Понятието свързани лица има легална дефиниция в § 1 т.3 от ДР на ДОПК, където изчерпателно са изброени хипотезите, в които едно лице се счита за свързано с друго за целите на данъчното облагане. Повечето от тях са достатъчно ясни и конкретни, по тази причина няма да се спираме подробно на тях. Някои от хипотезите обаче определено имат нужда от допълнително пояснение и тълкуване и затова по-долу ще разгледаме няколко решения на ВАС, които тълкуват по-често прилаганите хипотези от това определение.
Така например в доста казуси, на ВАС му се е налагало да се произнася по въпроса налице ли е свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. "а", от ДР на ДОПК, когато страни по дадена сделка са търговско дружество, чийто управител е в роднински отношения с другата страна по тази сделка.
Такъв случай е разгледан например в Решение № 2030 от 17.02.2017 г. на ВАС. Съгласно фактологията на въпросният казус, управителят на едно дружество продава на дъщеря си вземания от трети лица към същото това дружество. Естествено, в тези случаи на първо място възниква въпросът това сделка между свързани лица ли е и попада ли тази сделка под специалните регулации предвидени за подобен вид сделки. На тези въпроси ВАС отговаря отрицателно.
Така в горецитираното решение категорично се приема, че обстоятелството, че купувач по сделката е дъщеря на едноличения собственик на капитала на дружеството не създава свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК между дружеството и физическото лице, страна по договорите за цесия. Приема се също така, че качеството кредитор на дъщерята спрямо дружеството на баща и, също не представлява контрол по смисъла на § 1, т. 3, б. "ж", б. "з" и б. "м" от ДР на ДОПК.
Подобни изводи можем да открием и в Решение № 548 от 17.01.2017 г. на ВАС. Там се разглежда казус, при който син учредява право на строеж в полза на дружеството на баща си. На въпроса това сделка между свързани лица ли е ВАС отговаря, че обстоятелството, че бащата е собственик на 90% от капитала на дружеството не обосновава свързаност между страните по сделката по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" ДР ДОПК, тъй като правото на строеж не е учредено в полза на бащата, а в полза на юридическото лице.
В същото това решение ВАС е разсъждавал и по въпроса можем ли да приемем, че подобна роднинска връзка между страните по дадена сделка създава свързаност по § 1, т. 3, б. "м" ДР ДОПК. Според тази норма за свързани се приемат лица, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговорят, условия различни от обичайните.
По този въпрос ВАС приема, че роднинската връзка по права линия между лицето, което учредява право на строеж, и собственика на 90 % от капитала на дружеството, в полза на което се учредява правото на строеж, не обосновава свързаност между двете страни по смисъла на § 1, т. 3, б. "м" ДР ДОПК. Това е така тъй като не е доказано от страна на ревизиращите органи по приходите, че синът и дружеството участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице/лица.
Разсъждения подобни на гореизложените ВАС прилага и по отношение на родствената връзка между брат и сестра. Така например в Решение № 12364 от 15.11.2016 г. на ВАС се приема, че обстоятелството, че управляващият дружеството и другата страна по сделката са брат и сестра, не обосновава извод за свързаност на лицата по смисъла на § 1 т. 3 ДР на ДОПК, тъй като страни по сделките не са физическите лица, които са брат и сестра, а юридическо лице и физическо лице. Обстоятелството, че собственикът на капитала, управител и представляващ търговското дружество е в роднинска връзка по § 1, т. 3, б. "а" ДР ДОПК с другата страна по сделката не означава, че дружеството и физическото лице са свързани лица, тъй като такава хипотеза не е регламентирана в § 1, т. 3, от б. "а" до б. "м" ДР на ДОПК.
По-задълбочено тълкуване на § 1, т. 3, б. "м" ДР ДОПК, обаче можем да открием в Решение № 3011 от 13.03.2017 г. на ВАС. Там се разглежда въпроса, налице ли е свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. "м" ДР ДОПК, когато имаме сключена сделка между две търговски дружества, управлението и представителството на които се осъществява от роднини по права линия. Основният въпрос, който се поставя в случая е дали роднинските връзки между представителите и собственици на тези две търговски дружества, могат да обосноват наличието на косвен контрол на едното дружество спрямо другото и съответно свързаност между двете лица.
В тази връзка ВАС приема, че да се твърди, че роднинските отношения по права линия значат винаги косвено участие в управлението и капитала на юридическите лица, на които роднините по права линия са собственици или управители, значи да се презумира, че всеки роднина по права линия е винаги участник в управлението и капитала на дружествата на своите роднини, нещо, което нито е установено в закона, нито може да се изведе по тълкувателен път от разпоредбите му. Такава презумпция законодателят не е създал.
По-нататък ВАС тълкува и понятието контрол съгласно дефиницията дадена му § 1, т. 4 от ДОПК и връзката му с § 1, т. 3, б. "м" от ДОПК. Така съгласно § 1, т. 4 б. "д" контрол е налице когато контролиращият може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.
По този въпрос, ВАС застъпва тезата, че законодателят не е създал презумпцията, че родствената връзка между физическите лица, собственици и/или управляващи на две отделни юридически лица, значи възможност за контрол "по друг начин" по смисъла на § 1, т. 4, б. "д" ДОПК, което да обоснове и приложимост на § 1, т. 1, б. "м" ДОПК.
Такъв извод не може да се направи и от факта, че седалището и адреса на управление на едното дружество съвпада с адреса за кореспонденция с Националната агенция за приходите на другото дружество. Този факт също не може да обоснове априори извод за наличие на "друг начин" на упражняване на решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на контролираното дружество. И такава презумпция законодателят не е създал.