Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
В разпоредбите на НСС 41 „Селско стопанство” съществуват текстове, които водят до неточно представяне на финансовия резултат, както и до нарушаване на принципите за текущо начисляване съпоставимост между приходи и разходи. По данни на Министерството на земеделието и храните, през 2013 година броят на земеделските стопанства е бил 254 406, включващ и 264 кооперации. Съгласно чл. 38а и сл. от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПСП), земеделските стопани получават подпомагане чрез директни плащания на земеделски площи (СЕПП).
Съществуват две основни групи въпроси, свързани с подпомагането по СЕПП (субсидиите), и очертаващи част от кръга на проблематиката в сектор „Земеделие”.
Първата група засяга счетоводното отчитане на субсидиите – както на получените приходи/доходи, така и отражението им върху докладваният финансов резултат.
Втората група въпроси е свързана с данъчното третиране на получените приходи/доходи от субсидии, формирането на облагаем доход (по ЗДДФЛ) или данъчен финансов резултат (по ЗКПО).
Предмет на настоящата публикация ще бъдат въпросите от първата група – тези, които засягат счетоводното третиране на получените субсидии. В допълнителен материал ще бъде разгледана другата част на проблематиката.
На пръв поглед, за голяма част от земеделските стопанства - тези, които прилагат разпоредбите на Закона за счетоводството, отчитането на получените субсидии не представлява методологична или практическа трудност. Тези стопанства формират предприятие (по смисъла на ЗСч.) и отчитането на субсидиите се осъществява съгласно разпоредбите на НСС 41 „Селско стопанство” и НСС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”, съответно: на МСС 41 „Земеделие” и МСС 20 „Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ”.
Земеделските предприятия, които прилагат МСС 41 „Земеделие” признават субсидията като доход
„... когато и само когато стане възможно това дарение да бъде получено.” (параграф 34 от стандарта). Т.е., след подаването на заявлението за подпомагане (от 1 март до 15 май) на годината, за която се кандидатства, субсидията ще се признае като текущ доход в
рамките на тази стопанска година. Допълнително правно основание за това счетоводно отразяване е текстът на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, видно от който заявлението за подпомагане се подава
„за съответната стопанска година”. Следва да отбележи, че понятието „стопанска година” намира своята легална дефиниция в разпоредбите на параграф 2, т. 3 от Закона за арендата в земеделието, който гласи:
„„стопанска година” е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година”. Представената последователност на отчитане ще доведе до това, че
срещу отразена като доход субсидия ще противостоят съпоставими разходи – понесени през същата стопанска година, в която е отразено подпомагането. Например: Доходът от подпомагане за стопанската 2013-2014 година ще бъде съпоставим с понесените разходи за 2013-2014 стопанска година. Част от тези разходи ще бъде покрита от признатата като доход субсидия, което ще позволи на земеделските предприятия да съобразят текущите си разходи с размера на подпомагането. В този случай докладваният резултат (печалба/загуба) намира отражение в Годишният финансов отчет за 2014 годна, независимо от факта, че субсидиите по СЕПП бяха изплатени в началото на 2015 година. Най-важното – няма колизия с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗСч., изискващ спазването на принципите за текущо начисляване и съпоставимост между приходи и разходи.
Колкото и малко да са земеделските предприятия, които прилагат МСС, то те са в
привилегирована позиция, спрямо прилагащите НСС. Причината: Разпоредбите на параграф 4.1 от НСС 41 „Селско стопанство” изискват правителствено дарение, предоставено без условия, да се
„... признава като приход в периода на получаването му.”. Това означава, че в посоченият пример субсидията, отнасяща се за стопанската 2013-2014
трябва да бъде докладвана в годишния финансов отчет за 2015 година, т.е. когато срещу нея няма да има съпоставими (за стопанската година) разходи. Последствията от това отразяване водят до:
- Неточно представяне на финансовия резултат.
- Невъзможност за реалистичен анализ и стопанско управление, което вече намира своята актуалност и в земеделския сектор.
- При определена последователност от агрометеорологични условия – до ощетяване на земеделските предприятия или фиска.
Във връзка с представените методологични несъответствия в националните и международни счетоводни стандарти, свързани с отчетните процеси в сектор „Земеделие”, резонен е въпросът за тяхната хармонизация,
още повече че различията между тези стандарти не са само в посоченият обект на отчитане. ___
*Авторът ще приеме с благодарност всички мнения по представената проблематика.