© Адвокатска кантора
Димитър Кавалджиев
В Република България действат над 500 законови и подзаконови нормативни акта, които предвиждат налагане на глоби, имуществени санкции и принудителни административни мерки по отношение на лица, извършили административни нарушения. Съществуват около 40 административни органа, които на национално и местно ниво са свързани с налагане и изпълнение на административни санкции, а правомощия в тази насока имат и всички общини. В особено големи размери е санкционната дейност на „Пътна полиция“.
Основният вид административно наказание, предвидено в българското законодателство е глобата, която по отношение на юридически лица и еднолични търговци се нарича „имуществена санкция“. Общата уредба на процеса по налагане на глоби е в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Глобите и имуществените санкции се налагат за установено извършено административно нарушение и най-често се изразяват в заплащане на определена сума.
Основен принцип в административно-наказателната материя е принципът на законоустановеност на административните нарушения и наказания – т.е. такива могат да бъдат определяни само със закон. Все пак има две изключения от този принцип. Първо – т.нар. „законова делегация“. Това е хипотезата, при която с правна норма нарушението на закон е обявено общо за наказуемо, а с подзаконов нормативен акт се определят отделни състави на нарушения. Второ – наредбите, които се приемат от Общинските съвети също могат да съдържат нарушения и санкции.
Обикновено предвидената в нормативните актове глоба или имуществена санкция за определено нарушение се посочва като варираща сума с минимум и максимум, в рамките на който наказващият орган определя глобата. Това предопределя възможността ако в конкретния случай глобата не е определена на минимума Наказателното постановление да се обжалва дори и нарушителя да не отрича извършването на нарушението, претендирайки намаляване размера на санкцията. Понякога санкциите са в особено големи размери - от порядъка на десетки и дори стотици хиляди лева. В тези случаи е особено удачно да се проведе обжалване, дори резултати от него да са само минимизиране на глобата.
Акт за установяване на административно нарушение
Най-често при установяване на административното нарушение контролните органи съставят протокол, в който описват нарушението. Въз основа на данните от протокола в последствие се издава Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който се връчва на нарушителя. Но АУАН може да се издаде и без да се съставя протокол. Срещу акта в тридневен срок от връчването му могат да се направят възражения по административен ред пред органа, който го е издал. Когато нарушителят откаже да подпише акта същият се подписва от поне още един свидетел, като се отбелязва това обстоятелство. Според закона ако не е съставен АУАН до три месеца от откриване на нарушителя или до една година от извършване на нарушението (за определени нарушения има предвидени други срокове), то административно- наказателно производство не се образува.
Наказателно постановление
Налагането на точната санкция се извършва от ръководителя на съответното ведомство, от обласните управители и кметовете, от овластените длъжностни лица, от съдебните и прокурорските органи или от упълномощени от тях лица. Определянето на глобата става чрез издаване на Наказателно постановление (НП), като наказващият орган взема в предвид възраженията по акта - ако са направени такива. Образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на АУАН.
Съдебно обжалване
Обжалването на НП е възможно в определен срок, след изтичането на който постановлението влиза в сила и глобата подлежи на изпълнение. Срокът започва да тече от връчване на НП и е седем дни. НП може да се обжалва независимо от това дали е използвана правната възможност да се подаде възражение срещу издаденият преди това АУАН или не е подадено такова. При всички видове обжалвания и възразявания по време на процедурата е валиден основния принцип в правото, че положението на обжалващият не може да се влоши.
При обжалване на НП трябва да се провери първо дали съставянето и връчването на АУАН и на самото НП е извършено според всички предвидени в закона изисквания. Така например ЗАНН предвижда АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършването или при съставянето му. Както в акта, така и в НП следва да са отразени всички реквизити, които законът предвижда, а именно: данни за съставителя; дата на съставяне; дата, място и описание на нарушението и пр. Всички тези реквизити са задължителни, тъй като въз основа на тях може да се направи извод дали актът е издаден от компетентен орган, дали не са изтекли 6 месеца от издаването му, дали процедурата се води срещу действителния нарушител (тъй като административно-наказателната отговорност е лична) и т.н.
Принципно по време на обжалването се спира изпълнението на НП и санкцията не се заплаща, докато не влезе в сила. Но за редица нарушения, предвидени в специфични закони, освен санкцията се предвижда с мотивирана заповед да се налагат и Принудителни административни мерки (ПАМ) - например запечатване на обект. Тази заповед се обжалва отделно по реда на Административно процесуалния кодекс, а не по реда на ЗАНН. Най-често ПАМ подлежат на предварително изпълнение и се осъществяват веднага, но по всяко време по искане на заинтересованото лице съдът може да спре изпълнението им. При някои ПАМ е възможно ако се заплати глобата веднага, преди влизане в силана НП, да се прекрати изпълнението на мярката. Ако в последствие Наказателното постановление бъде отменено, то изплатената сума подлежи на връщане.
Наказателното постановление се обжалва пред районния съд чрез органа, който го е издал, но съдебната практика допуска жалбата да се подаде и директно в съда. При втората хипотеза, която е по-скоро изключение, съдът изисква служебно от органа цялото досие, за да реши делото. Ако жалбата се подаде чрез органа, издал постановлението (каквато е обичайната практика), органът е длъжен в седемдневен срок да препрати цялата преписка в съда. Районният съд разглежда жалбата и насрочва открито заседание, за което призовава страните и свидетелите. С решението си по делото съдът може да отмени, измени или потвърди Наказателното постановление. Това решение на районния съд отново подлежи на обжалване в 14 дневен срок от уведомяването, пред Административния съд, който е последна инстанция. В това последно обжалване (касационно обжалване) вече не се допускат свидетелски показания, а само писмени доказателства.
Важно е да се отбележи, че за обжалването на НП по съдебен ред държавна такса не се дължи, но в хода на процеса могат да възникнат други разноски, които при потвърждаване на НП са за сметка на жалбоподателя (например назначаване на вещо лице). Липсата на държавна такса е допълнителна мотивация за обжалване на НП и гаранция за правата на гражданите. От друга страна при евентуална отмяна на НП направените от жалбоподателя по делото разноски не могат да бъдат поискани от органа, издал постановлението в текущото производство, но могат да бъдат предявени за плащане в отделно производство и по друг ред.
Събиране на глобите и имуществените санкции
Глобите по влезлите в сила санкции се събират в полза на държавата и общините. Всички глоби, наложени по реда на ЗАНН, се погасяват с тригодишна абсолютна погасителна давност, считано от датата на извършване на нарушението. Давността е абсолютна, защото не зависи от спиране или прекъсване на давността и единствено не се прилага, ако преди изтичане на срока е било образувано изпълнително производство.
Влезлите в сила НП, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Глобите по влезлите в сила НП се събират от публичните изпълнители при НАП. Държавата и общините могат да възложат събирането на глобата и на частен съдебен изпълнител. Глобата се събира така, както е посочена в НП – т.е. без да се начисляват лихви.