Здравейте,
Ще се радвам за малко разяснения от Ваша страна по едни казуси.
Ако съм доставчик на финансова или застрахователна услуга на лице, което е извън ЕС (което не е регистрирано в България), то тогава прилагайки алинейте на чл. 21 от ЗДДС, мястото на изпълнение е страната, където е регистрирано или нерегистрирано лицето получател. В този ред на мисли, доставчикът на услугата (българска банка или застрахователно дружество) не следва да начислява ДДС. ДДС би следвало да се начисли от получателя, който в случай, че използва услугата за облагаема последваща доставка, би било възможно да използва опцията за данъчен кредит. При мен възниква въпросът, дали обаче доставчикът на услугата (българската банка или застрахователно дружество), може да приложи чл.69, ал.2, т.2 от ЗДДС и да приравни едва ли не освободената услуга като облагаема, за която да използва той правото на данъчен кредит. Четейки различни чуждестранни доклади, навсякъде се споменава, че финансовите и застрахователните услуги, предлагани на трети страни (извън ЕС) се облагат с нулева ставка. ЗДДС няма точно такава регламентация, макар че въпросния по-горе чл.69 дава възможност за приспадане на данъчен кредит, когато доставката на услуга е свързана със стоки и услуги по чл.28 (облагаеми с нулева ставка). Има ли право доставчикът да използва данъчен кредит, в случай ,че е използвал някакви услуги за формирането на крайната му финансова или застрахователна услуга? Изчетох доста неща, но третирането на точно тези освободени услуги е малко анализирано у нас...
Благодаря предварително.