Все пак ми е интересно къде в текста на закона е записано да не се издава протокол, ако фирмата доставчик е българска, защото аз намирам само задължения за получател по услугата "международен транспорт":
Скрит текст :
Международен транспорт на стоки
Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен;
2. международни превозни документи, в които е вписан като превозвач - товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях;
3. фактура за доставката.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 3 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. превозни документи, в които доставчикът е вписан като превозвач;
2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът;
3. фактура за доставката.
(3) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Нулева данъчна ставка се прилага и за доставки на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона), когато получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и услугите са оказвани във връзка с международен транспорт между:
1. трета страна/територия и трета страна/територия;
2. трета страна/територия и друга държава членка;
3. друга държава членка и трета страна/територия;
4. две точки на територията на една трета страна/територия.
(4) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 3 се прилага и по отношение на частта на транспорта на територията на страната, когато същият е част от международния транспорт по ал. 3 и е извършен от същия превозвач.
(5) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За целите на изречение първо на чл. 92, ал. 3 от закона на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона), когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън територията на страната, и когато са налице условията на чл. 30 от закона.
(6) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За доказване на доставките по ал. 3, 4 и 5 доставчикът на услугата трябва да разполага с документите по ал. 1 или 2.
Международен транспорт на стоки
Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
Издаване на протоколи
Чл. 81. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Регистрираните лица за всяка отделна доставка издават задължително протокол по чл. 117, ал. 2 от закона в следните случаи:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) когато лицето е получател по доставка по чл. 82, ал. 2, 4 и 5 от закона, както и когато лицето е придобиващ по чл. 82, ал. 3 и чл. 84 от закона;
2. когато лицето е вносител по чл. 57, ал. 1 и чл. 58, ал. 2 от закона във връзка с чл. 49 , ал. 4 и чл. 50, ал. 2 от този правилник;
3. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) когато лицето е доставчик на стоки и услуги по чл. 6, ал. 3 (включително за безвъзмездни вътреобщностни доставки), чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от закона;
4. когато лицето е доставчик на стоки и услуги по чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 от закона във връзка с чл. 87, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 от този правилник;
5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) по чл. 9, ал. 4, чл. 39, чл. 46, ал. 2, чл. 66, ал. 1 и 3, чл. 67, ал. 2 и чл. 100, ал. 1 от този правилник;
6. (нова - ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) при усвояване на финансирания (субсидии) по чл. 16.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протоколите по ал. 1 се изготвят съгласно изискванията на чл. 117, ал. 2 от закона, доколкото не е предвидено друго в този правилник.
(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, освен реквизитите по чл. 117, ал. 2 от закона протоколът по ал. 1 трябва да съдържа:
1. идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика, под който е осъществена доставката, издаден от друга държава членка;
2. номер и дата на фактурата - когато такава е издадена до датата на издаване на протокола.
(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протокол по чл. 116, ал. 4 от закона може да не се издава, когато датата на издаване на анулирания документ съвпада с датата на издаване на новия документ.
(5) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) В случаите по чл. 73а от закона, когато данъкът е начислен извън сроковете по чл. 117, ал. 3 от закона, издаденият протокол не се отразява в дневника за продажбите за периода, през който е издаден. Същият следва да се отрази в дневниците за продажби и покупки за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона.
(6) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) Протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на страната, облагаема с нулева ставка на данъка, както и за доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която данък не следва да се начислява.