Счетоводителите като наказателноотговорни лица

Адвокат Теодор Тотев
Софийска Адвокатска колегия

С Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС счетоводителите са включени в кръга на наказателно отговорните лица за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи, в хипотезите на чл. 255, 255а и чл. 256 от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255 НК се състои в избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери (над 3000 лева), като:
1. не бъде подадена декларация;
2. бъде потвърди неистина или затаена истина в подадена декларация;
3. не бъде издадена фактура или друг счетоводен документ;
4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;
5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
7. приспадне неследващ се данъчен кредит.

Престъплението е резултатно – непостъпване в държавния бюджет на дължим данък. Т.е. при всички положения във връзка с осъществяване на състава на това престъпление е необходимо да бъде ощетен държавния бюджет, в противен случай престъпление няма. Например ако бъде подадена лъжлива декларация за доходи като физическо лице, но в законоустановения срок бъде платен реално дължимия данък, тогава няма да е налице престъплението по чл. 255 НК, а това по чл. 313, ал. 2 НК. Формата на вината е винаги пряк умисъл.

Подобно е положението и при престъплението по чл. 255а НК, при което изпълнителното деяние е отново избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери (над 3000 лева), но вече изпълнителните способи са различни, а именно: преобразуване на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

Обратно на гореописаните престъпления в това по чл. 256 НК става дума за действие на наказателноотговорно лице във вреда на държавния бюджет. Изпълнителното деяние се изразява в получаване от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери или даване на възможност на друго лице да получи такава сума. Изпълнителни способи са използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ. Формата на вината отново е прекият умисъл. И тук е много важно да бъде подчертано, че престъплението е формално – т.е. на просто извършителство. Следователно дори и да не е бил ощетен бюджетът, наказателноотговорното лице ще носи отговорност по тази разпоредба.

Предвид гореизложеното счетоводителите  следва да водят стриктно и законосъобразно счетоводната отчетност на търговските предприятия, които обслужват. Независимо, че ръководителите на предприятия, които ги управляват и представляват са отговорни за законосъобразното водене на счетоводството е честа практика с изрични договори и пълномощни да бъдат упълномощавани счетоводители и счетоводни кантори, на които изрично се възлагат дейности и функции във връзка с декларирането и воденето на счетоводството. Това води и до възможността за търсена на пряка наказателна и гражданска отговорност от счетоводителите във връзка с действията или бездействията им.

Особено уязвими биха били счетоводителите в случаите, когато липсва формален договор, в който да бъдат изрично разписани техните задължения и начина на получаване на информация за дейността на техния клиент и първични счетоводни документи, като едновременно с това е регистриран електронния подпис на счетоводителя и той лично и без изричното одобрение на ръководителя на предприятието изготвя и изпраща в НАП, справки-декларации по ДДС и други документи. Осчетоводяването на фактури, за които не се съдържат безспорни доказателства, че са представени от ръководителя на предприятието също би довело до възможност за търсене на отговорност от счетоводителя, особено след отпадането на изискването за подписване на фактурите от техния издател.

В случаите, когато на счетоводителите е възложено да осъществяват фактическа дейност и функции на данъчно задължено лице е препоръчително изрично да конкретизират пределите на техните ангажименти в договора с клиента и в изричното им упълномощаване. При получаване на документи от клиента следва да разполагат с опис на получените документи и декларация, че същите са истински и, че отговорността за това е на ръководителя на предприятието, който да подписва изрична декларация в тази връзка. При невъзможност за получаване на писмено потвърждение е препоръчително да разполагат с потвърждение по мейл подписано с електронен подпис или поне направено от служебната електронна поща на ръководителя на предприятието. Вероятно някои счетоводители ще започнат да изискват от своите клиенти и полагането на подпис при издаването на фактури. Честа практика занапред ще бъде документите, които се изпращат до НАП от счетоводителите да бъдат подписвани с електронния подпис на управителя на дружеството, а не техен личен или съответно на счетоводната кантора.

Значително внимание заслужава и приетата от Върховните съдии с горецитираното тълкувателно решение възможност за търсене от счетоводителите на гражданска отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, едновременно с наказателната отговорност Върховните съдии приемат, че гражданският иск в наказателния процес не е иск относно вземане на държавата към юридическото лице - данъчен длъжник, а иск за обезщетение на вреди от деликт, както и че възражението за евентуално повторно плащане в рамките на изпълнителното производство не е аргумент за недопустимост на иска по чл. 45 от ЗЗД.

В този смисъл се вменява солидарна отговорност на счетоводителите за задълженията на техните клиенти спрямо фиска, доколкото в общия случай извън техните способности е да определят кой документ е истински и коя стопанска операция е фиктивна. На практика с влезлия в сила ревизионния акт, който е индивидуален административен акт се предявява искане за изпълнение от данъчно задълженото лице на установеното задължение т.е. да плати дължимия данък. Едновременно с това обаче лицето, което е причинило със своето поведение имуществени вреди е длъжно да ги обезщети. Така от една страна дружеството ще дължи плащане на пълния размер на данъка посочен в данъчно ревизионния акт и едновременно с това може да бъде ангажирана гражданската отговорност на счетоводителя за пълния размер на сумата, която се дължи като данъчно задължение посредством деликтната отговорност.

Въпреки, че отговорността в този случай би била гражданска, при деликта се презумира виновност, така че счетоводителя следва при условията на пълно и главно доказване да установява липса на вина.

В крайна сметка за една и съща сума ще са налице две изпълнителни основания за нейното събиране от различни субекти. Независимо, че съдиите посочват като гаранция за предотвратяване на възможността държавата да събере два пъти една и съща сума разпоредбата на чл.458 от ГПК, практически биха възникнали множество затруднения. Както в изпълнителните, така и в съдебните производства в различен момент ще подлежи на установяване каква сума и от кого е събрана, което би могло значително да ги усложни, напр. при дела по несъстоятелност.

Предвидената възможност за приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК е съпътствана от задължителната предпоставка причинените от престъплението имуществени вреди да бъдат възстановени. Така може да се окаже, че за да избегнат ефективни наказания счетоводителите ще трябват да заплатят сумата, с която са се облагодетелствали техните клиенти.

Статията е дотолкова интересна и полезна, че в един момент човек става параноик и започва да се пита "Абе, аджеба, аз как да го водя това счетоводство, като в светлината на написаното ще съм постоянно с единия крак в "самодивско". Що не станах фрезист?"...
Счетоводителите принципно са едни очилати хорица, които стоят в едни канцеларии и по цял ден кълват по едни клавиатури едни документи. Те не са свръхестествени същества, следователи или инспектори...

аз чакам с нетърпение момента, в който чрез фирмен ПИК ще могат да бъдат подавани различните видове декларации, но както виждате - нищо не се прави в тази посока, за разлика от възможностите, дадени чрез ПИК на физическо лице.... дотогава, искам-не искам, ще подавам с личния си електронен подпис, защото ми е нереален вариантът, при който управители на фирми ми дават на разположение личните си електронни подписи, то и аз да съм - не бих си дала личния подпис на чужд човек, независимо какъв договор имам с него

за момента просто опитвам да овладявам и да не се поддавам на параноята, че може да ме застигне подобно чудо; в договорите си имам клауза, че не нося отговорност за верността на съдържанието в документите, които са ми предадени от клиентите - не знам дали това ме защитава особено, но не мисля, че и някаква изрична декларация от клиента в този смисъл би го направила, по-скоро трябва да ни държи увереността, че не сме направили нищо незаконно с умисъл - тоест не сме търсили целево вредителски резултат в ущърб на държавата

иначе добри предложения има в статията, за съжаление практически, поне при мен, не са много изпълними - получавам си документите по куриери, или имейли, което изключва възможността да се съставя и подписва опис на документите при предаването им; също така нямам практика да получавам изрично потвърждение преди подаване на ДДС-декларация, декларация по чл.55 ЗДДФЛ и тн (с изключение на годишните декларации), защото няма технологично време за изчакване на такова потвърждение или одобрение, а ако е и телефонно, става безсмислено... изобщо някакъв параграф 22, в който биха се оправили само кантори и счетоводители с максимално съвестни и пунктуални клиенти, които, уви, са по-скоро изключения...

друго ми хрумна на мен, според Тълкувателното решение практиката досега е била противоречива, т.е. някои съдилища и досега са търсили наказателна отговорност от счетоводители - поразтърсих се по ключови думи и прочетох доста присъди по цитираните членове от НК, но не открих нито една, в която субект на наказателната отговорност да е счетоводител, особено пък външен такъв, - т.е. среща се споменаване на счетоводители, но само в качеството им на свидетели, докато наистина има редица осъдени пълномощници, които чрез свидетелски показания е установено, че фактически са извършвали дейността на фирмата

ще е интересно, ако някой намери присъди конкретно за счетоводители, да ги сподели, за да прочетем и да сме наясно, че наистина е доказан умисъл, а не да се чувстваме несправедливо заплашени, само защото си вършим обичайната работа

За да бъдете максимално сигурни бихте могли да изисквате от фирмите, с които работите да се снабдят с електронен подпис, както и всички документи и възложения, които правят към вас по електронна поща да бъдат подписани с електронния подпис на управителя. В такъв случай няма да бъде необходимо да се изисква вие самите да разполагате с електронния подпис на фирмата, която обслужвате и действително би било неразумно такъв подпис да бъде предоставянна трето лице.
Получаването на докумените по куриер и възлагането на определени задачи по телефона действително е доста по-оперативно, но не лош вариант е да изисквате одобрение и потвърждение на справки-деклараци и други документи, които се подават в НАП от управителя на дружеството поне по електронна поща.
Действително засега няма много дела срещу счетоводители и в моята практика почти винаги счетоводителите са призовавани само в качеството им на свидетели, Изключенията са при извършване на документни престъпления /изготвяне на неавтентични документи или такива с невярно съдържание/, в услуга на клиента.
Съществува някаква вероятност това съдебно решение да послужи като основание за допълнителен натиск върху счетоводителите при ревизионни актове срещу дружества.

Имаме вече задължението да правим архив на счетоводните програми за всяка година  , а там е съхранен запис на всеки документ и счетоводна операция. Отделно ГФО се приема, одобрява, подписва , а данните там са резултат на всички тези документи . Не намирам смисъл от никакви допълнителни декларации, описи , подписи - ние ще работим ли или ще се следим, докато се хванем ?

ГФО и данните в него са резултат от осчетоводените от нас / предоставени от собственика документи.И този ГФО е приет и одобрен.Какво да доказваме ???

Тези нови закони имат ли аналог в други държави?

нека се успокоим малко за да бъдат укрити данъци в размери над 3000, само си представете за какви документи ще иде реч - със сигурност не става с фактури за канцеларски материали за по 25-50 лв, нали? нито пък с обичайните фактури, които познаваме от практиката на редовните си клиенти
най-малкото при такива суми на разходни фактури, би следвало да са платени по банков път от фирмената сметка, което е достатъчно показателно, че управителят е съвсем наясно какво и как плаща

заострено внимание следва да се проявява към нови клиенти, или към случайни такива - но мисля че там дори и само здравият разум, а не някакво тълкувателно решение, ни кара да сме наблюдателни относно дейността

аз лично със сигурност няма да се откажа от удобствата на съвременните комуникации и ще продължавам да приемам документи и по Viber, и по Skype, и по имейл - просто снимани или сканирани, без никакво електронно подписване, в крайна сметка клиентите също ни се доверяват и то доста неформално, и не живеят в параноя, че ще ги набутаме с някакви хиляди левове данъчни задължения, които всъщност не съществуват

В момента, когато електронизацията е толкова напреднала в сферата на взаимодействието с НАП, НОИ и други институции, когато всичко е толкова улеснено и времето ни като счетоводители е спестено ние тепърва се замисляме как да си усложним работата и да не ползваме собствените си електронни подписи защото се притесняваме от нароилите се напоследък Тълкувания , предложения и проекти на нови закони . И това , ако не е ненормално не знам.
Дали няма пряка връзка тълкувателното решение по въпроса с наказателната отговорност на счетоводителите / въпреки, че то не е само за тях / с проектозакона на адвокатите, който толкова искат да прокарат ?
Ами нека те да подават декларациите - нали това искат . А тях няма ли да ги притеснява достоверността ? И как ще си гарантират спокойствие по този въпрос ? Ще подават с електронния подпис на собственика ли ? Ще го карат да подписва разни декларации ли ? Много въпроси, малко отговори....
Аз предлагам да си гледаме спокойно работата, че много станаха тези негативи , които нямат нищо общо със здравия разум.
_{Какво ли мислят в Страсбург...........по тези въпроси  се чудя...}