Според мен, вземането не възниква от момента на присъждането му по съдебен ред, а от момента на издаването на фактурата. В този смисъл не би следвало да започва нов давностен срок с постановяването на съдебното решение. Обикновено се пристъпва към събиране на вземанията през съда с цел да се снабди кредитора с изпълнителен лист, а не за да се поднови давността.
Ако давността от възникването на вземането е изтекла, не виждам пречка то да бъде отписано и признато за данъчни цели като разход в съответствие с чл. 34 във вр. с чл. 37, т. 1 от ЗКПО.