Здравейте,
През 2022 г. служител постъпва на работа на срочен трудов договор за 1 година с първоначален 6-месечен изпитателен срок, изрично уреден в ползва на работодателя.
След изтичане на срока от 1 година, договорът не е прекратен и лицето продължава да работи в същото предприятие, на същата длъжност и при същите условия.
Преди 3 месеца служителят подписва допълнително споразумение към този поначало срочен трудов договор, като се променя основанието/срока на договора на безсрочен ТД по чл. 67, ал.1 т.1 и се изменя неговата длъжност (оставайки в същото предприятие), но с нов 6-месечен изпитателен срок, без обаче да се конкретизира в това допълнително споразумение в чия полза е уреден той.
Мин. седмица трудовият договор на лицето е прекратен по инициатива на предприятието и със заповед за неговото прекратяване въз основа на чл. 71, ал. 1, като за причини е посочено само: Прекратяване на договор със срок за изпитване.
Въпросът ми е следният - служителят изразява притеснения, че от НОИ ще му откажат пълен размер на обезщетението за безработица, тъй като в допълнителното споразумение към ТД не е изрично определено в чия полза е изпитателният срок, а в заповедтта за прекратяване на ТД не е посочено, че е по инициатива на работодателя (макар че самият служител не е входирал молба и не е имал желание за прекратяване на трудовите отношения).
Какво може да предприеме служителят в този случай, за да защити правата си в случай на нужда и може ли да се позове на първоначалния трудов договор, където изпитателният срок е уреден в ползва на работодателя? Т.е. щом в допълнителното споразумение не е изрично посочено друго, то важат ли условията от основния трудов договор или те са имали отношение само до изтичането на първоначалния изпитателен срок? И работодателят, подавайки информация към институциите (НОИ), длъжен ли е да посочина по чия страна е инициативата за прекратяване на ТД?
Благодаря.