1_ИТ-00-87/01.07.2010
Относно: здравно осигуряване на физическо лице - беларуски гражданин с разрешение за продължително пребиваване в Република България
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр. ………..по електронна поща , заведено с вх. № ИТ-00-87/22.06.2010 г., изразяваме следното становище:
Според изложеното в запитването, съпругата Ви е с беларуско гражданство.Работи по трудов договор от доста време т. е. е осигурена. При поискване да се издаде удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права в ТД на НАП ………. сте получили отказ под предлог че съпругата Ви е с разрешение за продължително пребиваване и няма статут на постоянно пребиваване каквото е изискването на чл.33,т.3 от ЗЗО с който сте се съгласили, но считате че съпругата Ви попада сред лицата визирани в чл.33,т.6 от същия закон. Запознали сте се с някои от разпоредбите на Регламент на съвета (ЕИО) № 1408/71 и Закона за здравното осигуряване. Считате, че Вашата съпруга има права на задължително здравноосигурено лице в Република България като член на Вашето семейство.
Във връзка с гореизложеното желаете да получите отговор на въпроса съпругата Ви попада ли в кръга на задължително здравноосигурените лица?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване изразяваме следното становище:
Кръгът на задължително здравноосигурените лица е определен с разпоредбата на чл.33, ал.1 от Закона за здравно осигуряване/ЗЗО/ Като основен критерий за персонифициране на субектите е посочено гражданството на лицата. По отношение на лицата с българско гражданство законовата регламентация е в чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия.
По силата на чл.33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени са и чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават краткосрочно и дългосрочно.
Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. За лицата, които краткосрочно пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи.Дългосрочното пребиваване е продължително - с разрешен срок до една година, и постоянно - с разрешен неопределен срок.
Съгласно чл.39,ал.5 от ЗЗО, чужденците които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, които не се осигуряват по реда на този закон , заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор , по който Република България е страна.
За лицата, които постоянно пребивават в страната, се дължи здравноосигурителна вноска.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО определя началния момент на задължението за здравно осигуряване на чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България. Същото възниква от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Доколкото от изложеното в запитването става ясно, че Вашата съпруга има разрешение за продължително пребиваване в Република България и към настоящия момент не й е предоставено право на постоянно пребиваване считаме, че същата не подлежи на задължително здравно осигуряване до получаването на такова. Следователно същата не попада в обхвата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и за нея не следва да се внасят здравноосигурителни вноски .
С оглед на твърдението, че съпругата Ви е осигурена тъй като работи по трудов договор следва да имате предвид , че в Кодекса за социално осигуряване/КСО/ не е направено разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство.Достатъчно е лицето да извършва трудова дейност по чл.4 от КСО, за да възникне основание за внасяне на вноски за лицето.Поради това чужд гражданин който има сключен трудов договор по смисъла на КТ, следва да бъде осигуряван по реда на КСО.В случай че, чужд гражданин, работещ по трудов договор, не е със статут на постоянно пребиваващ, той не попада в кръга на осигурените лица по реда на чл.33 от ЗЗО поради което здравноосигурителни вноски за него не се дължат. Недължимо внесените здравноосигурителни вноски могат да бъдат възстановени по реда на ДОПК по писмено искане подадено до компетентната дирекция на НАП.
Посочената към запитването Ви т.6 на чл.33, ал.1 от ЗЗО регламентира здравното осигуряване на лицата, извън посочените в т. 1-5, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, т.е. касае гражданите на страните-членки на ЕС.
Тя е създадена във връзка с присъединяването на Република България към ЕС, вследствие на което страната ни прилага правилата за координация на социално осигурителните системи, въведени в Европейския съюз с Регламент на Съвета /ЕО/ №1408 от 14 юни 1971г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент на Съвета /ЕО/ №574 от 21 март 1972г., определящ процедурата за прилагане на Регламент на Съвета /ЕО/ №1408 от 1971г.