След като дефинирахме теоретичната рамка на промените в ЗДДС от 01.01.2026 г., е време да преминем към най-важното – практиката. Преходът към новия режим за малки предприятия (SME) в ЕС поставя пред бизнеса ключови въпроси: кога да запазим регистрацията по чл. 97а и кога е икономически оправдано да преминем към освобождаване с „-EX“ номер?
В тази статия анализираме 10 реални сценария - от фрийлансъри и малки фирми с клиенти в САЩ до онлайн магазини и обучители в ЕС. Ще разберете как да оптимизирате данъчната си тежест, без да допускате административни грешки при следенето на праговете. Ако сте пропуснали анализа на нормативната база,
вижте първата част тук.
Ситуация 1: Фрийлансър, регистриран по чл. 97а, който предоставя B2B услуги на фирма в ЕС
Регистрацията е по чл. 97а, ал. 2 - заради предоставяне на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение в друга държава членка. Издава фактура без ДДС, немската фирма самоначислява и си приспада данъка. Подава месечна справка-декларация в България. Няма право на данъчен кредит за покупките си.
От 2026 г. има избор:
Вариант А: Остава по чл. 97а, ал. 2: Не следи прагове в чужбина. Подава месечна справка-декларация. Контрагентът продължава да самоначислява.
Вариант Б: Преминава към режима SME в ЕС с "-EX": Следи прагове ежедневно - националния праг на съответната държава и 100 000 евро в Съюза. Подава тримесечен отчет с обороти по всички държави членки. След дерегистрация от чл. 97а отпада месечната справка-декларация по ЗДДС. Контрагентът не самоначислява. При надвишаване на националния праг в дадена държава - губи режима само там и трябва да се регистрира в тази държава. При надвишаване на 100 000 евро в Съюза - губи режима навсякъде.
Извод: Дори в масовия случай, при който фрийлансърът работи само с един-двама постоянни клиенти в ЕС и издава по една фактура месечно, регистрацията по чл. 97а остава по-предвидимият избор. Тя осигурява стандартен VAT номер, който е познат на чуждестранните счетоводства за целите на самоначисляването. При SME режима, макар и с тримесечно отчитане, за лицето остава ангажиментът да следи конкретния праг на държавата, в която е контрагентът. Тъй като при B2B услугите икономическа полза от липсата на ДДС за крайния контрагент няма, рискът от административни грешки по следене на оборота в чужбина прави чл. 97а по-практичното решение.
Ситуация 2: Фрийлансър, регистриран по чл. 97а, който предоставя B2B услуги към САЩ и получава услуги от ЕС (софтуер, хостинг)
Регистрацията е по чл. 97а, ал. 1 заради получените услуги от ЕС, не заради предоставените към САЩ. Услугите към САЩ имат място на изпълнение извън ЕС (чл. 21, ал. 2) и не попадат в обхвата на чл. 97а, ал. 2. За получените услуги от ЕС самоначислява ДДС с протокол, но няма право на данъчен кредит (чл. 70, ал. 4) - ДДС-то е разход.
От 2026 г.: Няма промяна. Режимът за малки предприятия в ЕС е за извършване на доставки в ЕС, не за получаване на услуги. Тази ситуация остава извън обхвата му.
Извод: Фрийлансърът остава регистриран по чл. 97а, ал. 1 и продължава да самоначислява ДДС за получените услуги от ЕС.
Ситуация 3: Фрийлансър, нерегистриран по ЗДДС, който предоставя B2B услуги към САЩ и не получава услуги от ЕС и трети страни
Услугите към САЩ имат място на изпълнение извън България и извън ЕС (чл. 21, ал. 2). Този оборот не формира годишен оборот в страната (чл. 168в, ал. 1). Няма основание за регистрация нито по чл. 96, ал. 1, нито по чл. 97а. Лицето е изцяло извън ДДС системата.
От 2026 г.: Няма промяна. Режимът за малки предприятия не го засяга, защото не извършва доставки в ЕС.
Извод: Продължава да работи без ДДС регистрация, независимо от размера на оборота към САЩ.
Ситуация 4: Фрийлансър или фирма предоставя B2C услуги на физически лица в ЕС (електронни услуги, онлайн курсове, SaaS и др.) над 10 000 евро.
При B2C електронни услуги над 10 000 евро годишно в ЕС мястото на изпълнение е където е установен получателят (чл. 20б, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 6). Досега фрийлансърът трябваше или да се регистрира в съответната държава, или да ползва режим в Съюза (OSS) по чл. 156 и да начислява ДДС по ставката на държавата на клиента.
От 2026 г. има нова възможност – режим за малки предприятия в ЕС (чл. 168ж): не начислява ДДС, ако е под националния праг на съответната държава и под 100 000 евро в Съюза (чл. 168е, ал. 3). Подава тримесечен отчет (чл. 168л). При надвишаване на праг в дадена държава губи режима само там (чл. 168з, ал. 8) и за нея преминава към OSS или директна регистрация. Не може да се прилагат едновременно SME и OSS в една и съща държава (чл. 168г, ал. 4).
Извод: При B2C услуги SME режимът дава реална икономическа полза – клиентът плаща по-ниска цена или доставчикът има по-висок марж. Подходящ за фрийлансъри с по-малък обем B2C продажби в ЕС.
Внимание: Връзката между SME режима и чл. 97а
Регистрацията за режима за малки предприятия в ЕС (с "-EX" номер) се отнася само за извършените доставки. Ако лицето купува услуги от други държави (реклама във Facebook, Google, софтуерни абонаменти, хостинг), то остава данъчно задължено лице по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3. Законът не предвижда изключение - новата чл. 97а, ал. 6 освобождава от задължителната регистрация по ал. 2 (при предоставяне на услуги в ЕС), но не и от задължението по ал. 1 (при получаване на услуги от чужбина).
На практика това означава, че лицето ще трябва да се регистрира по чл. 97а, ал. 1 за получените услуги. Резултатът е две регистрации едновременно: "-EX" номер за продажбите в ЕС с тримесечен отчет по чл. 168л и регистрация по чл. 97а, ал. 1 за покупките от чужбина, което означава и месечна справка-декларация.
Извод: Преди да преминете към SME режим в EC, преценете дали получавате услуги от чужбина и ако да, ще ви трябва и регистрация по чл. 97а, ал. 1.
Ситуация 5: Онлайн магазин, регистриран по чл. 96 или чл. 100, ал. 1, с продажби на стоки основно в България и малки B2C продажби в ЕС и САЩ. Общият му оборот в Съюза (включително България) е под 100 000 евро.Магазинът е регистриран по ЗДДС в България и начислява 20% ДДС за продажбите в страната. За B2C продажбите в ЕС (дистанционни продажби на стоки) под прага от 10 000 евро годишно мястото на изпълнение е България (чл. 20б, ал. 2) и се начислява български ДДС. Над този праг мястото е в държавата на клиента и магазинът трябва да ползва режим в Съюза (OSS) по чл. 156 или да се регистрира там. Продажбите към САЩ са износ - облагаема доставка с нулева ставка (чл. 28).
От 2026 г. има нова възможност: Лице, регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1, може да прилага режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки (чл. 168е, ал. 6).
На практика това означава: в България продължава да начислява ДДС, но за продажбите към клиенти в Германия, Франция и др. не начислява ДДС, ако е под националния праг на съответната държава и общият му оборот в Съюза (включително България) е под 100 000 евро (чл. 168в, ал. 11 и чл. 168е, ал. 3). Подава тримесечен отчет по чл. 168л. Не може да прилага едновременно SME и OSS в една и съща държава (чл. 168г, ал. 4).
Извод: За малък онлайн магазин с епизодични продажби в ЕС SME режимът дава реална полза - клиентите в ЕС плащат по-ниска цена без ДДС, а магазинът избягва сложността на OSS. Подходящ е, когато продажбите във всяка отделна държава са далеч под националния праг.
Ситуация 6: Фрийлансър или малка фирма с клиенти само в България, без регистрация по ЗДДС
Лицето работи само с български клиенти. Годишният му оборот е под 51 130 евро (чл. 168д, ал. 2) и никога не е било регистрирано по ЗДДС. Не начислява ДДС, не подава декларации.
От 2026 г.: Формално лицето вече прилага "режим за малки предприятия в страната" по чл. 168д. На практика нищо не се променя - продължава да работи без ДДС, без регистрация, без декларации. Режимът се прилага автоматично по силата на чл. 168д, ал. 4 - щом лицето не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1, се счита, че го прилага.
Извод: За масовия случай на малък бизнес, работещ само в България и под прага, промените от 2026 г. не носят нови задължения. Единствената разлика е, че статутът вече има изрично законово име.
Ситуация 7: Фирма/фрийлансър, който продава физически стоки само към чужбина - ЕС и САЩ. Общ оборот в ЕС под 100 000 евро, в САЩ над 51 130 евро, регистриран по ЗДДС.
Лицето продава стоки само на чуждестранни клиенти - B2C в ЕС и износ към САЩ. В България няма продажби. Регистрацията по ЗДДС е възникнала заради износа към САЩ - това е облагаема доставка с нулева ставка (чл. 28) и формира годишен оборот в страната (чл. 168в, ал. 1, т. 2). За продажбите в ЕС досега е ползвал режим в Съюза (OSS) по чл. 156 и е начислявал ДДС по ставката на държавата на клиента.
От 2026 г. има нова възможност: Като регистрирано лице по чл. 96, ал. 1 може да прилага режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки (чл. 168е, ал. 6). На практика: за износа към САЩ продължава да прилага нулева ставка (чл. 28), а за продажбите към клиенти в ЕС не начислява ДДС, ако е под националния праг на всяка държава и общият оборот в Съюза е под 100 000 евро (чл. 168е, ал. 3). Подава тримесечен отчет по чл. 168л и месечна справка-декларация за износа.
Извод: Тази комбинация позволява на малък износител с епизодични B2C продажби в ЕС да спести ДДС за европейските си клиенти, като същевременно запази регистрацията си за износа. Подходящ е, когато продажбите в ЕС са малки и разпръснати в различни държави.
Ситуация 8: Онлайн обучител с B2C клиенти в ЕС (уебинари на живо)
Българско дружество, нерегистрирано по ЗДДС, провежда онлайн обучения на живо (уебинари) за физически лица от Франция и Белгия. Годишният оборот е около 15 000 евро. До 31.12.2025 г. мястото на изпълнение беше България - там, където фактически се извършва услугата (чл. 21, ал. 4, т. 4, б. "а"). Дружеството беше под прага за регистрация и не начисляваше ДДС.
От 2026 г.: Новата ал. 13 на чл. 21 променя правилата. При услуги, свързани с образователни или подобни мероприятия, излъчвани на живо в интернет към данъчно незадължени лица, мястото на изпълнение е там, където е установен получателят. Тоест вече доставките са с място във Франция и Белгия.
Дружеството има две опции:
Първа - OSS регистрация (чл. 156), при която начислява ДДС по ставките на Франция (20%) и Белгия (21%) и подава тримесечни декларации.
Втора - SME режим в ЕС (чл. 168ж), при която подава заявление за "-EX" номер, посочва Франция и Белгия като държави на освобождаване, и ако е под националните им прагове и под 100 000 евро общ оборот в ЕС, продава без ДДС.
Извод: SME режимът позволява на онлайн обучителя да запази ценовото си предимство - клиентите плащат същата цена без добавен данък. Подходящ е за малки обучители с разпръснати клиенти в ЕС.
Ситуация 9: Фирма, регистрирана по ЗДДС, продава стоки B2B и B2C едновременно в България и чужбина. Общ оборот в Съюза под 100 000 евро, но в една държава членка е надвишен националният праг.
Фирмата е регистрирана по ЗДДС в България и продава стоки на български клиенти (B2B и B2C), дистанционни продажби към крайни клиенти в няколко държави от ЕС (B2C), доставки към фирми в ЕС (B2B - ВОД) и износ към трети страни. За българските продажби начислява 20% ДДС. За ВОД прилага нулева ставка (чл. 53, ал. 1). За износа - нулева ставка (чл. 28).
От 2026 г. може да ползва SME режим в ЕС само за други държави членки (чл. 168е, ал. 6): Регистрира се с "-EX" номер и посочва държавите, в които иска да прилага режима (чл. 168ж, ал. 3, т. 2). За B2C продажбите в тези държави не начислява ДДС, ако е под националния им праг.
Но ако например оборотът в Германия надвиши немския праг, тогава фирмата губи режима само там (чл. 168з, ал. 8) и за Германия преминава към OSS (чл. 156) или директна регистрация. При надвишаване на националния праг в Германия фирмата подава заявление за актуализиране в срок до 15 работни дни (чл. 168з, ал. 2), прекратява SME режима само там (чл. 168з, ал. 1, т. 1) и преминава към OSS (чл. 156) или директна регистрация.
За останалите държави членки продължава да прилага SME режима без ДДС. Не може да прилага едновременно SME и OSS в една и съща държава (чл. 168г, ал. 4).
Отчетност: Освен месечна справка-декларация по ЗДДС, подава тримесечен отчет за SME режима (чл. 168л) и тримесечна декларация по OSS за Германия (чл. 159).
Извод: Хибридният модел SME + OSS позволява на фирмата да оптимизира данъчната си позиция - без ДДС в държавите, където е под прага, и с OSS само там, където го е надвишила. Изисква внимателно следене на оборотите във всяка държава поотделно.
Ситуация 10: Фирма, регистрирана по ЗДДС в България, продава B2C услуги онлайн към крайни клиенти в ЕС. Общ оборот в Съюза под 100 000 евро.
Фирмата продава софтуерни услуги онлайн. Клиентите ѝ са фирми и крайни потребители от България и целия ЕС. Оборотът в България надвишава 51 130 евро и тя е регистрирана по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1. За българските си клиенти начислява 20% ДДС. Оборотът ѝ във всяка от държавите в ЕС поотделно е под съответния национален праг, а общият оборот в Съюза е под 100 000 евро (чл. 168е, ал. 3).
От 2026 г.: Фирмата може да прилага режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки (чл. 168б, ал. 2 и чл. 168е, ал. 6). Подава предварително заявление по чл. 168ж, посочва държавите, в които желае да прилага режима (чл. 168ж, ал. 3, т. 2), и получава "-EX" номер (чл. 168ж, ал. 11). От датата на връчване на акта (чл. 168ж, ал. 14) не облага с ДДС доставките към крайни клиенти в тези държави (чл. 168е, ал. 7). Продължава да подава месечна справка-декларация за българските доставки и тримесечен отчет за оборотите по SME режима (чл. 168л).
Извод: Регистрираната по ЗДДС фирма може да запази ценово предимство в ЕС, като прилага SME режим само в другите държави. За българските B2B клиенти начислява ДДС, за B2C клиентите в ЕС - не. Подходящо за фирми с разпръснати B2C продажби в ЕС, където всеки пазар поотделно е под националния праг.
Внимание: SME режимът се прилага за всички доставки в държавата и не допуска селективно прилагане (чл. 168г, ал. 3)
Ако лицето избере да прилага SME режим в дадена държава, той се прилага за всички доставки в обхвата на режима в тази държава. Не може да се избира селективно - например SME за B2C клиенти и чл. 97а за B2B клиенти. При смесена клиентска база трябва да се прецени кой режим е по-изгоден като цяло.
За желаещите да прилагат SME режима в ЕС (с "-EX" номер):
• Подават заявление по чл. 168ж (когато НАП пусне образеца).
• НАП има 35 работни дни за проверка (чл. 168ж, ал. 8), като срокът може да бъде удължен, ако друга държава членка поиска допълнително време (чл. 168ж, ал. 10).
• Чак от датата на връчване на акта могат да продават без ДДС в други държави членки (чл. 168ж, ал. 14).
Защо SME режимът е съществена промяна за B2C бизнесите?
За регистрирани по ЗДДС лица, които продават стоки или услуги на крайни клиенти в ЕС, новият режим носи две ключови ползи:
1. При оборот под 10 000 евро в ЕС: Досега мястото на изпълнение беше България и се начисляваше 20% българско ДДС. С SME режим доставката може да е освободена в другата държава членка.
2. При оборот над 10 000 евро в ЕС: Досега се налагаше OSS регистрация с начисляване на ДДС по ставката на държавата на клиента (например 19% за Германия, 22% за Италия). С SME режим - освобождаване, стига оборотът в съответната държава да е под нейния национален праг.
Това важи за следните доставки към данъчно незадължени лица:
• вътреобщностни дистанционни продажби на стоки (чл. 14, ал. 1);
• далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път (чл. 21, ал. 6);
• услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия, когато се излъчват на живо онлайн (чл. 21, ал. 4, т. 4, буква "а" във връзка с ал. 13).
Резултатът е по-ниска крайна цена за клиента или по-висок марж за продавача - без да се увеличава административната тежест значително. Разбира се, това е възможно само ако общият годишен оборот в целия ЕС (вкл. и България) не надвишава 100 000 евро.
И накрая да разгледаме кой НЕ може да използва новите режими.
Не могат да прилагат режим за малки предприятия в страната (чл. 168д): • Лица с годишен оборот в страната над 51 130 евро през текущата или предходната година (чл. 168д, ал. 1, т. 2 и ал. 2);
• Лица, които не са установени в България - седалище/адрес на управление или постоянен адрес/обичайно пребиваване (чл. 168д, ал. 1).
Не могат да прилагат режим за малки предприятия в ЕС (чл. 168е): • Лица с годишен оборот в Съюза над 100 000 евро (чл. 168е, ал. 1, т. 2 и ал. 3);
• Лица с годишен оборот в съответната държава членка над нейния национален праг (чл. 168е, ал. 1, т. 3);
• Лица, регистрирани за IOSS (режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни) - пълна забрана (чл. 168г, ал. 4, изр. 1);
• Лица, регистрирани за OSS (режим в Съюза) - в същата държава членка, където прилагат OSS (чл. 168г, ал. 4, изр. 2);
• Лица, установени извън ЕС (чл. 168е, ал. 1 и ал. 2).
Разгледаните ситуации са базирани на текущия прочит на промените. Предстои да видим как НАП ще реализира софтуерно подаването на заявленията и справките.
Изборът между запазване на регистрацията по чл. 97а и преминаване към SME режим зависи изцяло от профила на клиентите ви - B2B или B2C, и от държавите, в които оперирате.
Разкодирането на ЗДДС е само една малка част от това, което правим в
kik.info. Нашата цел е винаги да превръщаме сухите закони в инструменти за работа. Разгледайте нашите
абонаментни планове за пълен достъп в платформата.
Част от казусите в тази статия бяха провокирани от въпроси на колеги в групата
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ. Ако искате да участвате в подобни дискусии, присъединете се към нас. Ако нашите статии са ви били полезни, споделете ги с колеги. Успешна и спокойна работа на всички.