Осигуряване на лицата по чл. 26, ал.7 от ЗДДФЛ

До сега не съм имала вземано-давано с лица, които са  търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като ЕТ /чл. 26, ал.7 от ЗДДФЛ /. Според КСО са длъжни да се осигуряват като СОЛ /чл.4, ал.3, т.2/. Това е ясно. Никак не ми е ясно обаче как точно на практика става това осигуряване? Никъде не съм видяла че са длъжни да подават само Д6-13. Като СОЛ би трябвало да подават и месечна Д1. Да, ама как? За да подавате Д1 трябва да са регистрирани като СОЛ /декларация ОКД5/, за да подадат ОКД5 трябва да имат някакво основание за това - някаква регистрация в ТР или БУЛСТАТ. Проверих, че  при подаване на  ОКД5 няма основание "Упражнявам дейност като ФЛ по чл. 26, ал.7 от ЗДДФЛ".
Моля да споделите: на какво основание се извършва регистрация в БУЛСТАТ? На какво основание /каква дейност/ се подава ОКД5?
Като се има предвид, че обикновено се сещаме за тези неща в последствие /едва при подаване на ГДД/ - кога подавате ОКД5? Подавате ли Д1 със задна дата?
Ще се радвам на всяка полезна информация и споделен опит.

Цялата тази теория я знам
Въпросът е: Какво ще посочите в какво ще посочите в ОКД5 за упражнявана дейност? Ако се подава на хартия може и да се запише "дейност по чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ", но при подаване по електронен път в падащото меню няма тази опция за избор.
Явно трябва да се регистрират първо в Агенцията по вписванията, трябва да има вариант да им дадат Булстат - със сигурност трябва да се регистрират, но какво ще е основанието?
И как практически може да стане това със задна дата?

ПП Още не мога да отворя линка, който сте публикували, но продължавам да опитвам

И аз съм правила регистрация на такива лица като свободна професия. Просто не ми хрумна друга възможност.
В един случай регистрацията в регистър Булстат беше със задна дата, защото имаше закъснение 5 месеца. Съответно след това подаде ОКД 5, а декларации обр.1 бяха подадени в НАП за 5 месеца назад. След това в данъчно-осигурителната сметка наред със задълженията за осигурителни вноски се появиха и лихви. Други последствия нямаше.
Беше преди 3 години, не знам дали системата още го допуска.

и аз съм на тази вълна отскоро.
На конкретния въпрос според мен отговорът е в чл. 3, ал. 1, т. 11 от Закона за регистър БУЛСТАТ:

"11. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2023 г., в сила от 01.07.2023 г.) други физически лица - осигурители или залогодатели по смисъла на Закона за особените залози."

Към този текст кореспондира чл. 11, ал. 2 от същия закон:

(2) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) Към заявлението по чл. 9, ал. 1 лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 - 11 съобразно своето качество представят:
1. документ, удостоверяващ извършването на заявената дейност на територията на Република България, документ за собственост или други документи, когато такива се изискват от закона;
2. документ за платена държавна такса, определена с Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, освен в случай на плащане по електронен път.

И тогава по същество въпросът ще е какъв е точно този документ, удостоверяващ извършването на заявената дейност.

Но мен ме гложди още един въпрос относно осигуряването на тези лица. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 3 от КСО на осигуряване подлежат "лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица."
За да се стигне до облагане по реда на чл. 26, ал. 7, лицата трябва да имат доходи.
Може ли някой да има претенции за осигуряване по този ред, преди да се е получил някакъв доход?

Нещо ми се стигна нета и не довърших
Та за документите: казано е "когато такива се изискват от закона" . В случая може би не се изискват.

Лично аз нищо не съм правила, защото когато извършвам някаква дейност, я правя със съответната регистрация и бягам от чл.26, Ал.7, както и от чл.26 на ЗДДФЛ  като цяло.
По-горе  Маграт дава отговор в #4