Привет на всички, моят казус е доста специфичен, ще се радвам ако се включите със съвети и практика:
Българската фирма изпълнител Х има договор с индийска фирма-възложител Y да извърши тестване на нов продукт, като изследването се прави в България.
По договор X издава два вида фактури към възложителя Y- едната е месечна такса по изпълнение на договора, а другия вид - е префактуриране на разходи,които са направени от Х тук в България, като например- плащания на куриерски фирми, преводачи, транспортни и други. Тези разходи се отчитат в счетоводството на дружеството X по икономически елементи и префактурирането им на практика ги елиминира от финансовия резултат на дружеството.
Индийският клиент Y, съобразявайки се с местното законодателство приема,че услугите на X се класифицират като "технически услуги", удържа данък в размер на 10.3%. и превежда по банка остатъка по фактурата. За удържания данък получаваме документ от индийските данъчни власти.
Част от обработката на данните е възложена на подизпълнител от Индия-фирма Z.
При попълване на годишната данъчна декларация по ЗПКО, в Приложение 2- доходи от чужбина, дружеството ползва данъчен кредит за платения данък в чужбина, като прилага метод на данъчния кредит (съобразно СИДДО)
Въпросите са:
- Kак следва да бъде изчислен данъчния финансов резултат от Индия- Брутният доход от Индия следва да се намали с: А) разходите, които X прави в България по този проект; Б) разходите,които прави в Индия (плащания към подизпълнителя Z) или В) общо с разходите в България и тези в Индия.
- Удържаният данък в Индия във всички случаи е повече от ползвания данъчен кредит. Следва ли остатъкът от надвнесения данък да бъде осчетоводен като разход на дружеството X, при положение, че той е невъзстановим и на какво основание?
Благодаря