Дружество начислява разход за лихва по повод получен заем от физическо местно лице, свързано с дружеството, която към 31.12. не е изплатена, следователно посочваме в увеличение на ФР съгласно чл.42 от ЗКПО. Същите лихви обаче, попадат под регулация на слаба капитализация, заедно с други разходи за лихви. Проблемът ми е, че се чудя дали правилно съм определила да посоча в увеличение разхода за лихва към физическото местно лице на база чл.42 от ЗКПО, имайки предвид чл.43, ал.3 т.3. Кое е определящото за избора на член, по който да не призная за данъчни цели този разход - дали последователността в закона или мога да реша да не се позова на чл.42, а да ги вкарам в чл.43 - там може да се получи след смятане по формулите, че се признават...