адв. Росен Димитров
Адвокатска колегия – гр. Пловдив "Получих заповед от съда, че трябва да платя 800 лева на фирма, плюс разноски за такси и адвокати по дело, водено срещу мен. Как стана това, какво искат, платил съм…?"В случаите, в които някой твърди, че друго лице му дължи пари (вещ), то той може да поиска от съда да издаде Заповед за изпълнение, която да бъде връчена на лицето, за което се твърди, че дължи парите (вещта). Искането до съда става чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу лицето, което е получило конкретната сума или вещ и отказва да ги върне доброволно.
Съдебното производство по издаване на Заповед за изпълнение се нарича Заповедно производство. Чрез него значително се съкращава дългата процедура по водене на съдебно гражданско дело. Когато съдът получи заявлението (молбата) за издаване на Заповед за изпълнение, разглежда получените документи и ако те отговарят на законовите изисквания, издава исканата от заявителя заповед. Заповедта се връчва на лицето, което заявителят посочва в своето заявление. Длъжникът, до момента на връчване на заповедта, не знае за започналото срещу него производство. Той разбира, едва когато получи заповед за изпълнение, в която прочита подписано от съдия разпореждане, да плати исканата сума на кредитора (заявителя). Там вижда, че заповедта го определя като
"ДЛЪЖНИК".
От този момент, за лицето възниква възможността да се защити по получената заповед. Тази защита се осъществява по лесен начин – трябва просто в двуседмичен срок да се подаде възражение срещу издадената заповед.
Възражението може да бъде кратко и без мотиви: “не дължа“. Няма пречка в него да се обясни, защо парите не се дължат, но е излишно. Възражението обаче, би било полезно само в случаите, в които действително получилият заповедта счита, че не дължи и има доказателства за това. Добре е, ако има доказателства, че вече е платил, или просто не дължи нищо, да се посъветва с адвокат или друго правно грамотно лице, за да се обсъди дали тези доказателства са относими за случая и могат да се използват в негова полза.
В случай, че лицето няма никакви доказателства и знае, че действително дължи сумата или вещта посочена в заповедта, но просто отказва да плати, е добре след получаване на заповедта да плати дължимото, или предаде веща. Това е с оглед спестяване на допълнителни разходи (такси и хонорар за адвокат) по водене на дело, което може да последва.
Ако получилият заповедта възрази, че не дължи, съдът дава срок от един месец на заявителя да заведе дело срещу него. Това вече е “нормално“ гражданско дело, в което двете страни се явяват пред съда с или без адвокати, и доказват своите твърдения – заявителят – защо да получи сумата, а длъжникът – защо не трябва да плаща. Ако заявителят няма убедителни доказателства, че има да получава парите или вещта, а със заповедта само е “пробвал“ дали ще получи плащане, е по-добре да не завежда дело, защото ще го изгуби. Същото е и в случая, в който получилият заповед за изпълнение, действително дължи. За него би било по – добре да не възразява, защото ако последва дело ще го загуби.
В случай на възражение от длъжника, ако
заявителят не заведе дело в срок от един месец от получаването на отказа за плащане, съдът
обезсилва заповедта за изпълнение. Правото на заявителя да завежда дело се погасява – няма да може да иска повече плащане на това основание.
В случай, че получилият заповедта
не възрази, или възрази след срока – поради пропускането му, то тогава
заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея, заявителят може да се снабди с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело. Ако длъжникът пак не плаща, сумата се събира по принудителен път от съдия изпълнител. Принудителното събиране става чрез налагане на
запори върху заплати, банкови сметки или възбрана (забрана да се продава) недвижим имот.
Горното показва, че
пропускането на срока за възражение, може да доведе до тежки последици за невъзразилия. Дори претенцията на заявителя да не е основателна и той просто е “пробвал“ длъжника дали ще плати, невъзразяването може да доведе до събиране на сумата, дори тази сума де факто да не се дължи. Това е така, защото съдът по заповедното производство не проверява основателността на искането, а издава заповед на основание твърдението на заявителя. Основателността се проверява в делото, което може и често последва заповедното производство, в случай на възражение от страна на лицето, което заповедта за изпълнение посочва като ДЛЪЖНИК.
Целта на Заповедното производство е бързина – съдът се произнася в много кратки срокове. С него се избягва трудния път по водене на дела, особено когато е безспорно, че парите се дължат, но не се заплащат, докато длъжникът не бъде принуден да плати чрез съда или съдебен изпълнител. Заповедното производство не и така скъпо. Таксите, включително плащания на адвокати са наполовина. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е бланка по образец, не изисква специални юридически знания, за да се попълни и подаде, същото важи и за възражението по него. Все пак, в ред случаи са необходими правни познания, с оглед избягване на по-нататъшни усложнения и неприятности по съдебното дело, което вероятно ще последва.
*Настоящата статия се отнася само до производството по чл. 410 ГПК.