Когато плащам по ГД, а лицето се самоосигурява, достатъчно ли е да ми подпише декларация, че се самоосигурява или е задължително и фактура да ми издаде?????????
От една статия на Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант 2009 г.
Следователно, при изплащане на доходи по граждански договори на посочените лица, при условие че те потвърдят, че са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, доколкото вече не следва да им се издава Сметка за изплатени суми, самите получатели на дохода, на основание на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ,
следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч за извършените услуги/продадените стоки, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч (чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ). Ще допълним, че не е задължително да се издава фактура, ако лицето не е регистрирано по ЗДДС, тъй като според чл. 113, ал. 3, т. 7 ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон, или
б) се издава Сметка за изплатени суми, или документ по чл. 9ЗДДФЛ, или
в) издаването на документ не е задължително, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (например при доходи, облагани с окончателни данъци, каквито са доходите от дивиденти и доходите на чуждестранни физически лица - б.а.).
Следователно, при извършване на услуги с личен труд или продажби на стоки (например селскостопански, рибни или горски продукти), облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, няма значение какъв ще бъде документът, издаден от получателя на дохода - договор за услуга, разписка или просто обикновена фактура от кочан. Важното е той да съдържа реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч, а именно:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на издателя и получателя. Според чл. 84 ДОПК, това означава, че по отношение на получателя на дохода, издаващ документа, идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.Лицата, които не попадат в тези случаи, се идентифицират чрез служебен номер;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилия на съставителя, т.е. на получателя на дохода.
Следователно, при изплащане на доходи на самоосигуряващи се лица, които според цитирания по-горе чл. 4 от Наредба № Н-18 не следва да издават касови бележки от фискално устройство, платецът на дохода следва да разполага с два документа, предоставени от получателя на дохода:
• декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО;
• ;първичен документ по смисъла на чл. 7 ЗСч, заместващ Сметката за изплатени суми. Според нас, ако лицето не е адвокат или нотариус, е най-удачно да си купи кочан с обикновени фактури, чрез който да документира придобития доход.
Ако собственик или съдружник в търговско или в неперсонифицирано дружество (гражданско дружество) извършва дейност с личен труд в дружеството или в полза на друго лице и за това получава доходи по граждански договори по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, е спорно дали не следва да издава касови бележки от фискално устройство. Същото се отнася и за собственик на предприятие на ЕТ, който извършва услуга с личен труд като физическо лице извън предмета на дейност на предприятието на ЕТ (например собственик на ЕТ с предмет на дейност “търговия на дребно” извършва консултантска услуга като физическо лице на друго предприятие).
Действително лицата, извършващи услуги с личен труд, не са търговци по смисъла на ТЗ (чл. 2, т. 2 ТЗ), но никъде в Наредба № Н-18 изрично не е посочено, че по принцип касови бележки не се издават от лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ3. Регламентирано е, че “всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път” (чл. 3 от Наредба № Н-18), след което в чл. 4 са посочени изключенията, част от които, доколкото засягат доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, са цитирани по-горе.
Имайки предвид, че тълкуването на понятието търговски обект е много разтегливо и извършването на услуга с личен труд в офиса на фирмата не е невъзможно да се изтълкува като продажба на услуга във или от търговски обект, според нас, е по-предпазливо на собствениците и съдружниците, самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, извършващи услуги с личен труд (ако не попадат в изключенията на чл. 4 от наредбата, посочени по-горе) до изясняване на въпроса от приходните органи - изисква ли се при тези лица издаване на касови бележки от ФУ или не, да им се плаща по банков път. (При плащане по банков път, освен декларацията по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, те следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч, разгледан по-горе.)
