Промени в зобп/дивиденти-дискусионно

Здравейте колеги!!!
                                    С промените със ЗИД ЗИМП, които в §55 касаят и ЗОПБ нещо се получава като правен вакуум по отношение на разпределянето на дивиденти и евентуални разчети със собствениците /примерно вноски по чл.134 от ТЗ/. В отговор на НАП 3_184/29.01.2020г. на въпрос свързан с наеми и дивиденти, в последната си част НАП отговаря, че няма промяна в режима при множество протоколи за разпределяне, тъй като са отделни решения и т.н., като препраща и към УК-3 от 04.04.2011г. на МФ от времето на С.Дянков /онова с примерите/. Дотук добре, НО... Половината адвокатско войнство е притеснено и тълкува, че множеството протоколи вече не са решение на проблема, защото правото на дивидент произтича от членственото правоотношение, и ЗОПБ търсейки общото основание за плащането, ще обезсили силата на всяко едно решение поотделно!!!
              В множество коментари по темата е написано, че ще се чака съдебната практика, заради неяснотите, но при 50% санкция не знам дали можем да си позволим да чакаме съдебна практика, която между другото, на ниво окръжни съдилища, може и да бъде и разнопосочна и да се чака и Върховен съд и изобщо да стане меко казано страшно при по-големи суми...
              Та на въпроса, някой сблъсквал ли се е вече с проблема, и ако да и има желание нека да сподели. И винаги съм се чудел тези становища /отговори на въпроси качени на сайта им, но неподписани, стоящи като системни съобщения/ на НАП имат ли правна стойност или не? Аз съм коментирал темата с някои юристи, които са на двете диаметрално противоположни мнения /1:Всеки протокол е сам за себе си и 2:Разпределянето на дивидент вече се приема за общо основание/.
               Аз лично приемам Вариант 1, не че ми е по-удобен, но и друго указание освен горепосоченото от времето на С.Дянков не съм срещал, но от друга страна не съм вещ в юридическите материи!!!

Надявам се да споделите Вашите виждания или знания!!!

 Лека и спорна работа!!!

Ха де
Но юристите твърдят, че нямат правна стойност, т.е. ако те "опукат" не можеш да го размахваш в съда като аргумент. Конституция-закон-подзаконов нормативен акт, като всяко по-ниско ниво ако противоречи на предходното е незаконно. А и подобни казуси, ако се стигне до обжалване, са за едрия бизнес-с ресурс и време. Аз и моите клиенти, за добро или лошо, не сме в тази категория

Здравейте колега,
                                 Да четох и неговото становище, и както съм писал в началото и аз заставам на тази позиция, но се разглежда много упорито и другата теза. Една от големите адвокатски кантори в България, занимаваща се с търговско право основно, заемат втората позиция /може би е по-скоро като "връзване на гащите"  /.

     Но ето и края на статията на адвокат Александра Атанасова /болднатото е от мен/:

...Не бих могла да направя свое тълкуване на промяната, тъй като текстът за мен е неясен, но ми се иска да обърна внимание, че с тази промяна би могло да се ограничи значително плащането в брой на дивидентите с отделни протоколи.
Практика е търговските дружества да изплащат дивиденти (в общ размер над ограничителния праг) въз основа на няколко протокола на Общото събрание. Тези действия не бяха в нарушение на ЗОПБ, тъй като и в писмо изх. № УК-3 на МФ, т.IV.6 се посочва, че „всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на Общото събрание и не следва да се разглеждат като обща парична престация“. С други думи всяко едно от плащанията по отделен протокол ако е под ограничителния праг няма нарушение на ЗОПБ.
Има опасност, според мен, ЗОПБ с изменението на чл. 3, ал.1, т. 2 да се окаже, че тази практика (след промяната - 03.12.2019 г.) нарушава закона.
Правото на вземане на дивидент възниква в резултат на сложен фактически състав, завършващ елемент на който, е протоколът на Общото събрание.
Но правото на дивидент като имуществено право произтича от членственото правоотношение, т.е. основанието на правото на дивидент е членственото правоотношение между съдружника и търговското дружество. В ЗОПБ вече ще се търси общото основание за плащането, а не договорът и това ме води към горната теза. ..."

Това ми е притеснението, и за това отворих темата, ако някой има повече и по-конкретно инфо.

Благодаря и хубав ден!!!

Правото на дивидент наистина произтича от членственото правоотношение, но без решение за вземане на дивидент не може да се реализира. Така че смятам, че определящото основание е решението.

Аз се "прикрепям" твърдо към това мнение . 

Ами, колега, както Ви е сигурно.
На мене и в брой по конкретно Решение ми е сигурно.

 какво правим с вноските по чл.134 от ТЗ,

Аз мисля, че и с тях правим същото - вземаме Решения за всяка конкретна сума и плащаме по това Решение.

И ако при дивидентите, да речем, можем да минем изцяло по банков път, ако излезе категорично становище по въпроса,

Angel Halembakov  ,
вече извън темата - кога ли ще имаме това щастие да прочетем категорично становище ? А още по-добре, ако имаме недвусмислен и ясен законов текст , но явно яснотата не е за предпочитане. Когато е неясно става като ловенето на риба в мътна вода. За голямо съжаление може да се каже , че законодателството ни има един резерв за прибиране на пари именно от разнопосочното тълкуване на законови текстове. Нещо като златна мина са.

Найс, а

Яко, както биха казали тийнейджърите ! 

Уви, така ще се кара, дано по-рядко да изтегляме късата клечка!!!

И да вземем да ръсим сол да не дойдат крокодили / по Слави Трифонов / .