Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи.
Фактът, че едно лице е вписано като управител в Търговския регистър, само по себе си създава презумпция за упражняване на дейност по управление на дружеството.
НАП приема, че управлението на дружество е форма на трудова дейност, независимо дали управителят получава възнаграждение по договор за управление или не. Аргументът е, че управителят осъществява функции по ръководство и представителство на фирмата, което представлява полагане на труд в полза на дружеството. Практиката, че липсата на възнаграждение не е основание за неосигуряване, а определя начина на осигуряване (като самоосигуряващо се лице). Ако договорът му в другата фирма е над максималния осигурителен то тогава няма да да плаща осигуровки. При всички други случаи ще внася.