виждам, че в чл.27, ал.2 има текст и за т.3 на чл.9, ал.2 - имах предвид, че в самото указание няма нищо по въпроса, даже изрично е казано на няколко пъти, че ако данъчен кредит не е ползван, не се извършва и начисляване на ДДС по чл.9, ал.2, т.2
сигурна съм, че нещо ключово ми убягва, но просто не откривам кое е то - защо трябва да има две точки на този чл.9, ал.2 - при едната начисляваш, ако си ползвал данъчен кредит, но ако не си ползвал не начисляваш, а по другата точка - винаги начисляваш ДДС по такава услуга, независимо дали си ползвал или не; разликата между двете точки е в думата безвъзмезно при т.3, но по т.2 също повечето такива услуги са също безвъзмездно предоставени
Сега се върнах да препрочета какво сте писали и виждам, че си питала каква е ключовата разликата между т. 1 и т. 2 на чл. 9, ал. 3 и защо по т. 1 има значение дали е ползван данъчния кредит за по-нататъшно начисляване за личното ползване.
За т. 1 – Това е личното ползване на коли, имоти, яхти, които са част от стопанските активи или личното ползване на услуги, които са фирмени, като телефонни разговори.
Тук става въпрос за лично ползване/употреба. Пример по т. 1: Служителят Иван Иванов ползва фирмената кола за лични нужди. И ако данъчният кредит по тази кола не е ползван, то фирмата не начислява ДДС за личното му ползване, ако е ползван, то фирмата начислява ДДС за личното ползване на Иван.
За т. 2 – Това са безвъзмездни (напр. безплатни) услуги, извършени от фирмата за лични нужди на собственик, управител, служител и тн.
Тук става въпрос за извършена услуга. И затова няма значение ползвал/не ползвал ДК.
Пример по т. 2: Фирмата безплатно ремонтира жилището на служителя Иван Иванов. Тогава за своята безвъзмездна услуга (безплатния труд), която е приравнена на възмездна, ще трябва да начисли ДДС.
Това е разликата между двете точки – едното е ползване (лично), а другото е безплатно извършване на услуга (лична).
Указанието на НАП е само за личното ползване, тоест при услугите - чл. 9, ал. 3, т. 1.