2_ 810/22.04.2010г.
чл.4, 6, 10 КСО
чл.33, 34 ЗЗО
чл.2, ал.2 НООСЛБГРЧМЛ
чл. 4, 45, 75, §1, т.26, б.”И” ЗДДФЛ
Регламент (ЕО) №883/204, 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета
Във връзка с писмено запитване, подадено в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, отдел отдел „Данъчно – осигурителна практика”, заведено с., Ви уведомявам, следното:
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че гражданин на РГермания регистрира еднолично дружество с ограничена отговорност. Същият има издадено удостоверение за продължително пребиваване в РБългария. Лицето не желае да получава доходи по договор за управление и контрол и ще се осигурява като самоосигуряващо се лице.
Въпросите, които поставяте са:
1. Всички видове осигуровки ли ще дължи като самоосигуряващо се лице (ДОО и ЗОВ)?
2. Къде ще се внасят осигурителните вноски?
3. Ако полага личен труд, данък ще му се удържа ли и в края на годината и какъв документ ще трябва да му се издаде, за да го представи в РГермания?
С оглед изложената от Вас непълна фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
По отношение приложението на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване:
За лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз/Европейското икономическо пространство, които осъществяват доходоносна трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС/ЕИП, се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
За да се установи дали за дадено лице - работник/самоосигуряващо се лице в трансгранична ситуация, се дължат социални и здравноосигурителни вноски, трябва да се определи първо законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.
Основните случаи, в които се удостоверява определяне на приложимо законодателство са:
- заето лице в България, командировано на територията на друга държава-членка от работодателя му,
- самостоятелно заето лице в България, което отива да упражнява подобна дейност на територията на друга държава-членка;
- заето лице, осъществяващо дейност в две или повече държави-членки;
- самостоятелно заето лице, осъществяващо дейност в две или повече държави-членки;
- лице, което извършва дейност като заето лице и като самостоятелно заето лице в различни държави-членки.
В запитването не е посочено къде пребивава по смисъла на регламентните правила германският гражданин, осъществява ли и друга трудова дейност, в коя държава членка и като какво лице – заето или самостоятелно заето, с оглед на което не може да бъде направена преценка кое законодателство е приложимото спрямо него.
Ако по отношение на германският гражданин е приложимо българското осигурително законодателство, то следва да се има в предвид, че трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, в случаите когато нямат сключен трудов договор с дружеството, могат да се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и/или по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. като изпълнители по договори за управление и контрол и/или като самоосигуряващи се лица.
Ако управителя на ЕООД упражнява трудова дейност, има сключен договор и в него има уговорено възнаграждение или с решение на Общото събрание му е определено такова, той следва да се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, т.е. по договор за управление и контрол върху не по-малко минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Когато собствениците на търговски дружества упражняват дейност с личен труд в дружеството, те подлежат на задължително осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване за старост и за смърт по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, като самоосигуряващи се лица.
В случай че съдружниците упражняват трудова дейност в търговските дружества извън работата си по трудовото правоотношение, например като самоосигуряващи се лица, осигуряването се извършва едновременно и на двете основания, тъй като съгласно чл.6, ал.10 от КСО, за лицата, получаващи доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО, осигурителните вноски, се внасят върху сбора от осигурителните им доходи при спазване на определената в нормата поредност, а именно:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса лица.
Съгласно ал. 1, т. 3 на горецитираната разпоредба на задължително здравно осигуряване подлежат чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности.
Съгласно разпоредбата на с чл. 34, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, задължението за здравно осигуряване на чуждите граждани възниква от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване.
Съгласно разпоредбите на чл.2, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), физическите лица - съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, внасят осигурителните вноски по сметката на компетентната териториална дирекция на НАП на самоосигуряващото се лице поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.
По отношение приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
Статуса на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице по смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на РБългария, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната; или
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България /чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ/.
На основание новата буква „и” в т. 26 на § 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица считано от 1 януари 2010 г., за целите на този закон, правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, се дефинират като трудови правоотношения.
При условията на чл.45 от ЗДДФЛ, работодателя издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината авансов данъкНа основание новата буква „и” в т. 26 на § 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица
Следва да имате в предвид, че съгласно чл.75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между България и Германия има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която би могла да се приложи ако доходите получавани от лицето попадат сред доходите третирани от спогодбата.