Въпроси за електронна трудова книжка, единен електронен трудов запис и промените от 01.06.2025 г.

 

Според мен ,работодателите ще имат достъп чрез портала за електронни услуги на Националната агенция за приходите.Т.е. заявлението-искането, ще се подава по електронен път с ел.подпис.
За тези с повече от 5 работника.

И на мен ми възникна въпрос : прекратявам трудово правоотношение, считано от 01.06.2025.
Служителят има полагаем платен отпуск за 2025 г. 5 раб.дни, ползвал е 0 раб.дни, изплащам обезщетение по 224 от КТ за 5 раб.дни. От указанията разбирам, че в клетка 25 : Дни използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяване на трудовото правоотношение, се вписва само реално ползван платен отпуск. Т.е. не вписвам 5 раб.дни с обезщетение по 224 от КТ. За момента го подадох така, ЕТЗ е приет.

Колеги аз последно не разбрах за следното - работник от 01,05,2025 е с ТЕЛК полагат му се още 6 дни отпуск освен уговорения 20 дни . Сега аз трябва ли да декларирам тези 6 дни ?

Т.е трябва да го направя с допълнително споразумение?

Нещо в случая ме смущава, че нямаме основен ЕТЗ, а ще декларираме промяна.

ами ако нрябва да увеличим заплата, ще трябва пак да подадем промяната, без да има основен ЕТЗ

Объркването за отпуска конкретно ми дойде от това дали ще декларираме целият с добавеното време или само добавените дни.

Разбирам притесненията ви, да променяме нещо което назад във времето не сме декларирали, ама така са го измислили.Все от някъде трябва да се започне с попълването на информацията. След 2-3 години, като се позапълнят масивите, ще е по-добре.

Аз като чета чл.10 т.2 буква з съм на мнение, че трябва.

Чл. 10. (1) Работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис съгласно приложение № 1 в тридневен срок от:

1. сключване на трудовия договор или възникване на служебното правоотношение;

2. изменение на трудовото правоотношение относно:

а) основанието на трудовия договор;

б) срока на договора, когато е уговорен такъв;

в) размера на основното трудово възнаграждение;

г) кода на заеманата длъжност по Националната класификация на професиите и длъжностите;

д) кода на основната икономическа дейност, в която лицето е заето, съгласно Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт;

е) мястото на работа;

ж) продължителността на работното време;

з) уговорения платен годишен отпуск;

3. изменение на служебното правоотношение относно:

а) основанието на акта за назначаване;

б) срока на акта за назначаване, когато е определен такъв;

в) размера на основната месечна заплата;

Кое е с по-голяма тежест?
Йерархия на нормативните актове
Каква е разликата между закон, кодекс, наредба, правилник, инструкция? Кой има по-голяма сила?

Правните норми се намират помежду си в стъпаловидно подредени взаимоотношения на йерархия. Основният неин принцип гласи, че правна норма от по-долно стъпало/ранг не може да противоречи на правна норма от по-горно стъпало/ранг. Ако все пак такова противоречие бъде установено, правната последица е прилагане на нормативния акт с по-висок ранг.

На върха на йерархията според своята юридическа сила седи Конституцията на Република България. Конституцията обаче поставя само начала, не урежда в детайли обществените отношения и за това се налага издаването на Закони, Кодекси и други подзаконови нормативни актове.

На следващо място след Конституцията са международните договори, които, когато са ратифицирани от нашата страна, обнародвани в Държавен вестник и влезли в сила имат така наречения примат пред националното ни законодателство, т.е. при спор съда следва да приложи нормите от международния договор, ако те си противоречат с нормативен акт в националното ни законодателство.

На следващо място са кодексите и законите. Те имат една и съща юридическа сила/ранг, а разликата е само в техният предметен обхват. Кодекса урежда по-широк кръг обществени отношения.

Със закони и кодекси се уреждат обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Ако се урежда нещо временно не трябва това да се прави със закон, а с подзаконов нормативен акт. Именно тези актове се нареждат на следващо място е йерархията. За разлика от кодексите и законите, които се приемат от Народното събрание, подзаконовите нормативни актове се приемат от органите на изпълнителната власт (например: Министерски съвет, министри) и на местното самоуправление (Общински съвет).

Към тези актове спадат: Постановления, правилници, наредби и инструкции.

Министерски съвет може да приема всеки един от тези актове с постановления, като самите постановления на Министерски съвет са два вида: първични и вторични. С първичните Министерски съвет урежда определени обществени отношения, неуредени от закона, но въз основа на него. А с вторичните приема правилници, наредби и инструкции.

Министрите не могат да издават постановления, но могат да издават останалите три вида подзаконови нормативни актове. Разликата между тях е следната:

Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост или за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.

Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане само на отделни разпоредби или подразделения на даден нормативен акт от по-висш ранг и най-често това е Закон.

Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури.

Физиологичен режим на труд и почивкаЧесто давани предписания от ИТ – квалификационна група по ел. безопасност