека който върши тази работа, да бъде назначен на трудов договор именно с длъжност, която касае работата и приходите на дружеството.

Вижда ми се утежняващо да търсим човек, който да се осигурява като управител и да има допълнителна финансова тежест само и само заради това тълкуване, което съм съгласен че е правилно, просто неговото не спазване не виждам до какви апокалипстични проблеми би довело. Като цяло за този вид МИКРО бизнеси цялото това нещо ми се вижда като излишно спъване.
Единственото нещо за което виждам по-сериозен проблем е липсвата на осигуряване на управител, но при положение че в същото време има служител на трудов договор (да, макар и той да е управителя на документи), то дружеството не се движи от нищо - има човек който се осигурява.

Финално реших да го направя по друг начин, въпреки че е в разрес с общото тълкувание, но не намирам някъде значителен проблем.
Управителя и собственика си сключва трудов договор за длъжността която е  свързана с обучение на клиенти.
Отделно общото събрание ще гласува ДУК, който ще е без възнаграждение, тъй като дружеството реално е с минимална работа и има по 3 фактури на месец общо.
Основната работа е обучението, не е управлението - затова и избирам да е трудов.
Навсякъде пише че не може да се сключи трудово договор с управителя за управление, но ние не сключваме за управление, а за извършване на друга дейност.

Благодаря много за подробния договор.
Единствения правилен вариант явно е сол+личен труд. Като, тъй като е чфл от трета страна, не съм сигурен за ЗО като сол и после в годишното изравняване в данъчната декларация как са нещата. ЗО е задължително само за постоянно и дългосрочно пребиваващите, би трябвало това да касае и СОЛ.