Да, абсолютно сериозно обърнах внимание, че за всяка неяснота трябва да се отправи писмено запитване до ТЕЛК, в което да се опишат конкретни условия на труд, да се приложи длъжностна характеристика, други свързани документи(протоколки от замервания фактори на работна среда, оценки на риска, оценки на професионалния риск на конкретното работно място, да се зададат конкретни въпроси и т.н., за да се получи доколкото е възможно използваемо мнение от ТЕЛК. ЕР се пишат по системата "копи-пейст" за сходни диагнози и заболявания и в крайна сметка реалната отговорност остава за работодателя, защото той трябва да материализира едно "мъгляво" становище.
Винаги съм получавал отговор, не коментирам доколко е бил използваем и полезен, питал съм в много случай, понякога и по няколко пъти за още уточнения. Обаждали са ми се изнервени доктори да ме питат какво точно желая да ми напишат. Едно официално писмо от предприятието, подкрепено от СТМ и приложени документи е достатъчно задълъжаващо. Принципно не съм получавал негативен отговор, обикновено се издава някакво допълнение към ЕР с уточнения - от ТЕЛК съзнават, че с такъв практически оставят човека без работа, въпреки предвидената възможност да бъде трудоустроен последния на друго подходящо работно място.
Колежката Матеева правилно подчертава, че компетентността е на ТЕЛК, но решението(и отговорността) как е интерпретирал ЕР остава за работодателя.
Не мога да разбера как може да се неглижира такъв момент и да се приеснявам да питам за допълнителни разсяснения. Правя го винаги, когато сметна за нужно, изисквам и другите да го правят, винаги се застраховам, позовавам се нормативни актове и прилагам всякаква документация, каквато счета за нужно, допитвам се до компетентни лица в областите, в които не притежавам необходимите познания.