Здравейте!
Моля за Вашето мнение по следния казус:
Сключен е договор за търговско представителство между българска фирма-производител /регистрирана по ДДС в България/ и италианска фирма-търговски агент /регистрирана по ДДС в Италия/. Италианското дружество не притежава място на стопанска дейност или база на територията на България – т.е.не е местно лице за България.
В договора е посочено, че:
- агента „приема да насърчава продажбата на хранителни продукти за Италия”;
- агента „се задължава да рекламира, според инструкциите, дадени му от производителя, продажбата на договорните продукти”;
- агента „ще информира производителя за развитието на бизнеса, за пазарните условия и за състоянието на конкуренцията /цени на конкурентни продукни, маркетинг действия на конкуренцията/ в Италия, а също и ще отговаря на всяко разумно искане за информация, отправено от страна на производителя.Ще информира производителя за нелоялна конкуренция, свързана с договорните продукти;
- агента е длъжен да се увери за платежоспособността на клиентите, чиито поръчки предава на производителя;
- агента ще подпомага производителя за събиране на вземания;
- агента няма право да сключва договори от името и за сметка на производителя.
За извършената услуга италианското дружество ще издава на фактура.
В тази връзка въпросите са:
1.На основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и чл.21, ал.2 от същия за българската фирма възниква ли задължение за самоначисляване на ДДС върху стойността на изплатената комисионна.
2. На основание чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС българското дружество има ли право на приспадане на данъчия кредит, при положение че услугата се използва за целите на извършваните от българската фирма облагаеми доставки.
3.Дължи ли се данък по реда на чл.12, ал.5, т.4 във връзка с чл.195 от ЗКПО за оказаната услуга от италианското дружество и трябва ли българската фирма да удържа и внася като платец на дохода този данък при изплащане на сумите на италианското дружество.
Благодаря на всички, които ще се включат!