Данъчни документи, подлежащи на отразяване в дневника за покупките

Въпрос: Дружество извършва транспортна дейност в страни от Европейската общност, както и в страни извън нея. При осъществяване на дейността се извършват сделки в някои от държавите в Общността и извън нея, зареждане с гориво, смяна на резервни части, ремонти, пристанищни такси, фактури от услуги за превозване с ферибот и др.
В кои случаи получените документи следва да бъдат включвани в изготвения от нас дневник за покупките съгласно Закона за ДДС. За заплащаните такси и други подобни с нулева ставка следва ли да бъдат съставяни протоколи по чл. 117 от ЗДДС?

Отговаря Ивайло КОНДАРЕВ – данъчен консултант

Отговор: С оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС на отразяване в дневника за покупките подлежат получените от регистрираното лице данъчни документи. Такива според нашия закон са фактурите, известията към тях и протоколите.
За да бъде една фактура (или известие към нея) данъчен документ, тя трябва да е издадена от данъчно задължено лице, действащо в това качество, по повод осъществена от него доставка на стока или услуга (по арг. от чл. 113, ал. 1 от ЗДДС). Същата трябва да бъде съставена в съответствие с правилата, съдържащи се в глава 11 от ЗДДС, съответно в чл. 217 и сл. от Директива 2006/112/ЕО.
Ето защо в дневника за покупките следва да намират отражение тези от издаваните на транспортната фирма документи в чужбина, които се явяват фактури по смисъла на ЗДДС, респ. на Директива 2006/112/ЕО. Такива например ще са фактурите, издавани от търговски дружества по повод доставки (зареждане) на горива, смяна на резервни части и ремонти, фактури за услуги по превоз с ферибот, съдържащи изискваните реквизити от чл. 114 от ЗДДС и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО.
Ако са налице оказвани на българската транспортна фирма услуги, които са с място на изпълнение в България и са облагаеми, като доставчикът е установен извън територията на нашата страна, то на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е нужно съставянето на протокол и самоначисляването на ДДС за стойността на услугата. Такава ще е например ситуацията при получени ремонтни услуги, независимо дали те физически са оказани на територията на държава членка или на трета страна, както и при фериботен превоз на товарния автомобил между две държави членки. За отбелязване е, че в такива случаи, тъй като местоизпълнението на услугата е в България (по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО), във фактурата не следва да има начислен чуждестранен ДДС.
Необходимост от издаването на протокол по чл. 117 от закона ще е налице и ако доставката на услуга с място в България, по която доставчикът е установен извън страната ни, е облагаема с нулева ставка (чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС). В този случай в протокола следва да се посочи и основанието за прилагане на ставката от нула на сто – съответната разпоредба от ЗДДС (глава трета) и/или от ППЗДДС (глава четвърта), съгласно която доставката се облага с посочената ставка. В такива ситуации е нужно транспортната фирма да разполага с относимите документи по глава четвърта от правилника, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка (чл. 38б, ал. 1 от ППЗДДС). Пример за подобна услуга е фериботният превоз на товарен автомобил на транспортната фирма, извършен в трети страни или между държава членка и трета страна (тук основанието за прилагане на нулевата ставка ще е съответната от четирите точки на чл. 23, ал. 3 от правилника).