Нина Манолова – адвокат
Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж (чл. 357, ал. 1 КТ).
Върховният касационен съд (ВКС) в Решение № 609 /1992 г. по гр.д. № 307/92 г., III г.о., приема, че “спорът за законосъобразност на проведен конкурс за заемане на определена длъжност не е трудов и не може да бъде разглеждан по реда за разглеждане на трудови спорове по КТ”. Според ВКС този спор е извън обхвата на чл. 357, ал. 1 КТ, тъй като не е свързан с възникването, съществуването или прекратяването на трудовото правоотношение между молителя и предприятието. По-нататък в същото решение ВКС приема, че обстоятелството, че начинът на провеждане на конкурса за длъжност е уреден в КТ (Кодекса на труда), не води до извода, че спорът е трудов, щом като не е от кръга на предвидените в специалната разпоредба на чл. 357, ал. 1 КТ.
Не са трудови спорове по чл. 357 КТ, а граждански спорове за прекратяване на договорите за управление на търговски дружества, защото тези договори са гражданскоправни по своя характер.
Не са трудови спорове и споровете за изплащане на обезщетенията за временна и трайна неработоспособност (Решение № 128/1999 г., III г.о. ВКС; Решение № 1374 / 2006 г., III г.о., ВКС), а също и за категоризиране и прекатегоризиране на труда (Решение № 1434/2006 г., III г.о., ВКС), защото са осигурителни.
Споровете за освобождаване на председател на ТПК от Общото събрание на кооперацията също не са трудови (Решение № 104/2000 г., III г.о., ВКС, Решение № 938/ 2003г., III г.о., ВКС).
В Решение № 128 от 20.04. 1999 г. по гр.д. 109/1998 г., III г.о. (Бюл. ВКС 1998 г., бр. 11-12) ВКС приема, че: “В предмета на трудовите спорове, чието легално определение е дадено в чл. 357 КТ не се включват тези, които визират задължения на трети лица към работниците и служителите. Плащанията по дял IIІ КТ са за сметка на държавното обществено осигуряване, но се извършват от работодателя по силата на чл. 150 от с.з. Като страна по спорове, произтичащи от осигурителни онношения, трябва да участва Националният осигурителен институт, а разглеждането им се осъществява по реда на чл. 29 и сл. от Закона за фонд „Обществено осигуряване”. В тези случаи произнасянето на съдилищата по общия гражданскопровен ред е недопустимо.”
В друго свое Решение № 309/2011 г. на ВКС по гр.д. 1672/2010 г., III г.о., ВКС постановява, че въпросът за категорията труд не се обема от трудовия спор по смисъла на чл. 357, ал.1 КТ. Спорове, свързани със зачитането на трудовия стаж като отработено време и категорията труд от пенсионния орган, се разрешават по друг ред, който не е исков.
В Решение № 13/2011 г. на ВКС по гр.д. № 1451/2009 г., IV г.о., ГК, ВКС приема, че: ”Уредената в чл. 200 КТ имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника изключва отговорността по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Пострадалият работник при условията на чл. 200 от КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.”
Отговорността за обезвреда на щетите се реализира по реда на чл. 200 КТ, съответно приложими са давностните срокове по чл. 358 КТ.
За изключване отговорността по ЗЗД се произнася ВКС и с Определение № 145 от 01.02.2011 г. по гр.д. 1221/2010 г., IV г.о. В него ВКС се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д. 33/1989 г. на ОСГК на ВС на РБ, съгласно която уредената в чл. 200 КТ имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работник изключва отговорността по ЗЗД. Пострадалият работник при условията на чл. 200 от КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД – отговорността за обезвреда на щетите се реализира по реда на чл. 200 КТ, съответно приложими са давностните срокове по чл. 358 КТ.
КТ в чл. 358 предвижда специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове. Тази давност е по-кратка от установената в чл. 110 от ЗЗД - 5 години и чл. 111 ЗЗД (3 години). Причината за това е изискването за по-голяма бързина в разрешаването на трудовите спорове, чийто предмет - трудовите отношения, са свързани с ежедневни и жизненоважни интереси на страните по трудовите правоотношения.
КТ не предвижда отклонения от общия режим на давността по нашето гражданско право. Това означава, че и спрямо давността по трудови спорове ще важат основанията и действието на спирането и прекъсването на давността (чл. 115 и чл. 116 ЗЗД). Спрямо давността по трудови спорове се прилага и правилото, че за изтичането и не се следи служебно. Доколкото в КТ няма предвидени изключения от правилото на чл. 120 ЗЗД, че давността не се прилага служебно, то по отношение на давността по трудови спорове тя се взема предвид само при възражение на ответника (чл. 120 ЗЗД).
Извън изброените в чл. 358, ал. 1 КТ давностни срокове КТ предвижда още един специален давностен срок – този по чл. 207, ал. 3 КТ. Това е 10-годишната давност за исковете по чл. 207, ал. 1, т. 2 и чл. 207, ал. 2 КТ.