АССП внесе отрицателно становище по предложението за тримесечно деклариране на дълготрайни активи, продукция и стоки

17.10.2024, 14:06 7827 2

17.10.2024, 14:06
Публикации: 551 / 231
Администратор на сайта
Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) представи в Министерството на финансите своето становище относно предложенията за изменения и допълнения в Закона за данъка върху добавената стойност, както следва:

I. Относно: Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на задължение за
предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси

В изготвения проект на ЗИД на ЗДДС от МФ в § 34 чрез нова ал. 11 в чл. 123 е предложено да се въведе задължение за всички регистрирани по ЗДДС лица, включително и неупражняващите дейност, включително и физическите лица, регистрирани по ЗДДС, да предоставят на тримесечна база следните две суми поотделно:
  • общата сума на наличните дълготрайни активи към края на съответното календарно
    тримесечие с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-
    голяма от 5000 лв., оценени по цена на придобиване;
  • общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите
    счетоводни стандарти.
АССП не подкрепя предложените промени, защото считаме, че това ще доведе до значително
увеличаване на административната тежест за бизнеса и счетоводителите. Данъчнозадължените лица, които са предприятия, вече декларират тези данни веднъж годишно в НСИ с подаването на Годишният отчет за дейността. За да се декларират посочените данни, е необходимо всеки път преди подаването им да се направи инвентаризация на всички дълготрайни активи, стоки, продукция и материални запаси, след което да се направят необходимите изчисления, попълване и подаване на необходимата декларация. Инвентаризацията е процедура, която Законът за счетоводството (чл. 28) изисква да се извършва минимум веднъж годишно. За малките предприятия, които са над 90% от предприятията в България, тази процедура обикновено се извършва веднъж годишно във връзка с годишното счетоводно приключване. С посоченото предложение в законопроекта задължението за задължителна инвентаризация се увеличава на минимум четири пъти годишно и то в много кратки срокове, а именно до края на месеца следващ тримесечието.

Считаме, че е непосилно всяко лице, регистрирано по ЗДДС, да направи инвентаризация на тези активи, след това да направи необходимите изчисления, за да декларира посочените две суми към края на всяко тримесечие. За годишната инвентаризация на тези активи срокът би бил до 31-ви януари на следващата година, който срок е твърде кратък, предвид това, че срокът за годишното приключване е до 30-ти юни на следващата година. Кратките срокове поставят в риск данъчнозадължените лица от деклариране на непроверени и неверни данни, което влече след себе си глоби и санкции.

Освен значително увеличената административна тежест, считаме че целите, които се поставят в мотивите на законопроекта за изискването на декларирането на тези две общи суми (на дълготрайни активи и материални запаси), не могат да бъдат постигнати, а именно: В разрез с посоченото в мотивите към законопроекта на база на тези две общи суми не може да се проследява равнището и изменението на дълготрайните активи, срокът за пренасяне на стойността им върху стойността на произведения продукт, съответно използването на дълготрайните активи за извършване на облагаеми доставки, нито да се прави извод за показателя „рентабилност“ на база активи и доколко една дейност е ефективна. Тези две общи суми не могат да бъдат критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди, дали има извършване на плащания в брой, начина на третиране на осъществените сделки с дълготрайни активи, доставки, договори и други, както е посочено в мотивите към законопроекта.

Всички тези подробни данни и обстоятелства данъчнозадължените лица декларират при всяко
данъчно ревизионно производство. Затова считаме, че допълнителното деклариране на тримесечна база на тези общи суми ще утежни административната тежест за бизнеса и счетоводителите, която отбелязваме, че в последните години се увеличи многократно.

II. Относно: § 50. В част осма се създава глава двадесет и първа „б“ с чл. 168б – 168л:
„Глава двадесет и първа „б“ Специални режими за малки предприятия, чл. 168в, ал. 1, т. 4


В член 168в, ал. 1, т. 4 доставките на недвижими имоти вече изрично са включени в задължителния оборот за регистрация по ЗДДС. Предложението ни е да уточните в т. 4, че става въпрос за доставки на недвижими имоти, които са облагаеми с ДДС.

III. Относно: §52. В чл. 176 се създава се т. 7:„7. привидно извършва независима
икономическа дейност.“


Предлага се компетентен орган по приходите да може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което привидно извършва независима икономическа дейност. Подкрепяме предложението, но само ако се създаде ясно и недвусмислено определение за „привидно извършване на независима икономическа дейност.“, защото в противен случай се създават съществени правни и финансови рискове за коректните данъчно задължени лица, които могат да бъдат дерегистрирани по ЗДДС на база на това основание.
#1 | 02.11.2024, 08:35
Публикации: 111 / 38
Това, че се предлага деклариране на дълготрайните активи и това, че вносителите на законопроекта обвързват изискването за деклариране на тези активи с показателя рентабилност, а оттам търсят и връзка за недекларирани продажби, е силно притеснително. Цитирам мотивите (като съм запазил правописните и пунктуационни грешки на вносителя): „Показателя „рентабилност“ на база активи, ще предоставя информация, доколко една дейност е ефективна, съответно отговаря ли на декларираните продажби. Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други.“ На първо място е задължително да се отбележи, че рентабилността е съотношение между докладваната печалба (или някакъв род печалба) и нещо друго – активи, приходи, собствен капитал. Второ: съотношението между отчетените приходи и каквото и да е друго (активи, нетен оборотен капитал) е известно в икономическата теория и практика като „обращаемост“. Да се търси рентабилност, когато става въпрос за обращаемост, или пък да се извежда някаква корелация за укрити доходи от спада на общата рентабилност е показателно за непознаване на материята в дълбочина (което не е драма), но най-вече е показателно за това, че органът по приходите се опитва да насочи усилията си към целесъобразност на осъществявания бизнес. Цел на всеки един бизнес е да оптимизира печалбите, което преведено на финансово-аналитичен език означава с по-малко активи да се докладват по-големи печалби. Подцел на всеки един бизнес е да оптимизира обращаемостта, което преведено на финансово-аналитичен език означава с по-малко активи да се реализират по-големи продажби. Втора и трета подцел на всеки един бизнес е да оптимизират маржовете и ливъриджът, което няма да пояснявам какво означава, би трябвало вносителите да са наясно. В тази връзка силно се опасявам, че при наличие на решение (само като пример) за преминаване от финансов към оперативен лизинг, което автоматично води до подобряване на рентабилността (отново няма да пояснявам защо), скоринг системите на НАП ще отчетат укриване на доходи, защото въпреки че се е повишила рентабилността, продажбите си остават на същото ниво. Силно се опасявам, че вносителите на законопроекта търсят икономически зависимости (за укрити доходи) между продажби и рентабилност, каквито на практика не съществуват (има други такива, но това дълга тема). Допълнителните ми тревоги са в посока на това, че вносителите на законопроекта въобще не са наясно с влиянието на икономическите кризи върху връзката между рентабилност, марж и обращаемост. Ще се случи така, че в период на стагниране на бизнеса от него ще се очакват по-големи продажби и ще се твърди, че са укрити приходи.
Съвсем не в заключение, защото темата е много, много дълга, ако АССП желае да доразвие мотивите си, включително и в рамките на обсъжданата промяна на закона, то можете да се свържете с мен. Оставам на разположение  :smile1:   
#2 | 13.11.2024, 17:14
Публикации: 193 / 7
БРАВО, колеги! Само така! Трябва да се защитаваме и да си помагаме, когато искат да ни въведат нещо, което само ще увеличи административната тежест за бизнеса и счетоводителите. За мен лично, не само във финансите и счетоводството, ами по принцип, когато се приема промяна в даден закон или наредба - на последно място - се питат хората, които ще работят с него и почти никога не се мисли и обсъжда достатъчно. А е редно, когато се прави промяна - да се обсъди с хората, които ще го прилагат или работят с него. Но до сега такива политици не съм видяла.
Последни Теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група